Виждала е всякакво земята ни,
похлупвана с корони и чалми,
до днес
кръвта ни е от ереси замаяна,
от кланяне, клане и жива чест. ...

Чернишка челяд
Рано сутрин из полята пъстра
викове радостни пълнят простора.
Весело по улиците колела дрънчат,
юнашки песни гръмовно ехтят. ...

Понякога съм тиха, много тиха
и пъзели подреждам - от неделите,
които понеделнишки ми скриха,
и чувството за хумор, и капелата.
И като вятърът - сред житна нива, ...

Бягам, бягам с всички сили.
Страх ме е от суетата.
Тя превзела е сърцата.
Устни жадни грях са пили.
Търся, търся пристан нов. ...

225/О, трябват ми четирсет дена,
от този свят да ги спася
да въртя над тях остена,
от сто злини да ги спася...
И седмично да ги колтуча, ...

Изморих се да те обвинявам!
Прости ми! Няма да го сторя повече.
Ще спра за теб да се надявам,
да ме болиш поне за бивша обич.
Тъй, както всъщност е написано. ...

На устните ти, пурпурно червило,
изваяно до съвършенство тяло,
но своето сърце добре си скрила
защото много болка е видяло...
Не вярваш вече на фалшиви обещания, ...

Ще следвам за клошар, момчета.
Клошарят има свобода...
Той спи на мокрите павета,
но му е чиста съвестта.
Не гледа вечер новините, ...

Веднъж една приятелка ми каза, че историята като наука е излишна за човека. Това ме провокира да мисля, защо смятам тази наука за важна и защо я обичам.
За някои хора историята е просто числа, статистика, дати и събития. Имал съм колеги в университета, които се състезаваха, кой колко повече дати зна ...

***
Плача. Следвам гравитацията на сърцето си.
***
Цяла шепа цветове... в тъмното... свети.
*** ...

Те ще вземат последния дъх
и за нас ще оставят умора.
Изкачихме великия връх
на живота: провал и опора.
Те забиват в сърцето стрели ...

Тя ухае на пролетна виелица,
на стихийност
и непредвидимост.
Окършва клоните по пътя си,
без да има сигурна ...

Тихо потрепва листенце погалено
от лъч на луната от нощния вятър.
Промъква се славей сякаш неканено
сякаш идвал е тука понякога.
И сякаш гласът му напомня за тебе, ...

... Уютно ми е
и копнежно влюбено.
Причината си ти ...
и тези слънчеви глухарчета.
Как само ми напомнят, ...

По-лесно е да измътиш сто чужди яйца,
отколкото да снесеш дори едно свое.

Карам се със себе си често.
Неразбирам този живот суров
Нищо на света не е лесно,
И никога за болката не си готов.
Колкото и пъти да я усещаш ...

Къде се изгуби,
усмивке моя?
Усмивчице!
Къде?
На друг лицето ли огря, ...

I'm in a gloomy mood!
I feel like a rag in a motel ...
Most likely it's a mortal sin too?

Твоят образ от истини озарих тялото ми, но аз пристъпих бавно към теб.
Озовах се в стая от любов.
Тихо е!
Погледни облаците - нарисувах те, за да видиш силуета и обичта ми.
Крехък зов ме отведе в твойте очи, който бяха загадъчни и чувствителни. ...

От изток слънце изгрява,
слънце с огромна мощ.
Европа с лъчи то озарява,
съкруши в нея хитлеристката нощ.
Девети май на победата е дата, ...

Тук си, но прекалено си далече,
до мен стоиш, а океани ни делят.
Искам да ги пресуша, за да стигна аз до тебе.
Виж ме, преди вълните да ни потопят!
В призрачната стая ти си образ жив ...

Резултати и изводи от анкетите. Първата анкета се проведе сред 30 ученици, а втората анкета - сред 2 учители, 2 родители и 2 други възрастни, имащи отношение към образованието. Резултатите от анкетите сочат, че авторитетът на учителя е много важен в преподавателския процес, но действително има пробл ...

Някъде бавно и тъжно в годините
сърцето ми свикна без теб да живее.
Някак нелепо с теб се разминахме
и оставихме огъня сам да изтлее.
Някак странно се разми любовта ни, ...

Чуваш ли стъпките ми във въздуха -
косите ми се протягат заедно с костите
да те стигнат преди тъмнината да подвие опашка
и да легне в крилете ти мълком.
Пръстите на тишината отдавна са зараснали ...

Колко дълъг е пътят нататък,
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Студено ми е,
а навън беснее жаркия вятър, ...

Веднъж бях хванал някакъв трамвай в Надежда, който отиваше към центъра и видях Адашчето в него. Мислех да му викна, но бе далече и с оглед спокойствието на гражданите само са загледах в него. Виждах един слаб човек с много сбръчкано лице, което изведнъж можеше да стане игриво – весело и да прозвучи ...

Аз още чувам онзи вятър ...
Промъкващ се със стъпки леки
през процепи на страхове - покълнал,
в раните на дните опустели.
И плъзват стъпките в тъмницата ...

Като ранена сърна съм,
смут в душевният мир.
Кой протегна ръката
и скъса струните на моята душа,
кой рани сърцето? ...

В същността на всеки човек присъстват две половини, невинаги равни, често едната преобладава над другата. Това е нещо естествено, понеже целият ни свят и Вселената са основани на една своеобразна амбивалентност. Ако се замислим, всичко има двойствен характер, но това е и необходимо, тъй като нещата ...

Разхождам се през нощта,
а с мен е само мойта самота.
Защо и времето сякаш е спряло.
Даже пътя изглежда безкраен и единствените ти приятели са светлините.
Градът спи, ...

какво е
да разцепваш нощта
на петнайсет-минутия
в парчета от пъзел
на замък ...

Разделяме се. Бавно. И разсеяно.
Неотложно. Като отлив на море.
Очите ти валят самонадеяно,
не вярващи, че нещо ще умре...
Ала умира. Трябва! Иначе е тъжно. ...