Аз съм едно непосредствено малко боклуче.
Отлетяло, без да иска в огромния Космос.
И няма значение дали съм обичал, дали съм разбирал,
Дали съм живял и умирал...
Защото горе всичко е временно! ...

Чети ме,
разлей се в морето ми.
Аз имам обич в сърцето си.
Бъди звук от пианото бяло,
напии се ...

Имало едно време една спътница, която ден и нощ изгрявала за да свети над влюбена душа, която се изкачвала по стълбицата на любовта. Но аз съм ранима и тъжна, защото моят спътник е някъде там, за мен е като звездна искра, която може би тъжи за любовта. Чакам да заспя с мечти в океан от искри, твоя я ...

Всемирът, надиплен с човешки съдби,
се спуска над нас - и носи утеха.
Във края на пътя всички злини
свличат си злостната дреха.
В ехтежа на вчерашни спомени, пак ...

октомври е месец на мечтите
обагрен в различни цветове
от синьо на метличина
до златно на мъничко дете
цветовете на дъгата ...

Във повечето утрини съм тъжен.
Че в нощите съм страшно непрегърнат.
В деня държа се някак мъжки,
По малки часове? Не питай! Дълги са...
Тогава я усещам тази липса. ...

Остарявате двамата. Остарявате кротко.
Като корени вплетени в общо начало.
И подпирате обща съдба и походка.
Като пъзел сте – части от общото цяло.
Прогърмяват годините – бързи експреси. ...

Поредния лист от календара
го откъснах, мой живот.
Вечер правя си гаргара
и целия съм плувнал в пот.
Торбички имам под очите, ...

Едно сърце - за мъки и печал.
За радост и любов несъкрушима.
И всеки нещо в него е посял.
И плод
според разсада си ще взима. ...

Прегърна ме днес за последно...
приключва ми земният път...
и в твоята топла прегръдка...
ще срещна студената смърт...
но ти не тъжѝ за смъртта ми... ...

> Умират думите и губят смисъл,
> и гният като есенни листа,
> дали си казал нещо или си написал,
> щом в тях изтлява после мисълта...
> ...

Глава XXXII
Беше тихо. Нощта мълчеше. Само капчиците ситен дъжд от време на време барабаниха по покрива.. Полунощ минаваше, но тишината продължаваше... а сякаш удължаваше очакването на нещо предстоящо- неясно какво, неясно защо, неясно... дали изобщо нещо ще се случи.
Тя отвори очи. Стана. Отиде до ...

Колко шансове пропускахме за срещи?
Колко време вървим един без друг.
А може би в мене щеше да откриеш нещо,
Което да осмисли света ти.
Този свят – далечен и недостижим. ...

Обичам те още от първия ден!
Обичам те дори повече от мен!
Обичам те щом погледнеш ме нежно!
Обичам те щом докоснем се "небрежно"!
Обичам те и нека всички знаят! ...

Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки ...

Попитах морето - къде и как е любовта ми?
То каза ми:
На безлюден остров зад незрими води
умира твоята Любов любима
и няма сила, с която ти би ...

Какво изцъкрено небе
и слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима.
Каква велика синева, ...

Жълти листа разпилени,
мокри алеи след дъжд,
сякаш са късно знамение,
че есен дойде изведнъж.
Ябълки златни се ронят, ...

Лунапоп - Остани с мен
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Cesare Cremonini & Alessandro De Simone (Lillo)
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Чезаре Кремонини & Але ...

Лунапоп - Нищо повече
--------------------------------------------------------------
Autori: Cesare Cremonini
--------------------------------------------------------------------
Автори: Чезаре Кремонини ...

Усмивка - сякаш струна водна
трепери и намига на звездите.
Земята полудява от доволство,
чаровно се завърта и въздиша.
Пародия и плач притичват бързо ...

Автор: Генка Богданова
Сън сънува баба Дана:-
депутатка е избрана,
бодро в Парламента влиза
с ръчно везаната риза - ...

6.
Главата му се издигаше само на сантиметри над сухата буца пръст. Отдалеч сигурно приличаше на някаква неравна изпъкналост – толкова се сливаше с околната среда. Но пък нямаше кой да забележи, че все пак на тази изпъкналост се е закачил сноп кафеникава, мръсно-кална коса.
Охрана на лагера пред тях ...

Твой съм!...
Винаги съм бил!
До изначалната си същност!
В преражданията,
великите, дълбоките, ...

Есен! Есен русокоса!
Знойна дама, жадна за любов!
С нежност скрита във очите!
Във сърцето носиш благослов!
Не си нахална! Безпардонна! ...

Есента пристигна с вятърен експрес.
Весело намигна: – Как я караш днес?
Още ли събираш сухите треви,
паднали шишарки, борови игли?
Казвам ѝ, че зиме те са благодат. ...

Домашни кучета
са тези стихове.
С влажни муцуни
мушнати под прага
нетърпеливи ...

Скъпи наследници,
Ако някога, случайно, се превърна в лелка
С пеньоар на "баклавички" и в главата - зелка,
Свлечени чорапи и пантофи с пух,
От сабахлем, рано, с аромат на лук, ...

Епилог
Какъв покой след паднал сняг!
Земята сякаш става друга –
бледнее яркият й цвят,
изсулва кожа на влечуго. ...

Твоят поглед ме изгаря,
нещо в мен потрепва, заиграва
щом видя топлата ти усмивка,
не съм на себе си - признавам.
Дали мога да ти се доверя ...

Стиховете са за младите –
слънце, топлина, любов, мечти...!
Те все още вярват, летят, творят...
А старите...?
Тъй трудно е да си възрастен във таз държава – ...

Пиша тези редове по повод неотдавна видялата бял свят стихосбирка на Исмаил Али - наш колега по перо и приятел. Бях много приятно изненадан, когато Исмаил ми подари надписана тази първа своя стихосбирка, озаглавена: "Орцево Глас от Родопите - ехо от Рила и Пирин". Аз не съм литературен критик и нико ...

1. Самотата е оправдание за егоизма.
2. Как да съхраня себе си и да бъда модерен?
3. Колкото по-дълго се трупа желание, толкова по-силна ще е страстта.
4. Ненаучените уроци днес, ще повтаряш утре.
5. След всяка обида ставам по-мъдър.

Заби ли ножа?
Хайде, завърти го!
Не си единствен, дето ме рани!
Сама ще си зашия всички прорези,
от твойте уж, приятелски лъжи. ...

Обичах те какъвто беше,
обичах те защото видях нещо,
което в другите го няма,
но ти се промени.
Сега си различен, ...

Интересен спор се заформи днес,
спор безсмислен, ала кой ли пита?
И ту по моя, ту по твой адрес,
интрига грозна тука се заплита.
А бре хора, вижте си делата, ...

Беше толкова просто и същевременно ужасяващо сложно...Обичаше я както преди - като собствена сестра, но радостта от неочакваната среща бавно отстъпваше път на разочарованието, докато накрая не остана единствено гневът. Разяждащ. Всепоглъщащ.Умопобъркващ. Гняв!Към Ния! Момичето, което превърна детств ...