На моите родители
Мамо, пак със татко ви сънувах,
бяхте тук, при мене, у дома!
После? После цяла нощ будувах.
Взирах се във входната врата. ...

Фрагменти от илюзии и слънчев прах,
отрязък от контакти, гърлен смях
и точки сиви празен страх,
пропиват ме, проникват ме и ставам тях.
Разхвърляни частици цветен пъзел, ...

Емоции на страх или любов.
За кои ще си истински готов?
Да пълниш със сълзи очи
или да преследваш блянове, мечти?
Ами ако днес е последният ни ден? ...

Не признават
те вината
и наблягат
на вината.
Туй е, казват, ...

Ослепях да те чакам, щастие мое!
Онемях от мълчание и самота!
Макар да не знам туй чудо какво е,
мисля, че то е най-важно в света!
Дори ако трябва от тук да си ида ...

Със страх докосвам Черната тетрадка –
ами ако оттук натам за нея нищо не е гладко?
Ами ако не оправдая "Цветното" и име?
А ако взема да я " изпоцапам"?
Защото – Небеса – Ако започне да "бълбука" ...

Спасение ще дойде, знай, тогаз,
спасим ли ний доброто в нас.
Началото е туй, че
злата мисъл,
във миг да се пресича, ...

Той с хирургична точност разчленява
избрани жертви вечер от екрана.
И с всяка част от тях, която дава
на публиката – егото ѝ храни...
Той е невидим като Изкормвача* ...

Случайно с теб се срещнахме отново,
когато ден мустака си плете.
И ти в костюмче светличко и ново
побутваше количка със дете.
А в мене буца в гърло се надигна ...

Ще те проспя – като нищо, но сега…
Сега не идвай! Сега… ми се мълчи
Не носи цветя – сега… не искам да съм дама –
с терлици съм… от мама... стъпката ми не личи –
от виното на татко пих – направо… от буркана ...

Почерпѝ се от мен, заповядай!
Масата пълна е. Сядай!
Има надежда с бисквити,
мечти на пяна разбити,
хляб от любов, до златисто препечен, ...

Днес за пореден път ме попитаха какво ми има.
Отново с усмивка на лице отговорих,че всичко е наред.
Какво ми имаше?
Нищо естествено.
Едно "нищо" с кафяви очи. ...

На 70 години станах и чудя се дали е вярно?
Защото това би значело мъдрец да бъда и да е реално
проблеми да решавам всякакви, да съветвам близки хора
и да им помагам в живота задачите си да решават без умора.
Така си мисля, че това е възраст толкова достойна, ...

Тъжният крал
Кралят на Тъгата, обгърнат в Самота,
самота сива като гъста мъгла!
Седя и мисля си за някога,
За младостта, морето и за Любовта! ...

Ти си свет без исток и запад
ти си погрешна диоптрија на сонцето
ти си сон што се остварува
апетит што расте
и амбиција што станува алчност ...

Разговор между животни
/ отново басня/
Излезнала е на разходка
една разкошна селска котка,
преди да иде на тавана ...

Заплита паяк мислите, заплита
въжета от неказани въпроси,
денят ми сив, на тях обесен, пита
защо и днес мечтите ми са боси.
Защо са в дрипи поривите светли, ...

Кобила* сива насред поле стои
очите блещи, преживя и пуфти.
Навред по нея конските мухи
налитат, хапят дългите уши.
И сякаш от картина на да Винчи, ...

Ще сложа малка черна рокля,
/дълбоко черно, като лястовичите крила/.
И дълги бели перли,
по-натрапчиви от мисли скверни,
и токчета, естествено, високи, ...

Да нарисуваш Слънца....
от тези дето сгряват ти Душата...
и топлят те през нощите самотни...
а в сутрините изгрева прегръщат ...
и сезона на цветята пролетно блести... ...

Хубаво момиче, с цвете в ръка,
държиш бодлите на любовта.
Усмивката ти не притихва,
с ветровете лъхва.
Хубаво момиче видя птиче, ...

Ноември… Далече остана
топлината на лятото,
а рано е още за бялата зима.
Грачи пресипнала врана,
някъде… А Вятърът ...

Измити улики
от алибито
на тротоара.
Потопени улици
в дълбините ...

Камбанният звън
към небето полита.
Хвали Отца ни.

Художникът ме гледаше сърдито,
намръщен кимна със глава
и без дори да ме попита
надзърна в моята душа,
под миглите извити скрита. ...

Земята ускорено се върти
от пулса на тревожните ми мисли.
Под бинта на ранените мечти
надежда нова как ще се разлисти?
Цигулчено проплаква в мене страх, ...

Колата „изхърка” и спря, ядосан шофьорът излезе да види какво се случва, ремъкът се беше скъсал, огледа се с мисълта дано някой да спре и да окаже помощ… Не след дълго молитвата му бе чута.. Една кола спря, двама мъже слязоха с поздрав: Друже, попитаха го с какво могат да му бъдат полезни. Разбрали ...

3.
А аз трудно свиквам. Нрав… Колко проблеми имах заради него по онова време… На Земята…
Някак си не мога да схвана основното правило на щастливите хора – оцелявай! Не живей, оцелявай…
Защото животът е разнообразен, изисква интелигентност, дава възможност сам да си го строиш. А оцеляването е еднотип ...

Как, кажи, да преглътна момента горчив,
щом от мен се отвръщаш завинаги?
Как да търся звездите из твойте очи,
щом ще станат през времето минало?
И се боря със страх и надежда сега. ...

Имало едно време, една много заблудена и объркана душа. Преди тя била слънчев човек, който никога не пада духом, всичко било чудесно, до момента в който не я споходило проклятието на злия магьосник на име Живот. Той превърнал сърцето ѝ в камък, неспособен да обича. Проклятието било много силно, но е ...

През прозорчето в топлата стая
се прокрадва лъч светлинка
и ветрец нашепва в безкрая:
"Над Витлеем изгрява звезда!"
В тишината всичко сияе ...

13
Седемгодишната Олая Джанингстън и майка ѝ – Марта, живееха на улица „Болдър“. Едноетажната им къщурка се намираше в близост до тази на измъченото семейство Ъпългейт.
Малката им градина бе изпълнена със страхотно изглеждащи цветя. Бетонната мивка, обримчена със саксии за украса, излъчваше масивно ...

За продаване? – Не, емоции нямам!
Каквото можах, подарих.
Останаха онези, моите само,
които дълбоко прикрих.
Реших, че е демоде и клиширано ...

Бяла като мляко кожа, красива руменина, лазурно сини очи, плътни устни, дълги мигли, красива руса коса, вдигната в изящна прическа. Елизабет би изглеждала перфектно, ако не бе досадното детинско излъчване, което все още притежаваше. На шестнадесет, женствеността ѝ все още бе като напъпила, но неразц ...

Защо съм тук по къси гащи, питаш...
А питам ли те аз защо пък ти си тук?
Разкарай се!...По чужди къщи скиташ!...
А мен сега наричаш ме „боклук”!...
Добре ме знаеш, че спортувам много... ...