Ще се стопи и този сняг!
И виното ще се изпие...
И помен няма да остане от това.
Желязото ръждясва, гний плътта!
Ала Приятелството злато е! Да го открием! ...

Тъстът на госье
Тъщата тамън си отиде
н тега те и тъстът дом дойде!
Уж унуците дошъл да види
и двамата с женуту да обиде. ...

Мила приятелко, отново ли страдаш
заради поредния мъж? Заради него? Нали?
И всеки път на ум си повтаряш:
Стига толкова! Защото боли.
И всеки път заставаш пред мене ...

Мислех си, че силна съм, и
че раните са просто част от пътя,
по който с живота вървим.
Че без мрак, не светят звездите,
и че като припознаеш сянката ...

Сняг заваля
и затрупа мечтите ми,
покри ги със снежен кожух.
Снежинки покриха косите ми,
побеляха и станаха на пух. ...

Разменям сърце
за перо от птица
което безгрижно
с вятъра скита
Сърцето е употребявано ...

ВЕЗУВИЙ ОТ ЛЮБОВ
Спокойствие!
И в миг един -
подземен тътен!
Душата тръпне! ...

Плътен купол от студ
сам градя покрай своя живот.
Сам се смятам за луд,
сам изяждам отровния плод.
Свят със вкус на лъжи, ...

Обръщам се
към Вас –
господа
угоени!
Няма да ...

Днес разбрах – ти си моето слабо място... Моят locus minoris resistentiае... Моята болезнена липса, като жажда, която те измъчва и не можеш да пиеш вода, като фатален дефицит на кислород, като безсъние сред галопа на ежедневието... Сънувах те, докато спях до теб... Двамата с теб бяхме роботи, на теб ...

Малчуган: Тате, дай ми два примера за нещо, което няма край в България.
Бащата: Комунистите и зимата.

Причината да бъда всичко,
което може да остане,
е само тази, че приличам
по нещо мъничко на мама.
Аз нося дълго на обида. ...

По „До днес сънувах“
от Андромаха (Белла)
Ще те оставя на баналните превзети,
за мене всяка сложност крие нищета.
До днес сънувах, че ми подаряваш цвете, ...

на Стефан Чирпанлиев
Пожелах ви ясно време,
но от мене не зависи:
дъжд и бури ни превземат,
ветрове душите чистят. ...

Несреќна жено
од магла и од хартија
жено со лоши намери
убава само за своето огледало
немаш време да ме проколнеш ...

Какво е любовта
Нежно чувство спряло в сърцето
душата преситена от нежност,
тяло покрито с топлина и ласки.
Сърцето трепкащо от обич и радост. ...

пришълка или
пришълец в нечий живот -
нека и с халка

Той пъхна пъхна ключа във ключалката, щракна два пъти, изчака няколко секунди. Допря ухото си до вратата. Сякаш искаше да чуе нетърпеливите, бързи стъпки на любовта, която го чакаше у дома. Отвори вратата и влезе в апартамента. Бавно съблече якето си и го сложи на закачалката при другите дрехи, събр ...

Устните ти шепнат нещо!
И любов ми обещават…
Устните ти са горещи
и ми пречат да решавам…
Във душата ми се втурна, ...

Казах ти: ”До теб ще бъда всеки миг.”
и ще устоя до края, за да бъде така.
Ако трябва светът ще чуе моя вик,
но заедно ще вървим ръка за ръка.
Ти ме правиш щастлива и обичана, ...

Очите знаят всеки ритъм.
Побрали всички светове.
Те могат да разкажат -
за вчера, днес и утре.
За всичките следи- ...

Когато небето захвърли
ръждясалите си доспехи
и от развалините на нощта
извае тъничък ден,
осмели се да напуснеш ...

Когато бяхме ний деца.
Интернетът не бе дори мечта.
Мама и татко сядаха на масата.
Говореха си какво се случва през деня.
Баба и дядо се шегуваха, ...

III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...

Когато птиците умират
небето тихо, тихо плаче
и вятър тъжно,тъжно свири
в клоните, в празните гнезда.
Когато птиците умират, ...

Боли от любовта – огромна рана,
остави в мен студения метал.
Ти взе сърцето – дупка там остана,
с един забит до дъното кинжал.
Боли... и как да спя, и как да дишам? ...

Ако мълчанието ми
можеше да говори,
щеше да крещи.
Любимите му фрази:
"Обичам те" и... ...

Изплуваха старите тъги,
втъмниха светлите заблуди,
изживяват нови висоти,
предубедено перспективите грознеят.
Мрачно, сънно, костеливо, ...

От мене никога не ще избягаш,
не се опитвай, сили не хаби.
Заключен здраво си в сърцето ми
и там ще си, докато обичта гори.
Аз търся твоите пътища в живота, ...

Прегръщам се в себе си, защото
преминах през небе, земя и огън.
Ще взема топлината на доброто.
Светът смирих, а себе си – не мога.
Тепърва ще се уча да обичам, ...

Пазете ме от близките.
От чуждите, аз сам ще се опазя.
Животът ме е стиснал,
много здраво до перваза.
Да скачам? Не умея. ...

Ти ме гледаш плахо и смутено.
Мина цял един живот почти.
А те пазя все така във мене,
И пак на челно място все си ти!
Добре дошъл отново в моя свят, ...

Една мушица в моята душа
припява тънко, звънко на капчука.
Не знам отде, кога е тя дошла,
но май добре се чувства вече тука.
Уж добродушна, тиха, но уви, ...

Броя звездите мили –
унили, поглед свели,
гадая по очите им,
къде са те укрили!
Виждаш ли ме цяла? ...

Българошотландският боец Мунчо си карал велосипеда, застанал с гръб към кормилото. Спрял го агент от ДАНС и със заплашителна интонация му казал:
- Защо караш по този начин? Не знаеш ли, че това може да се изтълкува като знак на протест срещу срещата във Варна между ББ и Хердоган?
В отговор Мунчо изм ...