Hello my dear,
you want to know...
Can we pause time,
or just run it slow.
No one is able ...

Душата ми е камертон
В. Петкова
И моята душа бе камертон,
като на други –
художници, поети, музиканти. ...

Часовникът бавно тиктака,
а времето бързо тече.
Косата (от старост) окапва...
сърцето тресе се от стрес.

(По повод авторският антагонизъм)
Не очаквай от месаря да се радва,
че си отворил и ти месарски магазин.
На малка улица, два месни магазина,
купувачите едни, гледат по витрина. ...

Не се ли плашиш
колко бързо сменят се
сезоните в душата ми
и как вали
като порой, ...

Случайно попаднах на напечен до бяло площад.
До една чешма, даряваща приятен хлад.
Посегнах с ръце, лице да умия.
Протегнах устни, вода да отпия...
От камъка ме гледаха очи прекрасни, ...

Със тебе трябва да се имаме.
Достатъчно животът ни разделя,
защо да си останем влюбени,
щом няма да делим една постеля.
Защо да не заспиваме във нощите ...

Четвърта глава
1.
Слънцето тепърва се показваше над Кози връх, а на площадчето се бяха събрали почти всички мъже. И поне двайсетина жени. Нравите тук си бяха старите – жената рядко дума продумва по общите дела, не се меси в селските работи, каквото има да казва, мъжът й го казваше. Е, знаеха си се и ...

Имах една мечта,
тя се сбъдна!
Видях те окъпана
в светлина!
Докоснах твоята ...

Ти искаш сигурно да съм светица?
Не съм икона, просто съм жена.
Обичана и лъгана. Грешница,
повярвала отново в любовта!
Ти искаш сигурно да те обичам ...

Днес всеки живее прекрасен живот,
дори и Лукавият тайно завижда!
Пред нас е лавина, зад нас е потоп...
Какво, щом на кадъра туй се не вижда?
Позират ни залези, пясъци бели ...

Ако онова нещо,
от което се страхувам
и не се страхувам,
се случи с мен,
няма да мога да виждам ...

Здравей, скъпи читателю!
Знам, че сега е доста късно през нощта, а утре съм на стаж в болницата, но тази е една от нощите, в които доста съм се размислила и знам, че на следващия ден няма да мога да предам мислите си точно така, както ги чувствам. Това е нещо лично, но ти го споделям, защото мисля, ...

Глава XXIII
Тамара беше станала още преди да разсъмне. Слабото ѝ тяло безропотно понасяше огъването в редуващите се пози на Йога. В полутъмната стая имаше запалени в кръг няколко чаени свещи. Звучеше много тиха музика, успокояваща тибетска мантра. Тази сутрин щеше да отдели цели два часа за упражнен ...

На мрачната спирка дете ми помаха.
Очите му – пламък, душата – звезда.
Лицето ми грейна. И сви ме стомаха.
Търговец се смее. Прегърнах мечта.
Денят е в лъчите на слънцето меко. ...

Заглъхнал глас,
силует, притихнал смях.
Мълчанието ехти,
няма кой да те спаси.
Потъмнели са твоите очи, ...

(Парламентарен консенсус)
Черна мъхеста стоножка
във едно дере се спряла.
Иска да върви, не може,
как да стъпи, леле боже. ...

Неметена стая.
Прашен паркет.
Неметен живот.
Прашни фигури вая.
Неметени чувства ...

Денят, във който здравецът изсъхна,
мушкатото се сви и посивя,
бе онзи ден, когато мама тръгна
и аз се случих малка и сама.
И бързо трябваше да пораста, ...

Завистта е лъжовна съпруга.
Тя подмолно ни тайно презира.
Търси щастие често при другите,
а у нас само слабост намира.
Имитира без срам добродетели ...

На всички нещастни възрастни, които са (били) щастливи деца.
През мръсния прозорец на душата,
аз виждам днес едно дете,
играещо си тихо в прахоляка
и дрехите са мръсни, но душата – не. ...

Мечти за всеки го ралични...
С очи ламтящи за мечтите извисени.
Надежда че можеш и ти да полетиш
в всемира!? Да търсиш и сладост и сила.
Но някак реалноста те връща... ...

Ти си всичко... останалото,
останалото съм аз –
твоя сянка,
образ в огледало.
Не си отивай. ...

Денят започва в 6 без 10, нормално, сиреч между криво и зле. Другояче казано, разчекнатият субект, подложен на шумотерапия от умна техника за инквизиция, не е с изкълчени или дори изтръпнали крайници. Устройството ще завие пак след 15 минути – достатъчно време за мозъка да се събуди зад широко затво ...

В Поморие и лятна нощ,
мечти летят и райски плод.
Морето синьо в миден кош,
пресява блясък, звезден свод.
Полюшва сънно мрак с луна, ...

Не бирај лажни бисери
не изговарај туѓи зборови
не труди се да ги менуваш нештата
животот си има свои патеки
а јас сум пасивен слушател ...

Не ме познаваш, момиче!
Не знаеш какъв съм аз.
Грубиян си ти, момче,
но пълно с любов сърце.
Погледна ли в очите ти – ...

Скитам се в запустелите зеници...
самотни и жадни за любов...
Те са утринни мечти,
копнеещи любов.
Със своята съдба, ...

Сърцето си разкривено
в ръцете си държах
и исках да го стиснеш
за да престане да тупти.
Реших, на теб го дадох ...

Не е само желанието.
А онова вътрешно изтръпване дори само от мисълта за допир.
Кожата.
Как диша с близостта ти. И как ти се иска да я съблечеш, за да усетиш всичко възможно по- надълбоко.
Устните. ...

Ако не се потапяме
в мълчание дълбоко,
ако не присъстваме
достатъчно време в себе си,
ако не благодарим за онова, ...

Реката днес е някак си смълчана.
Камбаната проплаква с глас неверен.
Не вярва никой, вече, че те няма.
Септември, бе рожден, но и последен.
И птиците се готвят да отлитнат, ...

Сбогувам се със лятото.
От плажа.
Нехайно пясъка
през дланите пилея.
Морето истината ми разказва. ...

Стъпвай леко..
бавничко..
не предизвиквай чувствата ми..
не ставам за купуване
..просто ме обичай.. ...

Нямам нищо за губене. Само сърце,
разпокъсано наполовина.
Ако ти ме обичаш – това е добре.
Днес не давам любов, само взимам.
Ако ти ме обичаш – добре е това. ...