И понякога мен ще си спомняш,
като рана в лошото
време.
Ще боля, като болно коляно,
и ще бъда в душата ти бреме... ...

И е нескромно, ала разбирам -
няма в съня ви да пасна.
Своята сянка в шепи побирам -
влюбена и безопасна.
Мъчно се водя. Мъчно се давам - ...

Верен приятел, временен враг,
втурва се в нещото Нищото с вик.
Звънко се смее, хвърля в боклука
онова, от което нуждаем се тук.
И какво от това, че бе нашето нужно ...

Остави съдружника си на сухо, за което оня го елиминира чрез мокра поръчка.
Кръстинка, кръстена на дядо си Кръстю, не можеше да върже две думи на кръст. Вместо да разтвори, тя кръстоса крака пред шефа си, а сетне кръстоса шпаги с него. Това сложи кръст на кариерата й и хей я там, де прегъва кръст на ...

вложих в теб
секунди
от сърцето си
онези
най-ясните ...

Стъклената перла и порцелановата кукла бяха приятелки. Всеки божи ден те обичаха да прекарват по-голямата част от деня заедно. Заговорите на съседките обичката и бръшлянката не ги разделяха, а ги правеха по-силни, единни и целеустремени. Есента беше любимият им сезон, в който се разхождаха сред лист ...

В мастилената ноемврийска вечер,
блещукат най-щастливите копнежи;
макар навън студът да властва вече,
сърцето ми, е като въглен – пълно с нежност.
Дори, когато глъчката притихне ...

А истинска ли си сега,
кажи ми?
След толкова пропаднали мечти.
Любов ли си...?
Дали те има...? ...

Днес видях едно дете да плаче,
зачудих се - какво ли му тежи!?
"Знаеш ли, чичко, че съм сираче"
Хлипайки, през сълзи промълви!
"Никой си нямам - от пеленаче! ...

Често несрещани чувства
Омайват надлъж и нашир.
Времето сякаш замръзва.
Ликуват всички за мир.
Подавам ръка и надежда. ...

И онемяват вечерите наши...
Изгребано е всичко от душата!...
С упорството, което вече плаши,
дълбаем безнадеждно в празнотата...
Изрекли сме отдавна всички думи, ...

Валяло е, а в сън унесен
не съм чул тази тъжна песен.
Валяло е и дъжд небесен
разплакал е ранената ми есен.
Валяло е... Валяло е...

Понякога годините тежат ми,
животът си премина като миг
и само спомените се завръщат...
Било ли е...? – Несъществуващ стих!
Кога отмина младостта ми? ...

Простащината е непобедима,
за жалост, колкото и да се мъчим.
Тя в гените ни тъй се е внедрила
и непрестанно, паразитно смуче.
А ние като всяка група земна, ...

> Тук никой няма да ме оскърби,
>
> кой оскърбява прелетните птици...
>
> Павел Матев ...

Разкъсах сърцето си.
Ако можете, намерете ме!
Дали ще познаете
колко хора обичам?
А колко слънце ...

Очите са слаби, коленете ми щракат.
Годините вземат по малко от мен.
Седемдесета, хванал съм влака,
пътувам усмихнат, с мечти окрилен.
Влакът пуф-пафка без никаква спирка. ...

Пеперудено лято пърха по миглите,
слънчеви дни с мирис на бор
и толкова е цветно тук сред поляните
и поемам си дъх с мирис на вечност...
Пеперудени мисли блестят изумрудено ...

Дъждовна съм. Недей ме доближава.
Не нося нито полза, ни вреда.
Водата ми свободно преминава
през ситото на твоята вина.
Достига дъно. Не открива нищо. ...

В тъгата на дните самотни
и в тишината на лунните нощи
сънувам косите ти Моя любов!
Моя Обич копняна
вълните ли морски остави за мен ...

Посади ни в полета от вяра.
Няма плевел и няма поквара
за израснала в стройна редица
и от слънце огряна пшеница.
Всяко зрънце калéна надежда ...

Слънцето към пладне веч клонеше,
а принцеса Вейхайвей все още спеше.
Ето че иззад завесите на балдахина,
някой отегчено се прозина…
Подаде се ръка със костеливи пръсти, ...

За моята тегоба няма лек...
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.
Обичам го в душата си на лъв, ...

Този ден се изниза навън,
като пушек от кипнал комин.
Викаш от него: АМАН,
а прошепваш след него: АМИН…

ПОДСЛУШВАНЕ НА ТИШИНАТА
От звуци тишината ли гъмжи –
от шепоти на тръни и тревици,
неизмълвени ласки и лъжи,
или от дъхове на спящи птици, ...

Щом наближат последните камбани,
и Господ Бог за мене се присети,
и пита свойте ангели избрани:
Какъв човек бе приживе? Кажете? –
във хор ще рекнат тварите крилати ...

Дяволски добра
И ,ако Дявол беше тъгата,то Дявол беше душата.
И, ако Дявол ми беше сърцето, то ангелът беше
далеко. И , ако всичко в мен беше тъга, то къде
беше Господ сега ? Явно ми беше сърдит, че ...

ДЕТЕ НА ВЯТЪРА И БУРИТЕ
Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина. ...

Де юре, можеш да угодиш на всяка жена!!!
Де факто, не можеш да угодиш на нито една жена!

И втурнах се към теб като дете,
дочакало подаръка жадуван...
Намерена- притихнах в две ръце,
духът ми усмири се излекуван.
И времето забави своя ход. ...

Претичват бързо дните
като в безкраен маратон,
още дишаш ли не питат
с тоз сърдечен полутон ...
Циклично и нощите прелитат, ...

Разстоянието между теб и мен
По-голямо става с всеки ден.
И не час два даже дни,
А огромна пропаст сърцата дели.

Полетът на приятелчето от детинство пробуди заснежените спомени и разяри облаците над пропадналия мътен хоризонт.
Бягството на малкото птиче прогони навъсения дим от тухлените комини.
Идващото гъвкаво тяло ме викаше чрез трептенията на телеграфните жици и с ядосаното буботене на далечния вятър.
Поле ...

– Хайде, дай, дай, дай...гооол! - крещеше застанал прав пред телевизора Жан.
Радостните му викове бяха толкова силни, че звъна на телефона едва си пробиваше път в стаята.
– Кой ли пък се сети точно сега да звъни... Ало? - ядосан че го безспокоят точно сега, когато играе любимия отбор, вдигна слушала ...

Една очарователна любов
разцъфна – съвършено нова,
разпръсна аромат и каза:
– Откъсни ме, вече си готова!
Не бях през пролетта посята ...

Събудих се, а през стъклото се промъкваше първото сиво на сутринта.
Студено сиво, студени чаршафи, студена възглавница.
Тя пак е забравила отворен прозореца след сутрешната цигара...
Придърпах завивката по-близо.
Заслушах се в тишината на панелите. ...