В прекършените клони на сърцето,
в пресъхналите листопадни цветове,
в прегръдките на ветрове – мусони,
в секундите на есенните студове,
самотно тиха съм ... ...

Била съм никъде, някога, ничия.
И винаги с теб, там винаги твоя.
Любовта е по ъглите и по белезите,
неотворените рани винаги кървят.
Сърцата имат навика да помнят： ...

Вече знаех, че срещата ни е неизбежна. Усещах го с всяка фибра на тялото си и с всяко поемане на дъх. А бяха минали повече от три месеца, откакто за първи път я видях в един стар бар, където отидохме с мой близък приятел и съученик.
Тогава не повярвах и дума на историята, която той ми разказа за нея ...

Дъх на незабравимо лято,
с рубинов цвят ще нося аз,
от буен мъжки огън сгрято!
Женски повик, поглед, страст!
Дари ми любовта си - лятна, ...

Нямам приятелка /гадже/, а съм на морето. Звъннах на жената, с която бях и бих искал да бъда гадже
/приятел/ и попитах: Аз сега всъщност СВОБОДЕН ли съм?
В момента, в който го изрекох, се стреснах.
Когато бяхме заедно аз СВОБОДЕН ли бях?
Имам ли нужда някой да ми дава СВОБОДА? ...

Не искани и не желани
дошли на този свят сами.
Поели глътка въздух.
Ръчички две протегнали
към свят и светлина. ...

Измоли ме от вятъра, после приший ми криле,
да надбягам последния поривен вихър
и когато зовът на сърцето при тебе ме спре,
като гълъб покоя намерил да стихна.
Измоли ме от залеза – този оранжев пожар ...

Искате ме романтичен...
да не съм циничен...
Ако може да не пия..
дори да не говоря...
Евнух да бъда... ...

Всяко нежно момиче
копнее да бъде обичано.
Всеки истински мъж
желае да бъде желан.
Всяка душа ...

В джунглата от мрачни мисли
проправям пътя си с мачете
след мен надеждата отломки чисти
вярата пред мене ярко свети.
Така вървя с години ...

Цветан беше седнал на долният праг на къщата. Слънцето заваляше над долината на река Огоста. Излъчващо червени оттенъци, то създаваше някаква приказност на всичко. Големите вирове на реката се изпълваха с мехурчета въздух идващ от многобройната риба, която ги обитаваше. Тук-там се мятаха сребристи к ...

Аз не искам любов, само пламък в душата
да ме сгрее когато съм цялата студ
и когато вали дъжд и сняг по земята
да приижда пак топлия полъх от юг.
Аз не искам любов, само мъничко нежност – ...

Бяла следа от самолет в небето,
чертае кардиограма на сърцето,
накъсана линия на полет далечен,
сякаш е щрих на пулса сърдечен,
може би защото със самолета отлита, ...

Всички снимки в рамки
да се чупят от вибрациите
на нашето синхронно дишане,
да ме разкъсаш като плод
на чужда религия ...

Ей... Липсваш ми.
Но слушай, слушай, трябва да ти разкажа какво се случи днес. Ох, вярно, това е писмо и в момента го четеш, а не го слушаш. Добре, тогава чети, чети. Много е важно, наистина. Всичко започна рано сутринта, когато ме събуди ужасно силен шум от ударна бормашина. Отворих очи и установих ...

Опипват те мъжете с поглед,
но теб това не те вълнува.
Сама си в своя женски полет,
натам, където той пирува.
Заобиколен от алчна свита – ...

Мáри Тино-Кръстино!
Мари, отлежало вино!
Пиян ода кат' та вида!
Луд лудея, ако та не вида!
Мáри Тино-Кръстино – ...

Беше ден четиринадесети от година 7525, или поне той ми каза така. Още твърде рано сутринта, щом отворих очи и посегнах към телефона си, забелязах, че той ми е писал през нощта. Съобщението му гласеше следното:
„Боряна, чедо мое, изпитвам небивала нужда да те срещна. Моето време приключва,
имам нужд ...

Целият ми свят
се сбираше
в двете ти ръце,
оформили убежище
в любима прегръдка. ...

2.
По обяд пред кръчмата останаха само няколко човека. Вярно, в селото живееха малко семейства – времето вземаше своя данък и често след това в къщата оставаше само вдовецът или вдовицата. По обяд мъжете се прибираха при жените си – да видят какво са сготвили, да хапнат. Макар че много рядко тук се ...

Британия ни напуска.
Бият погребално камбани.
Давид натисна спусъка.
Голиат е със смъртна рана.
Някакви хора ликуват. ...

облага дѝри
след облага властникът –
и то – веднага
веднагà илѝ
веднàга – властник ли е – ...

Когато те чувствам щастлива,
откачам от радост и аз.
И вишнев цвят ме залива,
щом чуя прекрасния глас.
В теб болка когато усещам, ...

- Вая, някой ден всички ще умрем...
Плахо Дара се опита да върне настроението на масата.
- Писна ми от тъпите ти опити за оптимизъм!
- Извинявай...
Всъщност масата си имаше настроение. Просто то не беше по вкуса на Дара. Тя искаше да се смеят, да се радват на слънцето, да обсъждат защо мъжете целува ...

Гневът не притежава ни разум, ни контрол.
Той не може нивга да ни защити.
В раните ни сипва само шепи сол
и в пожар превръща малките искри.
Гневът е сила зла - той носи ни разруха ...

Приказен сън
Сънувах те! Бе цялата във бяло,
така красива, толкова добра!
Лицето ти в усмивка разцъфтяло
и нежна като утринна роса! ...

Със сетивата
сливайки се, сучат стих
след стих сърцата!

( коментари след рецитал )
" - Страхотно даровита поетеса!...
И нестандартна!...С образен език!...
Лиричните ѝ стихове - пък те са
болезнен вопъл...на душата вик!..." ...

Автор: Генка Богданова
Нежно пак луната свети,
сякаш приказни сюжети
на малките деца шепти.
Знам, чакаш приказка и ти. ...

Какво ли да възпея, мисля, днес
от своя чуден ден на домакиня?
С парцала как танцувах до нощес
и как денят ми в плавен унес мина
между прегръдки с купчини пране ...

Ударих съдбата с ръка по главата.
И паднах във блато. Защото съм смел.
Изгубих приятел. И станах мечтател.
Излъгах гадател. Погалих орел.
Животът е скучен. Останах без куче. ...

В полунощ свалих грима си!
Токчетата черни скрих!
Роклята - едва не я разкъсах!
А бельото просто изгорих!
Красива мога да съм и без дрехи. ...

Ако те загубя ужасно ще боли,
ако ме отхвърлиш два пъти повече.
Но един от Нас трябва да продължи,
лош спомен оставяйки в другия.
Роди ми син и дъщеря, ...

Окъсани са дните до прозрачност
и сивото на мислите горчи.
Небето ми отдавна е баналност,
в която никой вече не лети!
Износиха се всичките хастари ...

Очите ми те обичат,
дланите ми те обичат,
устните ми те обичат
... и мисълта за теб
обичам!

Ако те няма някой ден,
ще почерня Земята от мъка...
К.Н.
Ако ме няма някой черен ден,
не ме търси сломен отвъд отвъдното, ...