Най-силно ме попарва щом лицето –
срещу ми блика с ведрост, доброта.
А вътре друго крие се в сърцето –
кроежи алчни, подлост и злина.
Нима е оправдано само щото, ...

предателството
в любовта ранява и
опустошава
ск`ърби сътворява и
от Бог отдалечава

К.Гълъбову
Открытая книга- знак моих дней.
Кроме в книгах нигде не встретил бед...
Все сам, не знаю людей.
Меня не знает свет. ...

Мързелът и Работата били
на едни родители деца.
Те в едно корито са се мили,
но веднъж се случило това:
Трябвало водата да излеят, ...

Пътят винаги е тунел от дървета с причудливи светлинни отрязъци. Понякога корените им висят от скалите, друг път короните им се подават малко над мантинелата. Колко различна беше подредбата им...Винаги се чудеше защо не може да я запомни или да я сбърка с друг път, с друга страна. Понякога в спомени ...

Наспъпи септември,
прошари се гората,
птичките не пеят,
заминаха ятата.
Само вятъра остана, ...

Сънувах прекрасно.
Сънувах. А чувството -
красиво и ясно...
Да си щастлив е изкуство!
Да виждаш навсякъде ...

По „Да разбираш, значи не просто да прощаваш, но в крайна сметка - да обичаш“ - Уолтър Липман
да разбираш - е
не просто да прощаваш -
но да обичаш

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...

Лимузината спря на пешеходната пътека и от нея слезе красива млада жена, с дълго палто от бели норки. Тя сложи черните си очила срещу слънцето и тръгна по оживената улица на малкото градче. Тъмната ѝ атлазена коса беше прибрана във висок кок. Носеше високи луксозни ботуши и като че ли при всяко потр ...

Залей ме с огън, защото душата си тръгна.
Отнеси тишината ми високо над позлатените кръстове и малки човечета.
Падам - грациозно, с парабола. Изключително красиво приземявам лице върху асфалта.
Метално едно такова.
Кръстовитще - гробница... ...

Помня теб - роза в пролетното утро -
спомен чуден за нежна красота.
О, мила, тревожа се що ме чака утре,
о, моя приказна мечта.
Нощните сенки навяват ми печал, ...

Мончо отвори очи. И веднага грабна сценария, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете финала…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летището. Където го чака частният ...

Стоя сама в безмълвната гора,
но тишината я пронизват мойте мисли.
Препускат бясно и не мога да ги спра..
те търсят пак вселенски смисъл..
А смисълът не е ли точно във това? ...

През откритите рани на залеза
Мойта мъка блести във червено
И се крия в на болката подлеза
За да гушкам любов насълзена
Планините си имат дърветата ...

Прегърнати се взираме сега
подир отлитащото нежно лято,
а аз завивам голите ти рамена
с любимия ти шал - от септемврийско злато.
И гълъбите, сгушени отсреща, ...

Често си задаваме безброй въпроси, плуващи постоянно в мислите ни. Жалко, но без отговори. Всеки ден доброволно се тормозим от незнанието. Незнанието дали сме обичани или дали изобщо сме достойни за любов. Обрисуваме съзнанието си с неприятни сцени, защото е по-лесно от това да бъдем изпълнени с над ...

Есента е вдовица и печално пристъпва.
Хоризонтът пред нея смутено се дръпва.
Безутешна изглежда, но не е в черни дрехи.
Примирена е сякаш и не търси утеха.
В колесница от вятър влачи шлейф от мъгли. ...

Градът остана зад гърба й. Валеше дребен сняг, но времето беше спокойно – нямаше вятър. Караше бавно и внимателно, макар че нямаше движение по пътя. Не мислеше за нищо. Чувстваше се разбита на късове... празна... безнадежна. Бягаше от него. Знаеше, че от себе си не може да избяга, но в душата й блес ...

Зелен дъждобран.
Бърза прегръдка...И дъжд.
Спомен за двама.

Ех, къс от теб дали поне остана
след толкоз нескопосани кроежи!
До всяка рана зее друга рана
и белези от скъсани копнежи.
Научих се самичка да те кърпя ...

…навярно ослепяла съм съвсем
от светлината в моя бял прозорец –
не знае що е вечер, що е ден,
рисува в него майстор – чудотворец.
Той просто си играе често с мен, ...

> Не си отива слънцето от мен.
>
>
>
> Георги Братанов ...

Дива игра. Сърцето дими.
Кой потроши звездите с мечти,
и събори луната в морето да спи,
и събуди тревоги в добрите треви.
Котешка лапа е днешният ден. ...

26.09.2018
Помисли преди да решиш
Бивш красавец, с качества бе Стоядин.
Образован. Трудолюбив. Добър. Вежлив...
Но имаше голям кахър и уж бе несломим– ...

БЛЯН
Бленувам те...!
В този блян те жадувам...!
Жадувам те...!
Живителна вода за съществуване...! ...

Понякога сърцата ни са рани
и безпощадно, издълбоко ни боли.
Не идват думи...Спомените парят.
От изгрева до залеза вали...
Понякога приличаме на вятър - ...

В моята огромна къща
никой днес не се завръща.
В нея сам живея аз,
обикалям всяка стая
и напразно диря рая ...

На светофара ме пресрещна
момченце малко, протегнало ръчичка
и промълви, очите свело.
-Чичко, дай паричка !
И рекох му, ...

Вече, знам, е късно.
Всичко е заблуда.
Споменът възкръсва.
Трябва да съм луда,
щом към теб се връщам ...

Хей, животе, животе, живот,
заигра ли на нашата сцена?
На душата ми ти си пилот –
а на смелите думи си време.
Посадих любовта си в земя. ...

Самотна се будя, в съня съм бездомна
обрули душата ми, стъпка я здраво,
измервам в минути тъгата огромна,
но твоята обич химера е само...
Проклятие мое е женската хубост, ...

Казват ми, че живея във свой собствен свят -
измислен и създаден е от мене...
Че трудничко се вписвам
във вашия - реалния живот,
А знаете ли...? Аз дори не искам...! ...

Трепери студената сянка,
тъй красива, мистериозна,
нощно трепкаща танцьорка.
Трепери под улична лампа.
Стъпвайки леко, от време на време, ...

Рано сутрин е, ти спиш до мен Ангелската ти усмивка те издава колко си щастлива Сякаш с изяществото твое започва този ден А ти дори не осъзнаваш колко си красива Като дете в своето креватче легнало да си почине След дълъг ден на весели игри Те виждам аз и асимилирам Красива си дори затворила очи И в ...

Безбрежно е сивото небе на дните
и ни кара да се чувстваме все по-изтрити
от дъската на мистерията живот,
хвърлена на дъното на свещения кивот.
Мисълта е лък, целещ се в отвъдното, ...