”Стани моя мъка, Павлина!”
Ти знаеш ли?...
Не знам дали е страх, не знам дали
си има име... Бягам от въпроса.
Аз знам едно – не искам да боли! ...

АВЛИГИ
„ Авлига пее, пее и говори…“
Само за една птица, в песните за това се пее!
Слушах ги, гледах ги, кога и дворът зад нас запустя и из него щръкнаха буренак, храсталак, навириха се, и дървета и стана дива гора. Растяха, извисяваха се и ставаше все по-диво, но и все по-красиво!
В ниското, непрохо ...

Надеждата е самоубиец.
Ако мислиш да я опазиш,
тя себе си ще затрие,
защото се мрази.
Но ако от нея се скриеш, ...

Стигнах до ръба на пропастта.
Погледнах надолу и потръпнах.
Усетих острието до костта
и мигом от там се отдръпнах.
До сега си затварях очите ...

Понякога си създавам
щастия от липси и отсъствия,
после им преписвам грешки,
за да се науча,
как се живее недовършен. ...

Стоя самичък на брега,
загледан в морските вълни.
Луната кръгла нежно със лъчи ги гали
и превръща в една приказка този миг.
Тих морски бриз, около мене си играе ...

Не търся
изход от тъгата.
Търся път
към щастието.

Следващия път когато
ме погледнеш,
ще видиш как смъртта ти
се разширява
наравно със зениците ми.

Утрото и вечерта
бяха спрени от мъгла
тъй отиде си нощта
и без прилеп и без тъма.
Искам утрото да зажужи ...

Мрак в тишината, вятър в душата...
плаче тя, обрулена от краха на вихъра...
Ти го спря, вече не го правиш за мен...
остави бъдещето ми без теб - в ада...
Но щом е така, щом така го чувстваш... ...

За щастието призрачно живея -
една усмивка топла на безкрая.
Светът предател е и мислите не смеят
да му разкрият тайната, която знаят.
Рубините на спомените греят ...

Разсъмва се над всички страхове.
Едни заспиват, други се разбуждат.
Опитват се да свържат две и две
в подредбата, която им е нужна.
Успеят ли, ще придобият власт ...

3.
Кръстев бутна портата и тя изскърца в няколко тона едновременно. Беше стара, много стара – може би още от прадядо му. Помнеше я от ваканциите тук, но тогава прелиташе през нея бързайки или направо я прескачаше. Засилване, подпиране на левия дирек, почти хоризонтален полет над ниската портичка и е ...

Най-силно присъстваш, когато те няма.
Липсата чувствам истински, мощно.
Тогава сама съм, а всъщност сме двама.
Превръщам спомени в сънища нощем.
Става ми топло и светло във мрака. ...

Може ли някой ден да я видя?
От дъното на блатото да изплувам.
Любовта да ме прегърне.
И двамата да бъдем до едно море.
Там да си останем заедно с любовта. ...

Заспиш и сънуваш... Но какво сънуваш?
Хр. Ботев
Над земята българска – вой на банши.
Летят в мрака полицейски коли.
Приказките си смениха бранша. ...

Ти знаеш ли какво е очакване
когато си влюбен до безсъние?
Телефонът ти да е все в ръката
и да следиш статуси на присъствие...
Дали си прочела, след като пиша ...

Неделя е.
И Господ си почива.
Празнично звънна камбана.
Осем е.
Ще направя кафе. ...

Отново ти беше в съня ми,
когато погледна към мен
с очите си светли, зелени,
по-ярки от пролетен ден.
Ти беше далече от мене ...

Заплакала е гъдулка-душица
в силна ми, мъжка десница,
че ще е вече вдовица.
Че вече десница отмаля
и мъжката сила преваля. ...

Сърцето ти от лед ли е, кажи ми!
Защо си тъй студен и мрачен ти?
Ако сега сгрешила съм, прости ми!
Или пък просто всичко забрави!
Можеш ли да любиш и да страдаш? ...

Чувал ли си тази стара поговорка
''Любов със любов се забравя''?
Да, знай, вярно било, че забравя се,
забравя се и ще забравя...
Преливат един в друг дните неусетно, ...

Докосни се, ще се опариш знам,
Но нима смисълът не е в това?
Без капка жалост и без срам,
на пламтящото сърце зова
Ти чули? ...

Излязох на балкона,
в раздърпан, сив халат.
И включих грамофона.
Направих си салата.
Изпуших две кутии, ...

Роди се в нощта ми небе,
събрало звезди от далечни простори
и кротко духът ми пое
към нови, незнайни до днес кръгозори
Със малка писалка в ръка ...

Басня от Генка Богданова
На село, впрегнато в долап със стар чекрък,
видях магарето да се върти във кръг.
Мухи го хапят, жарко слънце го гори,
то, ноздрите издуло, върти ли, върти... ...

- Здравей, само исках да чуя как си, за малко минавам...
- Интересно от къде мина, не те видях?
- През мислите ти.
- Но аз не мисля за теб...
- Сега го правиш, може да е за малко, но следа оставям и си заминавам .. ...

Сумракът честичко поспира между два безлюдни бряга;
под звуците на отразени сенки – във утрото, със
кестенявите му багри и отенъци.
Сапфирената тъмнина пробягва, свлича се
по склоновете на безвремието... ...

Той отново е там и се търси.
Погалете косата му кротко.
На брега ще остане до съмнало,
ще преглъща сълзите си с водка.
Ще брои песъчинки по кея, ...

Глава XXII
Силвия затвори вратата на сребристата си Опел "Тигра" и запали двигателя. Вярната машина стартира безотказно. Караше я вече близо осемнадесет години и беше толкова свикнала с нея, че дори не можеше да си помисли да я продаде. На изписването на Лора от родилния дом тя пристигна с чисто нов ...

Ако забременея от мисъл, дали ще съм непорочна,
а целувката на мрака дали е двупосочна,
реша ли да прогледна ще бъде ли болезнено,
а онази истина наистина ли чезне...
Ако те срещна в душата си, ...

Такъв е животът.
Когато е бурно,
в моите вени бушува море,
пулсират вълните,
в ярости, страсти, любов и въпроси ...

Усещане за познат,
усещане за обичане – монохромно,
а после цветно,
с нюанси, които обичам –
цветовете на изгрева и залеза. ...

Ако познавахте Анна и Владимир, нямаше да се учудите, че умовете им не са на една вълна. Тази вечер, например, докато танцуваха на годежното ѝ парти, Владимир си мислеше за вълци, а пък Анна – за дефиниции. Сами разбирате, че подобно връзка не би просъществувала за повече от песен време. Може би зат ...

Дори в блуждаещата късна нощ,
когато тъмната се е възцарила
и единствено самотните звезди блестят.
Ти се появи в съня
на моите мечти... ...

Беше хубав топъл ден в края на август. Лятото уверено се беше устремило към своя край. Красивите пасторални есенни цветове, вече обагрили почти всичко наоколо, решително пристъпваха на прага му и неизбежно напомняха за предстоящата смяна на сезоните. С всеки изминал миг светлата част от денонощието ...