ЮЛСКИ ГОРЕЩНИЦИ
Може би, без да искам, прибързах.
Вероятно и ти преигра...
Ала пак трезвостта ме разкъсва
като звездна среднощна заря. ...

Защо така е винаги?
Не се оценява дълбокото, истинско чувство?
Остава неразбрано написаното върху лист от коприна.
И какво от това, че пиша?
Нима някой се опитва да разбере, ...

За нищо не ме слушаш.
Съвети не приемаш...
Препъваш се. И падаш.
И кървиш...
Но аз не ти се сърдя. ...

- Вашият свят е отражение на нашия. Нашите недостатъци се умножават при вас и достигат до колосална глупост, мързел и безхаберие.
- Но какво говориш. Нас винаги са ни учели, че божественото е свято и чисто – Пешо я гледа с недоверие и песимизъм – а то какво излиза, че за всичките ни злини е виновна ...

На Емо
Не ми изпрашаш поздрав по глухарче,
с дъха си миглите ми повече не сресваш...
Дори и името ми някак си нагарча,
че няма кой сега да го изрича често... ...

Пожалѝ тази, лудата, Боже,
за подслон взела само небето,
да вирее в тунели не може –
зад стените не диша сърцето.
В нереалности свои живее, ...

В далечна страна, в красива гора често идвал добър вълшебник. Той обикалял цялата земя, но харесвал тази гора и му било приятно да се разхожда из нея. Много грешки и злини поправил този вълшебник, защото обичал света, в който живеел. Е, не всякога успявал да се намеси в делата на злия вълшебник, защ ...

.
ГЪЛЪБОВО
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!
...
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!... ...

1.
Събудих се и…
2. а.
Станах бързо…
2.б. ...

Когато ме обичаш ставам песен.
Превръщам в струни електрическите жици.
Светът ми става неудобно тесен,
като костилка, във която зрее птица.
Когато ме целунеш, твоят дъх ...

What you do with me is shouting so loud.
I can't hear what you are saying.
Keep doing it, you're allowed.
I'm melting. Don't go away.
Your charm is causing me pain. ...

Застой по пладне, всичко живо спи,
или придремва със очи отворени.
В тези географски ширини
е странно да си буден,
камо ли пък отговорен. ...

Животът – един ѝзпит,
суров, безпощаден,
впит кърлеж, огромен –
изсмуква и последната капчица радост.
Ден след ден се изнизват. ...

Преди се зовах Александър,
а днес се зова Искендер*.
Преди величаех Иисуса,
а днес величая Аллах.
Бях някога принц на Никòпол*, ...

Отново искаш аз да ти простя.
Отново искаш всичко да забравя.
Ще ми простиш ли ако аз сгреша?
Ще ми дадеш ли шанс да се поправя?
Веднъж ли ти си тръгваше от мен? ...

Живей с любов в сърцето, дъще!
И пламъка в очите си пази!
Животът е магия, мила,
разтвори криле и… Полети!
Недей да дириш богатство и слава, ...

Стоя на скалата и наблюдавам морето,
отсреща стоеше ти -красиво, но тъжно Божие създание. Сълзи проливаш в морето,
нещо ти тежи на сърцето?
Без да мисля, провикнах се аз!
Не си струва сълзи да рониш, ...

Глава VIII
Минаваше 22:00 ч. Станимир тъпчеше нервно с крака по тротоара пред дома си на ул. "Банат". Карабулев беше звъннал преди половин час, а все още го нямаше. Нe бяха минали и десет минути откакто Петя вдигна поредния скандал, че остава сама в неделя вечер. Изобщо не беше оптимист за изхода на ...

Ще останеш ли будна за мен
В тази нощ на лунно сияние?!
Искам само миг споделен,
мое прекрасно създание.
Днес поне не затваряй очи! ...

НОХД/02, 2000г.
Ева
Майката
– Добро утро! Трите имена, адрес и всичко за дъщеря Ви – беше адска жега, ни вентилатор, ни климатик можеше да ни спаси. Гледах тази пълна възрастна жена и се чудех как може да я сполети всичко това и то от дъщеря ѝ. Не разбирах как може да се случи такова нещо.
– Таня се ...

Дядо Ставри се събуди в схлупената си едноетажна къща в село Самоводене, която се намираше на улица ,,Иван Рилски №4’’. Свежите слънчеви лъчи си проправяха път през решетките на малкото прозорче на стаята му. Старецът недолюбваше момента, в който го изпепеляваха с огнените си езици.
Мъжът побърза да ...

Понякога и август е септември
един такъв – умислен мълчалив
опустял недоверчив дъждовен
понякога и август е страхлив
очаква да се вкореня по тебе ...

Ние и света - част 6.4
Децата, семейството и обществото - продължение
От 7 години до пубертета
Този период се характеризира с преход от играта към ученето като основна дейност. Детето започва да разсъждава самостоятелно и да носи отговорности. Въпреки развиването на способностите за учене, все още ф ...

Индигово-тъмна се спуска нощта,
луната копнежно сияе...
Затварям очи, но не мога да спя,
дълго за теб си мечтая.
Копринено-нежна пристига нощта, ...

Поглед стрелна се в шубрака
търсещ истината в мрака.
Ръка си плавно тя присвива
с свян плътта си тя прикрива.
Нечии очи галят я перфидно, ...

След няколко часа Сет и Съни стигнаха до хълм от който се виждаше Марина, градът беше разположен на брега на морето, до естествен залив с оживено пристанище. Нищо чудно, че градът бе административен център на окръга. Беше разположен така, че цялата търговия от южния континент, за който му беше разка ...

Ела, "приятелко" ! Седни!
Искам да почерпя с лимонада.
Същото е, като виното почти...
Е не съвсем... Има тежък привкус на омраза!
Не се замисляй, "приятелко"! Отпий! ...

Не мога да забравя очите ти,
неведнъж потънах в тях.
Не мога да забравя и ръцете ти,
по кожата оставиха следа.
На сън понякога целувам те, ...

ПЪТЕКАТА
Разгърден до голо,
и рошав и блед,
и мъничко тъжен,
с душа на поет. ...

Ти и само ти, можеш да ме разбереш
и ето ме и мен тук, твоето кътче - сърце...
Сърце, което винаги, винаги те е пазило...
и днес иска да ти се отдава всеки миг...
С теб отново обичам, отново съм влюбена... ...

Не познавам нищо по-кратко от минутите с теб и нищо по-дълго от нощите след това...
Мигът на нежен танц
върху жарта
на светещ лунен дансинг
е безкраен, ...

Чувал съм, дори го зная...
Че вълкът козината си мени!?
За хората си мислех друго,
че сме по-добри!?
Но някак си животът ме опроверга... ...

Обичайна сутрин
ставам от леглото си
разтегнато от снощи
жълти зъбки търкам
с четката проскубана ...