Защо те обичах? Това е вина –
изрязано име от сън с метеори.
Сега съм мъничък, суетна звезда
морала плете и разпалено спори.
От твоето тяло си скъсах жасмин. ...

Не искам да споря,
нито да говоря,
не искам да слушам за други дори.
От безброй лъжи
имам адска умора, ...

Ти си копнежната буря,
зенит – същината ми взел,
стихийната огнена струя
и в страсти душата оплел.
Очаквам те, мое начало, ...

И когато слънцето залезе,
и сложим пердетата тежки
да има кой тихо да обича
непокорното в нас и нашите грешки.
И когато студът се прокрадне, ...

И днес ли, човеко вятъра ще гониш?
И сърцето свое на ролетка ще заложиш !?
На играта бъди... играта с болежки
на човека самотник, човек без мечти.
Къде изчезнаха обич и вяра... ...

Човек има много мисли в главата, които непрекъснато отнемат от времето му и го отдалечават от неговото свръх съзнание.
С други думи в този момент човек ползва съзнанието.
За да премине границата какво трябва да направи?
Да забрави всички мисли и да концентрира вниманието си единствено на важните нещ ...

Пазарната икономика днес е бог и господар на обществото. Всичко се диктува от парата и ней се подчинява. Защо тогава и образованието да не се реформира по законите на пазара? Базата е ясна: търсене-предлагане. А водещият мотив за промяната е още по-зрим: пари нема, действайте!
Та ходи някъде директо ...

Преди година, може би, ти яви се в моето видение,
като сияние необикновено насред зимен фон.
И когато най-самотна бях, падна като ангелско знамение,
красив, наперен, упорит - високопланински муфлон.
Как неусетно връхлетя ме като снежна лавина ...

Беше неделя. Група приятели от квартала се бяхме събрали да поритаме на новооткрития изкуствен терен. Разделихме се на два отбора и почнахме. Играта бързо се разгорещи. Заваляха голове. Дори тези с шкембенцата се представяха на ниво, поне откъм желание. По едно време състезател на противниковия отбо ...

Мъка
Здравей мъко моя.
Здравей и добре
си ми дошла в тия дни.
Здравей, та нали си ...

Вчера исках да си поиграем на жмичка,
но ти се скри доста добре.
Търсех те дълго
по поля и треви,
зад голямото дърво пред блока, ...

~Посвещавам на Н.Й.~
Глава 1
Вървях под горещото столично слънце в един прекрасен ден в разгара на лятото и тихо си тананиках песен, докато се отправях към мястото за интервюто. Отчаяно си търсех работа вече близо месец и то не защото нямах необходимите компетенции, ами защото не исках каквато и да ...

Пълен е ефирът с мечти най-различни!
Малки балончета с желания лични.
Всяко носи своя личен цвят,
своя неповторим аромат.
Разминават се, срещат се, пукат се там. ...

Ден потаен, изпълнен със
купища мечти и тайни черни,
потънали в мойте искрени,
строги, насълзени очи.
Развръзка дали ще има, ...

Аутор: Милан С. Димитриевич, Београд, Србија

От първия ден, в който те видях
ме жегна странно чувство - веднага разбрах.
Има нещо по-специално в твоите очи, в нежния ти поглед,
скрит от другите души.
Много сърцето ти е преживяло, ...

Мина година, а още мълчиш.
Не споделяш причина.
Само мъка в теб
с която непрестанно тъжиш.
Времето неусетно минава. ...

Звездите плачат
Душата ми – извор на музика нежна,
душата ми – тиха и влюбена, разбира,
че нашата любов е далечна и невъзможна.
Сладостна болка сърцето ми раздира. ...

Стефан Петров е странна личност, всъщност няма нищо учудващо в него, но все пак има лека странност, която се проявява в редки случаи. Именно за този рядък случай е този кратък разказ.
В непоносимата жега на юли, на Стефан Петров се наложи да изкопае нов гроб- да, той работи в местните гробища. Казва ...

А ти знаеше ли, че всъщност много обича да заспива на джаз?
Нищо че беше 2, сложи касетофона отляво й върху меката пухена завивка смачкана до нея на леглото и затвори очи.
Блаженство...
Звуците на тромпета я събличаха, превръщаше се в малко момиченце с оранжева поличка, две плитки и лятна тениска. Н ...

Мошенници с доспехи от лъжи,
сражават се на жълтите павета,
напразно със съвест и сълзи
Андрешко се опитва да ги убеди,
че ако има чума тя е тази, ...

Жените се влюбват в чувство, душа,
с парфюма започват любовна игра.
Закачат се ловко, предлагат мечти,
уверено искат, но бягат в зори.
От страх се обграждат, затварят врати, ...

СПОМНИ СИ
Спомни си нощите, в които бяхме двама,
не утрото, когато дълго се разделяхме.
За някои, това е може би лъжа, измама,
но ние, в болка, искрена любов споделяхме. ...

На вълните на любовта
круши моята душа! Бури
и урагани връхлетяха
живота мой - по житейските
пътеки носех кръста свой! ...

ДО УТРЕ
Ела, седни до мене Самота.
Вечерта бавно се пропука.
Ето пак сме двете в тази тишина
и часът на спомените чука. ...

За да остана
Като вълна немирна, непокорна,
устремена към брега ще се затичам,
цялата любов да разпостеля,
да те обгърна и да те обичам. ...

Покръстиха ме!
Не боляло!
Пречистващо е!
Преобръщащо!
И обещаващо! ...

Такава обич!... Просто красота!...
Любов безкрайна, страстна, дива -
наричана с най-нежни имена,
от тях пък сякаш - по-красива!
Не става към голямата любов ...

След като се пенсионира, Тодор се опита да продължи живота си в семейното жилище в големия град. Двете му дъщери се бяха омъжили и той беше останал само със съпругата си Елена. Свикнал на динамично ежедневие през годините в армията, където всяка секунда му беше разчетена, Тодор се чувстваше неловко ...

Бил ли ти е празен джоба?
Да нямаш пукната пара?
Глад да те гори, като отрова?
Да нямаш сили за сълза?
Ходил ли си скъсан и одърпан? ...

От любов ще се взривя
като вик в далечината.
Ще вилнея, ще горя
като див самотен вятър.
Безутешно ще трептя ...

Не искам да препускам върху мислите
на лов за рядко срещани метафори.
В преследването да изгубвам смисъла.
Да чакам пред ръждясал стълб семафорен
най-сетне ще примигне ли в зелено. ...

Мракът спуска индиговите си пипала над заблещукващите като светулки панелни блокове и бавно се прокрадва в пропитата от цигарен дим стая. Лежа, загледан в пробягващите по тавана светлини на преминаващите навън автомобили и си мисля за теб. Липсата ти се е загнездила като натрапчива мисъл в главата м ...

1. Думите ти твърди,
кротко устните напускат,
наоколо на чар ухае,
страст от погледа полита,
сърцето в живота бяга, ...

Защото ти ще ме прегърнеш за последно
а времето ще спре когато тръгвам
със топлите си устни докосни ме
и ми кажи че много ме обичаш
кажи че много много ще ти липсвам ...