Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 176 резултата
Валеше дребен сняг, а снежинките, макар и ситни, тежаха и се забиваха в земята като капки дъжд. Поляната започваше да побелява, но неусетно, лека-полека – грееше някакво тъмно и жълто слънце, пробило кой знае как тежките облаци. За първи път наблюдаваше такова явление, беше мистично и затова отвори ...
  744 
Апостоле, какво ни завеща
та не можахме да го проумеем.
Уж казваше ни простички неща…
Не ги разбрахме. Страх ни е. Не смеем.
Обърнатото време те закле, ...
  760 
прохладен вятър
трептят листата на брезата
от докосването
  836 
Победно дръзко в изгрев многоцветен,
аз, знам че ще пребъде светлината
и от навъсения, мнителен живот,
навеки ще изтрием тъмнината.
И ще простим на вятъра бездарен, ...
  482 
В XXI век любовта е... с диоптри,
не вижда добре - късогледа е,
търси романтика в портфейлите
и не се впечатлява от жестове.
Не я вини, не го е избрала сама, ...
  508 
Денят не почва сутрин,
денят не свършва с вечерта,
денят започва с пърхащите пеперуди,
във свития от щастие стомах!
Денят започва щом слънцето ...
  499 
Във дланите си топли ще те скрия
и зимата ще се стопи от мъка,
а вятърът, объркал явно пътя,
върху комина гузно ще се свие.
Сега е нощ и няма нищо друго ...
  794 
Да заздравей, да преболи
озъбената тъмна рана
и остриета от стрели
в утробата да не останат.
Във кратък миг да се смири ...
  479 
  966 
08,00 – 10,00 часа
Първи се появява Здравчев. Едър, ухилен…
- Как е, началство? Къде се скри тоя път?
А в очите му гори любопитство – защо дежурният му поръча веднага да се яви при мен? И защо името му е в списъка, сложен на гишето?
- Зад девет планини в десета… - започвам аз – Но се върнах. И пак щ ...
  537 
Понеже сме безгрешни.
Твърде много сме добри,
си плачем безутешни
и пак давим се в сълзи.
Така лъжем за добро. ...
  352 
Апостоле, ще помълчим пред теб.
Тъй шумно е човешкото ни време.
Търкаля се в безкрайния си жлеб
от хлябове и делнични проблеми.
А ти си все невидимо край нас. ...
  2301  17  22 
В робския мрак появи се светлина -
ти даде на българина бъднина,
окови на тиранство разруши,
спаси от зло милиони души.
Затуй народът те обича ...
  568 
КАТО ЖИГ
Ще жигосам сърцето ти
с моето име,
за да не ме забравиш.
Болката ще те следва ...
  490 
Прежалих вече хиляди неща,
които знам, че няма да се сбъднат –
скиталецът щурец – взривил нощта,
в затвора на безкрайната окръжност,
коприненият паяк връз везмо ...
  717 
  785 
  1256 
Годините превърнаха се в дни.
За нас животът беше като песен.
Казваха ни: времето лети!
Не бързахме, всичко бе чудесно.
Животът ни отправяше сигнали, ...
  559 
Генерал, до генерала
начело на страната,
а бедната, България,
е на дъното горката!
Първият... на Изток ...
  741 
Това не е стихотворение.
И не е за любов.
Тялото ми потъва -
черно расо
в нощен кладенец. ...
  514 
Разказ за малката принцеса
Преди много, много години съществувало едно господарство – Царство на насилника. Дворецът бил изграден от камъни и тъй като прозорци нямало, светлина не стигала до него. Стените били боядисани в тъмни краски, в пълен синхрон с тягостното, потискащото и мрачно настроение на ...
  665 
Във влака си, тихо е.
Усещаш лека вибрация,
машината потръпва и
се изпълва с живот.
Поклаща се леко назад ...
  443 
Видиш ли ги, Василе -
какво правят с историята?
Видиш ли, на 19-ти как
лицемерно те упоменават -
името и делото ти умишлено накърняват? ...
  377 
...
Скок в бездната за изкупление.
Дъното е тиня и разпад.
Счупени мостове и съмнения.
Рани от ейдетика и мрак.
Тънък вододел към светлината, ...
  427 
Дяконе, прости, почивай в мир!
Повече не знам какво да сторя.
Пак ще те обесят. А подир
с примката ще се закичат. Горе
ти ще трепнеш в неспокоен сън. ...
  253 
Черен гарван молел опрощение,
ледено бесило там треперело.
Още жив, а хората в забвение
пратили го – пушките немеели.
Ех, народе лесно ли заспивал си ...
  463 
Дъждът не спира, капчукът плаче.
Октомври ляга на мойто рамо.
Но аз съм весел! Защо не зная!
Дъждът обичам, за дъжд мечтая.
Припев: ...
  1094 
Забравих, че мога да бъда щастлива.
В очите ми плават куп лодки от мрак —
по здрач със сълзите ми тайно преливат,
превръщат се в лъч, който всъщност е знак...
По горски поляни от обич ще тичам, ...
  999 
Не лъжи,
че България изпаднала днес,
е продукт на фалшива
и пошла система,
демонизирана ...
  1411 
Лизи се събуди в чудесно настроение. Силуетът и този път бе отсъствала от сънищата й и тя започваше да се осмелява да вярва, че може би се е разправила с него завинаги. Онзи червей щеше да присъства в кошмарите й още дълго, дълго време, но това беше незначителна цена, ако фантомът и мрачната фигура ...
  822 
То беше чуден миг,
то беше нежен зов.
Когато твоят лик
рани ме със любов.
То беше чуден час, ...
  382 
Угaснa плaмъкът в моятa душa,
зaтворих сaм желязнaтa врaтa.
Зaгубих биткa в млaдосттa си,
плaтих високaтa ценa.
И сaмотaтa - мой приятел стaр ...
  1167 
Оставете ми болка
тя ме прави добра
не, не съм доброволка,
просто мене избра.
Не пазете ми зъбите, ...
  359 
Сърцето ми разчупи се,
въздъхна наполовина.
Опита да се свие, опита се...
до плодче на калина.
Сърцето ми затвори се ...
  314 
... И ето, днес към кладата пристъпва,
цяло оковано,
момиченце със рокля, вече мръсно бяла,
цялата във кал...
Минавал селският свещеник през дома и, ...
  523 
Днес казват, че луната ще кърви,
засенчена под завесата на мрака!
А в мене нещо все крещи от туй,
че роб родих се на земята!
Все робуваме на чужди страсти ...
  679 
Легендата стара разказва,
за двама... брат и сестра,
Хем и Родопа се казвали,
божи, тракийски чеда.
Баща им бил Бог на водите, ...
  683 
За загадъчното число Пи, приблизително равно на 3,14, а с пълна точност: 3,141592653589793... /безкрайно много знаци след десетичната запетая/, са изписани несметно количество научни и популярни статии, а също книги и енциклопедии. То е обект на изследване от най-дълбока древност от страна на шумерс ...
  3620  12  10 
Не изхвърлих трохите от вчера,
във вързопче ги свих и, така,
малка птица сама ме намери,
до перваза на завет се спря.
От трошиците тя се нахрани ...
  646  11  13 
Буйната коса на Тоня се вееше над седалката на кабриолета. Стиснала здраво волана с дясната си ръка, младата жена размахваше лявата над вратата. Наслаждаваше се на хладните милувки на вятъра.
– Какво ще кажеш в неделя да отидем на гости у мама? – попита Дейвид.
Точно в този момент, при разминаването ...
  1672  11 
Предложения
: ??:??