"Приятел в нужда се познава." -
ето една мъдра мисъл.
Истинският приятел не те изоставя
дори когато си съвсем закъсал.
Той няма да те предаде, ...

Автор – Силвия Илиева (Plevel)

Воловете на любовта
Едно идва, друго си отива,
а аз „глупендерът” пиян,
стоя с неизорана нива
и воловете ще отидат зян. ...

Аз цялата съм в грях,
но как ще кажете:
кога уби, окраде...
Добре:
те 10 са нещата ...

Срив. Целият праволинеен, ежедневен, подреден и уреден цивилизационен модел се сри. Гроескно се закриви, урудливо и унило завлачи карантина...
Делникът – работа, разходка, консумация, комуникация промени насилствено егото и множеството. Стрес. Зараза. Пандемия...
Човечествоо във всичките му социални ...

Нов вид телефонна измама
облъчва ни днес от екрана.
За трупове, смърт и проказа.
Страхът е най-страшна зараза.
Народът при паника вярва. ...

Сричам по мъртвите сърца на мечтите си
и се давя във фината прежда
на неотминалите безпътици,
но не изневерявам на лабиринта си
изпълнен с тежки наноси от страх ...

Научих се кога да замълча,
кога да я обичам и целувам.
Ще мога ли сега да съживя
частица от съня недосънуван?
Остави ме накрая на света – ...

Всички сме равни! Поне така казва библията, конституцията и нашият вътрешен глас. Ама, не! Равни сме пред смъртта. Не пред закона! Не пред църквата! Не пред власт прилагащите! Има територии. На бедните и богатите, на законоспазващите и неспазващи, на вярващи и атеисти... Вярващите, пък си имат куп т ...

Да бъдеш във нечии стихове,
казват, било е вълшебство.
Да те пишат на белите листи
за мнозина би звучало чудесно.
Като възпяване в песен било е, ...

Зрее денят ни – прочетена книга
в шкафа на стар антиквар.
Вчера през идните дни ни настига,
утрето спи в живороден нектар.
Времето – бременно с пъстра надежда. ...

Коронтина
Ден 4-ти от II-ри сезон
Събуждам се и нещо ме пребоцка в гърдите. Олеле, сърцето! Погледът ми отново се приковава в прозореца. Всичко е бяло. Като оня ден. С едната ръка се хващам за гърдите, с другата опипвам да намеря телефона. Да звъня на 112? Но щом ме боли. значи съм жива! Мисля... да ...

Уморих се...
Уморих все да крача...
една напред и две назад.
До кога ще продължава
и от нещо да е мрак. ...

Знам, че рано си тръгнах и много остана неказано,
но понякога просто пътеките свършват внезапно.
И когато погледнеш в следобеда късен към залеза,
виждам тази сълза, дето скришом от мене изплака.
Не призна и пред себе си колко сломен бе когато, ...

Една брюнетка сладка и ефирна
омая ме с магията на фея.
Заставам мирно само щом ми свирне
и влюбен съм в това, да я разсмея!
Ма много слушкам - щом с крачето тропне ...

Защото те обичам. Без да искам.
Вероятно първото ужасно ми личи.
Не мога да го скрия с листите.
Смълчано и написано... боли.
А аз не искам, както вече казах. ...

Последно
Не искам поп на гроба ми да пее!
Приятели не искам да тъжат.
Нека всеки просто се засмее!
Смъртта е неизбежен кръговрат! ...

Не искам да си мисля, че заблуда
е твоето вълшебно обаяние.
Съмненията заличи с почуда,
с най- творческото ангелско сияние.
Погледни ме, не от разстояние, ...

Излязох от банята поохладен. Часовникът в хола показваше петнайсет минути след полунощ. Поредният делничен ден. Не си засичам колко време стоя под душа, просто видях червените цифри срещу мен, когато влязох. Трябваше леко да укротя пулса преди да си легна да спя. Открехнах леко вратата на терасата и ...

Не те боли.
Нали?
И тази нощ е толкова красива!
Луната сваля нежния воал
Приласкаваща ...

Всяка мисъл започва със ЩЕ...
Този свят се е спрял неподвижен -
не се плиска немирно море,
няма изгрев дори и за вишните.
Няма птичка или вятър поне, ...

Отлита ми се някъде ,високо
например на Луната, ако може,
но пак избирам грешната посока -
от днешната, та в утрешната кожа.
Да взема само книга, нож и цвете, ...

Виктория Георгиева - Искам да зная
-------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Iliana Nedialkova, Alexandre Bursztyn & Victoria Georgieva
Arranged by: Alexandre Bursztyn & Iliana Nedialkova
----------------------------------------------------- ...

Луната е тъничка, сребърна люлка -
сънят се закача със нея.
Пързалят се облаци вън, по улука
и в до-минор вятърът пее.
Притичва една самота под балкона, ...

Добре приет и нежелан съм аз.
Франсоа Вийон
Не съм готова да те пропилея –
от изток ще изплувам като остров.
Когато пак заспиш без памет – с нея, ...

Усещаше се
лека нотка
на съблазън
в ангелския и глас.
И как танцуваше по сетивата ми ...

„Не се сещам за друг признак на превъзходство, освен за добротата.“
Бетховен
Повечето хора вярват само в това, което виждат. Невидимото или е нещо трудно за
схващане и обяснение, или не си заслужава вниманието и вярата. По същия начин е и с
доброто. Ако сме преки свидетели на добри действия и прояви ...