Не си отива още любовта!
И болката не си отива още.
Държат се здраво за ръка
в безсънните ми дни и нощи.
Останаха в душата ми мечтите. ...

натрупай клада с белите кахъри
и артистично клечката драсни
а черните -
нали се правеше на мъдра:
вземи тъгата си и продължи

Зкъсняло признание
Дойдох. Не знам дали ще ме приемеш?
Не знам дали ще можеш да простиш?
Дали ръката ми протегната ще вземеш?
Моля те, кажи! Защо мълчиш? ...

Когато двама се срещнат,
преплели очи
и чрез погледа
срещата премине по кожата,
когато с душата си ...

„Не чоплѝ слънчоглед! Ще вечеряме…“,
я измерих със строги очи.
„Да не мислиш така да се гледаме?
Ще играем на разни игри!“
Преизпълних гърдите ѝ с огъня. ...

Разказ от Генка Богданова
Самолетът, нетърпелив да се гмурне в лазурната синева на небето , плавно се отлепи от пистата, набра височина и остави зад себе си огромния чужд град, който погълна десет години от живота ѝ.
Десет кошмарно дълги, тягостно и тъжни години, изпълнени с тежък труд, унижения, тр ...

Препоръчително е да се слуша на СЛУШАЛКИ!

Sanremo 2017
-----------------------------------------------------------------------------------------
Джузи Ферери - Фатално боли
Санремо 2017
----------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Ето я прекрасна
Ето я сияе
Ето я неземна
Ето я моя е до края
Ето я в моето сърце ...

Гледам те... феерия от цветове си –
красива, дръзка във мечтите, смела,
представям си те даже по-красива
от снимките издайни твои... ти си Дива.
Гледам те... прекрасна си, за Бога, ...

Кога не ме очекуваш
ќе дојдам
со десет различни имиња
со вишок од зборови
со хаику во зениците ...

Отново съм на сцената
изтупал ямурлука прашен
Тука съм
почти във гроба бях.
Пак съм тук с душата кална ...

На всички тях*
Зададох си днес милиони въпроси.
Какво е любов, светлината какво е?
Какво е тъга, какво ли радост ни носи?
Какво е сега, а вчера какво ли било е? ...

Страх ме е,
Страх ме е от скоростта на времето.
Веднъж е спряло
сякаш е безкрайно
в ръцете ни е ...

Разстила в тиха вечер,
звезден губер...
Вселената изпълнена с обич!
Гальовно ни подканя –
поглед към нея да отправим ...

Вървях по тясната калдъръмена уличка и се наслаждавах на тишината и приближаващата нощ. Слънцето все още се подаваше на хоризонта и хвърляше последните си оранжево-червени отблясъци по прозорците на къщите, подредени като войници от двете страни на улицата. Дъждовният облак току-що бе отминал, но ле ...

Често си представям и мечтая и желая...
Спомням си красивите, отминали моменти.
Реално липсваш ми и искам да узная –
за урок ли беше или сме експерименти?

Борбата между животното и цивилизацията. Или как печелейки може да губиш, а губейки може да печелиш.
Под влиянието на Фройд и Юнг, животното често е описвано като несъзнателният инстинкт, съвкупност от биологични нужди и импулси, характерни за всеки човек още с раждането му. То е първичното его коет ...

Навън е студено,
но слънце грее,
от студа прогонено,
птичка не пее.
Самотно е, влажно е, ...

Дявол луд ли превзе тишината на кротките утрини
и под звуци на пъклени тъпани в шеметен танц
се завихри в екстаз, сред отломки от дни изпочупени
и опашка присви, в елегантно красив реверанс.
Като в транс му подадох ръка – да танцуваме заедно ...

Гледам аз към облака,
чудя се как ли е създаден,
мисля, мисля, но не знам,
и накрая си признах.
Чудя как да хвана, ...

Веднъж мъдрецът Диоген
с фенер в ръка, в светъл ден,
тръгнал преди много века
да дири сред хората Човека!
Не знам Човек намерил ли е Диоген, ...

Скри се слънцето и празника приключи.
"Будителите" легнаха да спят.
Нощта на примирение ги учи,
след шумотевицата в тоз реален свят.
Една година после в коловоза. ...

so fiery at its glow...
the moon blooms
the promise of
a bright tomorrow.
darkness turned into a mirror ...

Терзания душевни,
самотни ангели в нощта
отдадени и безрезервни,
отлитат след поредната искра.
Уж близки, а така далечни, ...

По прашната стена пробягва лъч изгубен
във края на деня, преди да падне мрака.
Той кротко ще заспи в квартала тих, безлюден,
където къщите не спят, а вечно чакат.
С олющени стени, угаснали комини, ...

Не искам да се превърна в безчувственица,
след такава буря на чувства към човешко същество.
Не искам да гледам цяла нощ към тавана и да не мога да изрека думичка,
след романите изписани към човешко същество.
Не искам да питам въпроса 'Защо?' , ...

Устните ме болят
от студеното слънце в очите ти,
още малко назад
и ще започна да ти говоря на Вие.

Милувките ми...
слънчеви глухарчета,
завихрени от влюбени течения,
ефирно носят се
с пулсираща виталност, ...

Есента почука с ледената длан,
по вратата на домашния уют.
Как не искам да оставам сам,
окован във мрак и кучи студ.
Дори камина да запаля нощем, ...

Не си ти човек, но си кукла...
с десетки, стотици конци...
с конци не, но с хиляди чувства...
и с някого, кой ги държи...
не си ти човек, но си кукла... ...

„Омръзна ми!!... На гръб ли да те нося?!...
Какво ме зяпаш като смахнат?...
Но казвам ти, ще го реша въпроса –
от утре вече ще се махна!...”
Вратата се затвори подир нея, ...