ти си доказателството че няма случайни неща
че звездите и луната са в косите по места
че дишам и живея благодарение на теб
че хлябът в пещта втасва вдъхновен от твоят кеф
ти си доказателството че съществува земята ...

Животът е такъв негодник!
Аз пéти ден съм на диета,
а моят мъж чревоугодник
и нощем в кухнята ни шета.
В леглото семки и хартишки, ...

Когато тръгваш страшно ме боли!
Раздялата пулсира във гърдите.
Взривени от отсъствие скали
разкъсват неспокойствието на дните.
Изригва лава в тъжния ми сън ...

Един мъдрец бе казал, татко,
че когато възрастта те победи,
и си отидеш от света,
една библиотека затваря своите врати .
Не зная как философски, ...

Трябвало е да се родя
с много фини
пръсти на краката,
за да пристъпвам
незабелязано ...

Красив е! Красив е месец май!
Слънце, дъжд и дъга!
Шарен, шумен и млад!
Не искам да свършва този прекрасен парад!
В душата ми прилазва хлад ...

Това се случи през късната пролет на онази шеметна година, когато правителството реши да поеме контрола над всички не подлежащи на контрол човешки действия. Доста амбициозна задача бих казал. За всички прогресивно или просто малко самостоятелно мислещи хора, това означаваше корекция на ума или бягст ...

​​​​https://soundcloud.com/serpentz-gharg/somewhere-deep-into-the (с по добро качество)
*
.птички.

Невидимото с Видимото се разделя
с Любов, усмихваща се като Мона Лиза.
Целува мисълта за общата постеля
и заминава – надалеч е, а е все по-близо.
Домът въздиша. Прави първи опит ...

23,00 – 24,00 часа
Познаваме се, разбира се. Тримата - не само от Управлението. Често съм искал да работят с мен по някои разследвания, което означава, че са професионалисти. Да ми ги изпрати шефът сега – явно разбира колко съм на зор…А четвъртият е почти младеж. Колев. Пратиха ни го преди месец. Ощ ...

Във службата съм. Днес е Понеделник.
Започва нова седмица за нас.
Колегата ми, който е от Перник,
отново ще помоли за аванс.
Събуждам се. Разбрах, че днес е Вторник. ...

На Д.М.
Гнездата са празни. В огнището вече
жарта е безумно студена.
А чувствата наши небето разсече
на твоя и моя вселена. ...

Умирах много пъти,
в преръдките на твоята любов.
Водех вътрешна борба,
но пак целувах те.
Казвах ти, че те обичам. ...

Не идвай и в съня ми нямаш място ти,
не питай забравила ли съм как боли,
не виждаш ли загърбих нашите мечти,
не искай да се върна назад – не ме моли!
Доброто мислил си ми, но дали? ...

Харесвам те такава уплашена,
когато те е страх, значи те има!
Жива си и дишаща, непримирена,
можеш да бъдеш топла, а може и студена...
Какво е тялото – една материална обвивка, ...

Да съм силен, да не падам.
Да обичам, да прощавам.
Да те пазя, да се боря.
Да не мразя, да не моля.
Да се сбъднеш. Да си здрава. ...

Истина или лъжа
искаш от мен сега
да чуеш ти кажи ми,
с нея ли си-огтовори ми!
Колко пъти досега ...

В средата на стаята, с тъга по ъглите,
усещам безкрая...И сякаш стрелките
спрели са в нищото...нейде...вовеки...
Душата е повече, а по-малко - човекът.
Въже от тавана се спуска в безмълвие, ...

Щастието се крие в това –
да се радваш на малките неща,
защото в тях е скрита любовта.
Щастието се крие в усмивката,
в делата, в усмивката на любимата, ...

Любов.. .Само дума ли е тя,
има ли я на света,
докога ще съм сама –
питах се това.
Но преди да те срещна ...

Все така потъвам в мислите си...
и мислено към себе си пътувам,
дали душата ми ще отрази светлината
която вселената към мен изпраща!
Дали с този светъл стих – ...

Ти искаш да ти кажа утре,
че всичко е като преди,
но питаш ли ме как да стъпя
върху изгнилите мечти?
Изграждах ги с години кротко, ...

Алено
Залезно
въгленче запалено
неуловено
угасва ...

С разголена душа и без тайни непроизнесени
показвам ти каква съм аз и какво съм крѝла.
Познаваш моите рани и болките понесени.
В теб цялата нужна любов съм открила.
Готова съм за всичко ново и непознато дори. ...

Когато пролетта ми овдовя
лятото се шмугна под чардака
в няколко опразнени гнезда
слънцето в съня ми да дочака...
Дълго търси паяци в гредите ...

Добротата е Лукс... от който хората с бедни души странят като от чума, за да не обеднеят финансово!

Шептя със струните на любовта,
шептя и сърцето ми кънти.
Майчин зов сърцето ми сломи
и с попътен вятър задоми.
Там ме води сърцето, ...

Нека с теб да си направим Космос...
Толкова примамливо звучи!
Звезден прах дошъл ни е на гости
и е тъй затрогващо лъчист!
Той изгражда теб и твойте вени. ...

Храната му се стори отвратителна. Но беше гладен. Жената срещу него проявяваше видимо удоволствие, докато сръбваше от лъжицата съвсем леко, с връхчетата на тънките си устни. Правеше го бавно и дразнещо.
– Мляната леща е много полезна – каза тя дискретно, когато хвърляше поглед върху пълното му блюдо ...

Стреляй от упор. Не чувствай вина.
Ловец си. Знаеш как се стреля по дивеч.
Ще изчистя барута във мойта душа.
Своята болка неистова – Сиреч.
То е същото – на дълбоко се прицели. ...

Заключих вратите
с катинар голям.
Гледай от прозореца звездите,
но погледа ти да спре до там.
Не можеш да избягаш - ...

Душата ми е лято разпиляно,
пропито с весел смях, истории и глъч.
Едно цветче от слънцето огряно,
усмихнато – от сутрин чак до здрач.
Душата ми е благодарна ...

Стоплил си стаята –
само с дъха си…
и влизам на пръсти
на съня ти в омаята:
Очите ти, мрака събличат – ...

Между „Да” и „Не”
унищожаваме
всяка маргаритка.
© Павлина Петрова

Прелитайки през времето
Прелитайки през времето назад,
когато бях си още млад,
беше време когато всичко се ядеше,
което мърдаше и си хвърчеше. ...

Понякога се случва така…
Той
Не я видях да се усмихва, не я видях да потрепери,
тя беше някак доста тиха и някак си не я намерих.
Макар да беше тя пред мене, макар и да я заговарях, ...

Люлея се, като тръстика
във битието ми – мъгла.
Насмукал съм се със мастика
и остър съм, като игла.
И не признавам ни закони, ...

~~ Клоунът винаги е тъжен ~~
Няма билети за представлението вече. Завесите - спуснати. Акробатите -и те се прибраха. Циркът затвори.
Клоунът уморен е от хорският смях. Оставете го да си почива...
Няма сили за усмивки, сълзи'. Дори и да не са на сила.
Истински бяха, той се раздаде. И предишният път с ...

Облаци пълзяха в небето като колебаещи се да докоснат брега вълни. Движеха се като живи, на талази, сливащи и разделящи се като миговете в живота.
Приливите на дъжда, спрял преди малко, се оттичаха заедно с отиващата си нощ по стените на домът на имението Старфийлд - мълчалив и навъсен посрещна сиви ...