6.
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. ...

Една невзрачна уличница ме намрази,
понеже бях към нея прям и справедлив.
Пред фустата й никога /и в сън/ не лазих.
Бездарните й стихчета шкартирах в миг ленив.
И като въшката на своя тънък лед надута, ...

Брей, че птиче гласовито!
Буди ме в зори по тъмно.
Тъничко гласче преплита:
" Чирилик!... Виж! Вече съмна.
Ставай, че навън е чудо! ...

Tи си различна от другите,
моя красива любов.
Имаш сърце на бунтовник
и носиш съкровище в себе си.
Знам, ще те удрят без милост ...

Понякога в обикновенните неща
на битието се е скрила красотата.
Великото се крие в думи две
достатъчни за щастие в сърцето.
Нуждае се от ободрителни слова ...

Внезапно! И една красива обич
се вплита в мен със сила земетръсна.
Прегръщам я във себе си сега.
Защото
в сряда ...

Ах, този век и тези нововъведения,
а къде отидоха човешките взаимоотношения...

Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. ...

Любов моя, пиша ти без да знам коя си.
Не знам срещали ли сме се или не.
Знам, че ще ти оголя душата си,
дори да разкъсаш сърцето ми на две.
Усещам урагана от искри тъй близо, ...

“....защото можеш да стъпиш върху Евангелието,
за да стигнеш Хляба, но не можеш да
стъпиш върху Хляба, за да стигнеш
Евангелието.“
Николай Христов (Баткото) ...

Погледни
в очите
на врабче.
Оттам сякаш,
Бог те гледа ...

Муж на место
Седим и мислим. Мислим и седим.
За кво ли требе све да си търчим?
Мойта дом да седнем ми не дава!
Само гюрунтие ми създава! ...

По „Последната секунда“
от Андромаха (Белла)
Тихо е. Много е тихо.
Даже вятърът се е смълчал.
Няма вече какво да се пита, ...

М Е Р А Ц И, П У С Т И М Е Р А Ц И…
Делничен ден е. Улиците са пусти и празни, жива душа не се мярка по тях. И местният парламент е оредял, само Тоню и Доню са поседнали на пейката в центъра на селцето и подлагат старческите си кости на припека.
- Наборе?Да вземем да се преместим някъде на сянка , ч ...

Човек от двадесет и първи век,
със своята мисия стигнал далек.
От изчезване да спаси спасителки,
на златото на природата – носителки.
Родът му се прославил с пчеларство: ...

Дъхът ми е скрежасал
А толкова горещо е сега
Не мога да си обясня
Това явление,
Докато вървях сама през тишината ...

В безимения полюс на сърцето
отдавна няма място за въпроси.
А въздухът насилствено отнет е,
издъхва на проплакващи откоси.
Излюпена, невинността е пате ...

България, страна на любов и доброта,
тя никога в сърцата ни не би причинила самота.
Ние горди по пътя ще вървим
и на трети март героите ще обичаме и ценим.
Ще си спомним за делото им върховно ...

Дано да си щастлив,
в този пролетен ден.
Дано любовта да грее,
в твоите мили очи.
Надеждата за старостта, ...

Не ме заобича никога,
но се нуждаеше от мен някакси.
Не се бори за мен,
но съм те искал винаги.
Не създадохме нищо с теб, ...

Сигурно има такава любов.
Която се пие на глътки.
Безостатъчна. Тиха,
И непринудена.
Сигурно има такава любов ...

Щастлив, нахранен съм, облечен
и лошото при мен го няма!
Да, случва се да съм увлечен
по някоя красива дама,
но туй в реда е на нещата, ...

Нямам време. Просто нямам. Искам 100 неща да свърша веднага, но ми се иска и почивка. Искам аз да гледам капещия дъжд или пък да съм излеганта в топлата ръж. Крясък. От хиляди задължения и липса на прозрения. Какъв е този ден сега, искам да приключи веднага! Искам си леглото много, да го гушна и гот ...

ПОРТРЕТ КАБАКА.
Инженер Димош Тулуп, со своим товарищем адвокатом Ляшенко, первыми зашли в пустую квартиру на первом этаже старого дома недалеко от Пересыпского моста. Бывший следователь Анзор Ляшенко планировал открыть адвокатскую контору на Пересыпи, имел сомнения, глядя на давние ракушечные стены ...

Знам, творецо на думи
със сърце като огън,
непребродени друми
да те спънат не могат.
Нищо не е наужким - ...

Не успяха да изгонят гарвана. Опитаха да размахват една нощница на Меридит, за да го накарат да изхвърчи навън, Елизабет му се караше, а после дори му се помоли, но досадната птица невъзмутимо се местеше от единия край на стаята до другия, кацайки или на гардероба, или на огледалото, откъде грачеше ...

Не изнасилвайте думите!
Само ги утешете.
Сънуваните безумия
по вятъра разпръснете.
Внимателно пипайте думите! ...

1. Не всяка голяма уста има дълъг език.
2. Някои победи са по-разочароващи от загубите.
3. Много успокояващо е да пъхнеш ръце в джобовете и да разбереш, че не се празни.
4. Ако за всяка лоша дума по мой адрес получавах по една жълтица, щях да съм падишах.
5. Нищо не убива така духа, както безнадеждн ...

Во симетријата на фигурите
во срцето на боите
во телото на водата
во градот расплакан од дождови
во психата на луѓето ...

Погледнах навън. Усетих лек полъх, галещ моето лице. Сълзите стичаха се и сякаш се надпреварваха коя да падне първа.. Остра болка пронизваше сърцето, а пулсът сякаш ускоряваше своето биене.. Мрачни мисли ме обзеха. Ръцете трепереха, а тялото изтръпна. Мислите се изгубиха, а болката изчезна .. Това б ...

Не опитвай в мен да се влюбиш,
аз съм птица, родена в студа!
Не се влюбвай, ще се изгубиш,
моят път е осеян с тъга!
С мен не тръгвай, аз съм бездомна, ...

Ти мислиш, че аз съм пред тебе...
но бъркаш ти... бъркаш... грешиш...
не виждаш ти мен, ами двойник...
(изкусно създаден от мен)...
Недей да ме търсиш и гониш... ...

– Поете, стих ми даде,
но ще ми дадеш ли своето сърце?!
Че моето без него силно страда,
а с любовта ти леко би било, като перце.
– Знай, красавице, сърцето на поета ...

Ще разбутам кокалите на покойният ми дядо и ще посветя тези редове на него. Той беше едър човек, обичаше да си хапва и уважаваше алкохолните питиета, което си личеше от корема, който се позиционираше метър пред него. Като характер беше чепат, но е оставил ясен спомен за себе си по този критерий в ли ...

От птичия ми поглед така приличаш
на онзи висок принц
със сапфири вместо очи...
Аз не ти ли приличам
на онова лястовиче, ...

Дресирах болката
и птиците накацаха по остриетата
на думите.
Моят сън потече в океана
на нечии въздишки. ...

Поезийо, звучиш ми страшно
и гръмко пак наддаваш вой.
Любиш, лазиш, пазиш място.
За кой? За мен ли? Не постой!
Ний роби сме! И вълци! Хуни! ...

Усмихне ли ми се луната,
край нея трепнат ли звезди,
във пазвата на тъмнината
си спомням мойте младини!
В Драгойново съм в мойто село, ...