Дявол луд ли превзе тишината на кротките утрини
и под звуци на пъклени тъпани в шеметен танц
се завихри в екстаз, сред отломки от дни изпочупени
и опашка присви, в елегантно красив реверанс.
Като в транс му подадох ръка – да танцуваме заедно ...

Гледам аз към облака,
чудя се как ли е създаден,
мисля, мисля, но не знам,
и накрая си признах.
Чудя как да хвана, ...

Веднъж мъдрецът Диоген
с фенер в ръка, в светъл ден,
тръгнал преди много века
да дири сред хората Човека!
Не знам Човек намерил ли е Диоген, ...

Скри се слънцето и празника приключи.
"Будителите" легнаха да спят.
Нощта на примирение ги учи,
след шумотевицата в тоз реален свят.
Една година после в коловоза. ...

so fiery at its glow...
the moon blooms
the promise of
a bright tomorrow.
darkness turned into a mirror ...

Терзания душевни,
самотни ангели в нощта
отдадени и безрезервни,
отлитат след поредната искра.
Уж близки, а така далечни, ...

По прашната стена пробягва лъч изгубен
във края на деня, преди да падне мрака.
Той кротко ще заспи в квартала тих, безлюден,
където къщите не спят, а вечно чакат.
С олющени стени, угаснали комини, ...

Не искам да се превърна в безчувственица,
след такава буря на чувства към човешко същество.
Не искам да гледам цяла нощ към тавана и да не мога да изрека думичка,
след романите изписани към човешко същество.
Не искам да питам въпроса 'Защо?' , ...

Устните ме болят
от студеното слънце в очите ти,
още малко назад
и ще започна да ти говоря на Вие.

Милувките ми...
слънчеви глухарчета,
завихрени от влюбени течения,
ефирно носят се
с пулсираща виталност, ...

Есента почука с ледената длан,
по вратата на домашния уют.
Как не искам да оставам сам,
окован във мрак и кучи студ.
Дори камина да запаля нощем, ...

Не си ти човек, но си кукла...
с десетки, стотици конци...
с конци не, но с хиляди чувства...
и с някого, кой ги държи...
не си ти човек, но си кукла... ...

„Омръзна ми!!... На гръб ли да те нося?!...
Какво ме зяпаш като смахнат?...
Но казвам ти, ще го реша въпроса –
от утре вече ще се махна!...”
Вратата се затвори подир нея, ...

господин Всичков
на господин Оск`ъдин
и живеца сви

Една тъга
Една тъга се носи покрай мен,
а аз не мога да тъжа със нея.
Една Любов премина в плен
и не пожела със нея да слея. ...

28.
Увлякох се по войнишки спомени...
Сладко нещо – хем е минало, хем е интересно днес, хем ти става мило като се сетиш какъв идиот си бил... Не, че нещо се е променило, де.
Сещам се за една бригада нейде 75-а година май. В Чепинци.
Софиянци ходеха там на риболов – в блатата. ...

Хвърлѝ гребен по мен.
Преминах гората.
Хвърлѝ и един поглед
в тъмното -
ще го преплувам. ...

Пак ще ме целунеш някой ден
Ще стоим с две преплетени ръце
И ще се радвам на мига в който си до мен
А за тебе тупти по-силно моето сърце
И ще се почувстваме желани ний тогава ...

Красиви мигове,
далечни светове,
сърца разлюбени
по разни брегове...
Очакваш някого, ...

Коледна вечер
Бели, пухкави снежинки падат от небето.
Като малки балеринки кацат по полето.
Студ притиснал е земята. Слънцето не грее.
Вятър скита из гората и в комина пее. ...

ГНУС вали
пак
в България,
натурална
и безсрамна ...

Събуждам се изтръпнал,
жадуващ за прегръдка.
Навън, Светът настръхнал
пие кръв на едри глътки.
Тук, вместо барабани, чува се картеч! ...

Започнах да пиша роман седемтомен.
Написах поема. И хайку дори.
Защо ли пропадна в мене поета?
Причината беше, че нямах пари.
Тече си живота. И все се променя... ...

Как да престана за теб да се моля,
когато в сърцето ми огън гори,
проклета да бъде онази неволя,
която сърцата ни две раздели.
Как да премахна тъгата от мене, ...

Години минаха, откакто те видях последно,
изтрих ти номера, адреса ти не помня вече.
Гордостта и спомените избледняха с времето,
да продължа и да не се обръщам се зарекох.
Изтече половин живот и ето, днес ме търсиш, ...

Са̀нким приятел да имах един.
Да си побъбрим в дните студени.
Стряхата плаче. Слепият дим
пушеци вие – диви, зелени.
Стара съм вече. Сбръчкана кръв. ...

Ако умираме,
ще умираме заедно,
не в затворени стаи и празни зеници,
а в небето –
разхвърляни в него, отчаяни, ...

Не ми се пише есенна поезия
Tiziana – Н.А.
Не всички птици отлетяха.
Не всички слънчеви лъчи
зад облаци се разпиляха... ...

Пред моите нозе лето
во моите раце зима
додека луѓето ги сечат
гранките на кои седат
а пеперутките што живеат еден ден ...

„За какво се пееше в „Джулай морнинг”?“ - въпросът изскочи като че ли без причина в мислите ѝ, докато крачеше по каменната алея покрай морския бряг. Свечеряваше се. Чайки и гларуси прелитаха ниско над водата, щапуреха по хладния пясък и крещяха на воля с всевъзможни крясъци, наслаждавайки се на пуст ...

Шофирам бавно.
Булевардът влюбено
ме приласкава с есенни коси.
И с топлите си сухи устни
целува слънцето очите ми, ...

... валя в шушулката на спомена...
Валя. По пламъка, по ореолите.
По всяко гологлаво междуметие.
По цялата Вселена. И нагоре.
В мъглата. И по ветровете. ...

Стене тъмната сцена във стария градски театър.
А дъските-клавиши се разпяват от нечии стъпки.
Две завеси въздишат, разлюлени от спомен и вятър.
Тя ще влезе сега.
Както винаги смайваща. ...