Щом музикалните редици съществуват,
поетичните тоналности сами минават пътя
до музикалността.
Решават динамичностите своя брод,
догдето не прескочат в галоп ...

Здравей, моя бабо, живяла в години,
оставили белег дълбок в същността.
Земята ранили чрез страстите диви -
алчни за власт, пари и слова.
Ще ти разкажа, намерила смисъл, ...

Някога, в далечни времена,
живял рибар в рибарската колиба,
за да изхранва своите деца,
всяка сутрин ходел той за риба.
Бил силен, смел и безпощаден, ...

Бърбън стрийт*
Красиво пъстроцветните балкони
обрамчени с дантели от метал
и впрегнатите с мулета файтони –
рекламен блясък пищно е залял... ...

Руска ролетка
Шест патрона в барабана?...
Не патронът е един!...
Шест мъжете са в кръга застанали,
а патронът все – един!... ...

Виц по време на чума...
Китна пролет по Земята
шета и цъфтят цветята...
Пролетни се вият хали,
хората са се прибрали... ...

Глава 36
Никой не отговори на въпроса ми. Возехме се в Спарка, без никой по петите ни. Те не се постараха да крият от мен къде отиваме – завихме на запад в посока квартал Боровец, минахме необезпокоявани през него, и излязохме отново на път сред дървета. Вцепенена, не можех дори да се разплача. Отби ...

на Йоана
Последните звезди броя в нощта -
един закотвен в бездна звездоброец.
За кратко усъмнил се в любовта,
макар роден на чувствата в пороя. ...

Нашият говорящ котарак Генади очевидно не беше добре. От две седмици лежеше във фотьойла, гледайки вяло към полилея. Притеснявахме се. Купичката му с котешки лакомства стоеше пълна въпреки старанията ни да му угодим. Дори вече не влизаше в кабинета да упражнява ноктите си върху кожения диван. Всъщно ...

Дали народът, тоест
И ти, и аз, и всички нас.
Дали великите водачи
С талант, амбиция и власт.
Или пък алчни политици, ...

Ако денят ти пука отеснял,
по шевовете, като стара дреха
и плаче ти се, ала би запял,
ще ти даря усмивка и утеха.
Протягам ти приятелска ръка ...

Тя е много красива -
като пурпурен изгрев
над залив
на южния бряг.
С топлина те облива - ...

Роден от майка - червей
и от плужек - татко
реши да стане първи,
за по-накратко - господар.
И му се отдаде... ...

Доминото пада,
пада и нощта,
а в чашата се смее
ефектът на греха.
Редени ден и нощ ...

Откакто се разведе, започна да събира дом. Изрязваше от вестниците талони за промоция, обикаляше по изложения, следеше специализираните предавания и пръскаше пари за всевъзможни покупки. И жилището ставаше все по-красиво; онова жилище, в което, докато живееха заедно, двадесет години никой не го бе р ...

Вървя си по улицата. Пред мен – красива жена. В прекрасна къса рокричка, която не толкова скрива, колкото подсказва. Чудесни музикални токчета, пеещи като ксилофон. Веeща се руса коса като облак около новата Афродита…
И – сама…
Без типичната грозна приятелка. Без наглия мъж, режещ всички погледи към ...

28.
Дванадесет години…
Хубава идея, но…
Времето се променяше, хората с него…
Губех все повече сили за мотивация на учениците. Все по-трудно ставаше да говорим за медии, за истината, за информираност, за човешки права и за желания… ...

Тъй обичам да съм у дома,
на котлона да кЪкри фасул,
до прозореца с книга в ръка
и пантофи червени обул.
Телевизорът леко да дрънка, ...

Осата излетя в здрача
от царицата със спец задача -
да намери сто на сто
за осетата малки месо.
В своята китна градинка, ...

Баба Мира навърши 71. Беше запазена за възрастта си. В тъмното човек можеше да я сбърка с младо момиче. Кръшна и стройна фигура, като на Мая Плисецкая. Играеше йога от дете и това спаси тялото й. Но главата, ах какво да прави с главата си. Пустите бръчки полазиха като стоножки по лицето й. А на млад ...

Жасминови шепоти
По сребърен лъч... В полунощ. Ще се спусна в съня ти... Тих. И с рокля от лунна светлина ще се изправя пред теб... Бял дявол. Изкусна. Ще ме почувстваш... Като истина. И топлина.
И ухание на жена... Неусетно ще те обгърна. Разстилаща се... И мека. Ще съм жасминова клонка. Виеща се п ...

(Нещо като писмо)
- Здравей, Тишина! Как си? Много отдавна не сме си говорили с теб.
Да ти кажа не осъзнавах колко много си ми липсвала...
Добре де признавам,
че аз избягах от теб... ...

Моята любов
е град с кули и замъци,
царство е сърцето ми.
Нима е трудно
да бъдеш цар на моята любов?

Лъч светлина стаята покорява,
моето детство, любовта ми изгрява.
Споменът за тази стая е моето щастие,
колко кукли и играчи видяла е.
Тъжни са понякога разделите, ...

Сенки трептящи. Презрителен смях.
Ярост ... в длани нестихнала.
Зависимост трудна. Нечута сълза.
И вина, която не диша.
А утрото някъде грейва със смях, ...

В ранената и бяла тишина,
където всяка съчка има памет,
уверените стъпки на сърна...
ловеца ще преследват и ще мамят.
А той, присвил окото до тире, ...

Тайната на щастието?...Една душа, която те носи на криле високо и не иска да види низините... Една смелост, която не се стряска от последния дъх, последната обич, дори и болезнена, далечна, недостижима... Една лудост, която не може да бъде събрана в никакви човешки граници...Една капка кръв, събрала ...

Душата ми е бродница без име,
самотна скитаща се по света
и търсеща в небитието
твоята изгубена душа.
Не си изплашен ти от мен- ...

('... Циндил Пиндил зад плета, Джаста Праста на хорото " - българска народна приказка)
Така и си останах зад плета
да гледам през ресниците си мокри,
как вие най - щастливите хора
Животът, пременен със пъстра рокля. ...

"Corona" щом крепи корона,
продължава се купона,
и балона да се спука,
"да живее нова слука"!
На крилете на лъжата, ...

Животът ми предложи четири посоки.
Окръжност, бездна. Слънце и Луна.
Небе, трева. Добро ли... зло ли...
И съвест будна. Но заспала суета.
Страдание и изгрев. Залез в радостта ми. ...

4. ПЪТНИК
Пътувал човекът
по своя пътека,
с търпение следвал
съдбата нелека... ...

Очите ти търсят , устните парят , но ти бе моят спасител.
Името ти - сладко и солено , запомних го , когато ми го даде на прозореца лед в който бе написано ,, помни мойте устни и споменът за мен.
Потънах в мисли , любовта ме зове , вървя и гоня из морския бриз силуета ти...
Безгранична е любовта ми. ...

- До кога сме в карантина? -
пита майка си Росина.
- Вече всеки нов урок
е за Рори като шок.
Почвам да му обеснявам, ...

Онова лято, когато отидох да живея там, люлката със синьо одеяло беше привързана, от единия край за нашата ограда, а от другия край за смокинята в другия двор. Беше хлътнала надолу, така сякаш в нея спеше някой и гледайки я през мрежата, на мен ми приличаше на пухкав, син пашкул.
Чудех се какво ще с ...