Една мелодия, която ме преследва от години и която така и не можах да облека в текст. Интересно ми е, как се възприема?

Гледаш ме -
все едно съм непознат.
Взираш се,
но не виждаш опиат.
Близо сме - ...

Козя пътека,
край нея – облаци.
Пълзи човекът
змиеподобно.
Дъхти земята ...

Дим
Дните ми – низа тютюн,
опната – От тука – До тук!
Суховеят подпечатал с юмрук
„тайно четмо” в пергамент – ...

Душата – изстрадала, гори нахалост...
Сърцето – омаяно, изгубено в пустиня...
Мислите се блъскат, предизвикват хаос.
Гарвани се реят над изсъхнала градина.
Витаят в сенки, промъкват се в тъмата, ...

ЧЕРВЕНИЯТ РОД
Баба ми, майката на мама, се родила в закътано планинско селце. Селската идилия, свежия въздух и притихналите гънки на Балкана били като излезли от разказ на Йовков, но до тук с поетичната красота. Животът в селото бил труден, повечето семейства тънели в мизерия, буквално. Къщата, в ко ...

По стъпките сега вървя, запазени по времето
когато бяхме с теб омагьосани от любовта.
С всяка стъпка нахлуват спомени в моята душа.
Спомена за морето.Тя беше нашата приятелка.
При нея винаги се чуствахме добре. ...

От моите устни се стича...
студената, ледена кръв...
гръдта ми... тя вече е празна...
усещам пълзящата смърт...
ръката ти още усещам... ...

Усещане, че искам да се извикам толкова силно, че да ме чуят вълците в Канада.
понякога нареждам пъзела на живота си и виждам косми в кал, мръсотия, влакна, всякакви улики
от моя съдбовния си теч, които артефакти тъй ме предизвикват да заобичвам чистотата, но не онази кухата
на онзи дебил дето си ку ...

Две мънички деца,
две усмихнати слънца,
на пясък, с лица грейнали,
с кофички играехме седнали.
Уморени, след нашата игра, ...

Очите - толкова черни, че биха ме изпили,
устни - купидонов лък без свян изобразили,
усмихва се - като че нещо се пропуква
във вените сладостен пожар избухва.
В гърдите ми остана - ...

Огромна и жизненоважна е ролята на училището. Едва ли в живота има нещо друго, което би могло да го замести. Духовно средище, където за пръв път младият дух се среща с познанието за самия себе си, за другите, за света около него. Една своеобразна работилница за хора и в зависимост от това, кой, какв ...

- Хубаво е да има средство, което да превръща престъпниците в почтени хора... Освен, изборите, де...
- Из фантастичен филм – „Извънземен! Дай да ти стисна ръката"... – "Кой ти каза, че това е ръката?”...
- Реформите трябва да се провеждат нощем, когато правителството спи и не може да пречи...
- Има ...

Снежинки леки
с пеперудени крила.
Бяла зима е.

Образът ти почва леко да се губи.
И чертите ти, да се размазват.
Чувствата се сменят. Стават някак... груби.
И започват бавно да залязват.
Пламъкът, избухнал някога, загасва. ...

Со книга закопај ме
да вревам во подземјето
мислејки на саканите
да ги протерувам лошите духови
што не бегаат од темјан ...

Ве сакам
Там на магистралата бърза,
близо до Нова Градишка,
спряла е бяла кола.
Гарван черен кълве ...

Нещо ми е романтично
пеперуди пърхат в стомаха
нищо, че са символични.
Любовна буба ме налази
беше с мен, но другия си ''тражи'' ...

Случи се този четвъртък, в Дома на дейците на културата – Ловеч.
Стоеше пред мен – възрастен мъж, скромно облечен. В едната си ръка стискаше пет лева, в другата – моята книга. Искаше автограф. Каза ми думи, след които аз се изправих, хванах го за ръка и го поведох.
Първо се отбихме до паметника на Т ...

Мисълта за теб разяжда бавно
моя мир - безчувствен полумрак,
осъмнах без крила в морето тайно
от спомени за девствения бряг.
Вълните тежки галят жадна плът, ...

Морето в мен
прегръща небето в теб
в онази точка,
където погледът
минава отвъд ...

Тошо Михайлов лежеше на земята и се опитваше да каже нещо. Но не се получаваше. От устата му излизаше само мучене. Пред очите му се редуваха черни и бели кръгове, ту се приближаваха, ту бягаха надалече. Дясната му буза, която приличаше на свинска го болеше, все едно му бяха залепили нагорещена ютия. ...

ОПИТ ЗА ЩАСТИЕ
(По идея на Димитър Занков)
Росица Чакърова
Все се питам - какво си ми ти?
Зимно слънчице, лятна прохлада, ...

Сънувах те, че бе до мен
без гащи и без сутиен
чисто гола голеничка
като палава сърничка!
Само като те погледна ...

Аз мисля, че съм оптимист,
вървя по светлата страна,
стремя се все да бъда чист
и семена добри да сея!
Не зная как ме възприемат ...

От спонсори на чувствата
не бих приела лептата,
такива, дето в шапката
пара за дажба (хлебната)
ми пускат, после – вятърът ...

Толкова е дълъг този път и хора там по него не вървят. Дори мъглата тихо спира. Дъждът се дърпа, не вали. Само ситен сняг тихо пада. По този път само вятърът се лута. Но не казва нищо и мълчи.Той е дълъг, дълъг. Никой жив човек не бил стигал краят му. Хората се страхували да тръгнат по него. В сърца ...

Криси се прибра след месец в България. Като разбрах за кой ще работи се усмихнах, поредната работа която Алекс му беше уредила. Познавах Иван, запознахме се още докато бях бременна. В шестия прокървих леко на работа, уплаших се и отидох на гинеколог веднага. Каза ми, че всичко е наред. Тръгнах към с ...

Излязох с кучето си на разходка.
Със Арки – най-верния добър приятел.
В ръцете си премятах тенис топка,
подмятах я в снега и сред тревата.
Денят бе хубав, а поляната чудесна, ...

За бедния
са глухи всички падащи звезди -
за неговите блянове, мечти.
За торта той така и не спести.
Да бе спестил… ...

Тази нощ изви се буря
и гората страшно разлюля,
а в утрото, разбудено от слънцето,
ужасяваща картина се разкри.
Насред почупени дървета ...

Протягам поглед
и го слагам
на рамото ти -
като ръка,
приятелска и топла. ...

Не зная аз дали извивките на Рона
изящни като твоята къдрица
достойни са за кралската корона?
Ала величествена, достолепна,
като на древна Тракия на трона ...

Роди се той със скиптъра небесен,
свещен народ напред да поведе
и нищо, че е с корен чуждоземен
в него бие българско сърце...
Кръстен беше два пъти пред Бога ...

Да спасяваш света, все си първи…
но виж светът навън колко е мърляв,
всякакви зверове, егоисти
ще ти смачкат душичката чиста.
Вече минах по тази пътека. ...

„Како, ле, како! Ти ме отгледа!
стана свидетел на тихи победи!“
***
Тринайсетгодишният Ваньо написа с красиви букви първите два стиха от поредното си стихотворение. Посвещението започваше много обнадеждаващо; от него лъхаше някаква чиста и дълбока любов, говореща за силната връзка между по-голяма се ...