10.
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ...

Булеварден роман, стих, тъма.
Паяжина. Бесилка. Въже.
Котка, чай, тъжна, стара мома,
Ръжда. Спомен. И бивши мъже.
Стари снимки. Молци. Нафталин. ...

Казват - лесно идва злото,
но не викай го, защото
трудно то от нас си тръгва.
Никой да не се залъгва.
Роси с този счупен крак ...

Мъгла, неземна роба,
облякла в бяло днес града.
Дали не си прокоба
или се стелеш просто, хей така.
Мъгла, небесно мляко, ...

И като капки нежен дъжд
събирам строфи разпилени.
Сълзи, усмивки, океан,
емоциите слепвам в мене.
И те валят като порой, ...

Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете. За родителите им беше добре дошло, ...

Вероятно, защото си сън
ти не идваш във дните ми сиви,
преминаваш на пръсти отвън,
във прозореца тихо се взираш.
Наблюдаваш ме скрито с тъга, ...

Училище мое любимо,
училище пълно с мечти,
място безкрайно щастливо,
място с учители добри!
С химикал и тетрадка в ръка, ...

Останах с ненаучени уроци.
Разбира се, жестоко заболя.
Не станах роб на никакви пороци,
поне животът ми да беше грях...
Обичаш ме, но адски съжалявам - ...

И притъмня. Небето се продъни.
Тежки сълзи над земята хвърли.
И с глас ревеше, там от високо
навярно от болка надълбоко.
Но долу, ниско на земята ...

равнодушия —
толкоз уви душевни
вкаменелости

Вятърът вее есенни листа,
настана есен и в моята душа,
едно приятелство искрено и чисто,
на изпитание е поставено сега
Тежки думи изречени от мен, ...

В ноща тъгата гоня със мечти...
и винаги повтарям си че мога!?
Светът да променя в добро
не другото а моето... което
с ласка да присламча към онова ...

Бисери от банковите салони – 17
Служителка с контролни функции в банка преглежда искане за откриване на банкова сметка и не може да повярва на очите си. Върху бланката клиентът се е подписал с огрооомен подпис, заемащ почти половин страница - формат А4. Не стига това, ами сякаш подписът е подравнява ...

Дали душата ми ще е във Рая,
или пък в Ада в огън ще гори
това не искам даже и да зная!
За мен едва ли някой ще скърби?
Тежи! Тежи безкрайно тишината! ...

С първото кокиче
цъфна и надеждата.
Стрелна се в простора
като щастлива ластовица.
Подскочи нависоко, ...

Живеем сред недоизказани неща
в свят на истините неизречени.
За божество приели сме вещта
и бъдещето се превръща в обречено.
Но ръцете ни са празни в гроба, ...

Да ни погубят искат всички
„велики“ сили и народи -
били сме бедни и безлични,
били сме дълго време роби.
Богати сме - реки и ниви, ...

Когато се впусна по вълните на мислите,
на перваза на прозореца се настанява луната,
пръска по масата кехлибари толкова чисти,
че потъват като шепа надежди в душата.
Луната... с чаровна усмивка... тръгва си бавно. ...

Случва се, така един хубав ден
Алармата ти просто да не звънне
и да се събудиш късно окрилен
а трябва да бачкаш щом се съмне.
Случва се (без да го решиш) ...

Оставете ме за малко,
без въпроси и слова.
Искам да не ми е жално
и да е спокойна моята душа.
Горчиви сълзи да пролея ...

В черупката на Времето
гъмжи от червеи...
Ядливата сърцевина е малко!
А никой не поглежда корена
и ствола на дървото... ...

Как трепереха ръцете ми, щом в твоите ръце се озоваха.
Ти беше чужд и забранен, ала как за тебе копнееше душата ми!
Как устните ми пареха от най-нежните целувки,
И нека да ме съдят...
Отново бих избрала този път. ...

Върхове от лед, пиано.
Мъж, клавиши, любовта.
Еделвайс на неговото рамо.
Копнеж мечтан и песента.
Мелодия, любовни ноти. ...

15.01. - 125 години от рождението на Гео Милев
О ДЪЖД, О ДЪЖД ОБИЛЕН И ПЕЧАЛЕН...
О дъжд, о дъжд обилен и печален
— по тротоарите танцуваща вода!
Пиян, разголен, волен, вакханален, ...

Когато управляващият е непрестанно надзираван от обществената воля и знае, че при престъпването ѝ общественото несъгласие ще използва всички средства,
за да отстоява себе си, било то и гражданско неподчинение - тогава електоратът може да действа като кормило на властта. Тогава може би ще видим един ...

Кажи ми, че греша, че те обичам,
кажи ми, че не сме един за друг,
че чувствата ни много криволичат
и никога не ще се свържат в път.
Кажи ми, че съм горда и суетна, ...

Има и такава роза.
Отшелница.
Ти вярваш ли,
че в нейната сърцевина
е скрито птиче?! ...

"Огледала"
Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
14/01/2020
Москва

Няма на света лоши и добри поети,
всички те пишат, даряват своите слова.
Едни са скромни, а другите напети,
но всички поети раздават своята душа!
За поезията им няма догми, правила, ...

"... ако умът смирено сведе глава, радостта завладява Душата като среднощна роса.
Мъдрият се превръща в лютня, която трепти и отвръща под пръстите на Бога..."
Свами Тиртха
Трепти ми се. Като лютня...
Смирена и притихнала. От обич. ...

Пръкна се поредната година. Вървят една след друга като заточеници, като синджир роби, обсебени от времето. Не му харесваше това. И реши да го обсъди със себе си; седна на стария стол до още по-старата маса на верандата, отпусна се и въпреки хладното време не наметна сетрето си, както обикновено. За ...

По жиците на словореда
кацат звездокрили птици!
В душа изстрадала и бледа
ръсят те безчет искрици!
Лумва огънят във нея! ...

Разказват в стари времена,
че Зимата била Фея добра.
Носела тя мъдрост, блага
и всички радвала с бяла красота.
Бродела нощем дълго над света, ...