Ти, Който режисьор си на пиесата „Живот”,
не си ми отредил, за жалост, роля на принцеса.
А четох много приказки през детството си волно...
Но моят благороден принц ме носи на ръцете си
три дена само. После отлетя на своя облак… ...

Прегръдка
До Б.
Аз дълго ще гледам очите ти светли
(едното с кафеви петна).
Ще взирам косите ти мрачни, червени ...

Живял един човек в далечно село,
макар и сам, не бил самотен.
Прехрана и одежди добивал той умело.
На прага му поспрял пес сиротен.
Проскубан, гладен и уплашен. ...

ВЪГАРЕЦ
Обещаха утре да ме изпишат. Вече съм по-добре. Зашиха ми раните на главата, гипсираха ми ръката... Изследванията са добри.
За първи път влизам в болница. Ако искате ми вярвайте. Не ми се е налагало до сега.
След малко ще има визитация и мисля да попитам докторите... Правиха ми снимки на глав ...

Тръгнах рано сутринта
към съседна Македония!
Къде сме ние, къде е тя –
питам, братя, без ирония!
На мен ми стигат Пирин, Рила! ...

Говорих със Ема на тема проблемна,
във стая с кафяви стени.
Косите ѝ руси, снагата ѝ нежна,
сканирах с блестящи очи.
Това е типично за мъжката същност. ...

След думите остава само спомен.
След спомена остава само прах.
И като камък, тежък и огромен,
в сърцето тегне първият ти грях!
Но грях дали е първата целувка! ...

Прекрачваш прага ми желана
чиста, светла, ангелски красива,
чакана, бленувана, мечтана...
Разпуснала коси....река пенлива.
Време е за истинска Любов. ...

01.07.2017 г. Велин

Ще ти разкажа приказка. Не знам
дали възможно е да си я слушал.
Попаднал лъв в ловджийския капан
и го продали в цирковата трупа.
Дресирали го с болка и със глад. ...

Аз ранявам
хората...
Причинявам
болка...
После изчезвам ...

Ужасна съм! Във спомена боля,
крада от сънищата ти покоя,
прегради и условности руша
и смело се отдавам на пороя.
Ужасна съм! Предлагаща сърце, ...

СТРУВА СИ ПАРИТЕ
Йонко Пъздерката, от Костена могила, удържа на обещанието си и на другия ден, в понеделник преди обед, отиде да изоре картофището на поп Илия в Салапиите.
Беше краят на октомври, седмицата преди Архангелова задушница, облачно и ветровито. На талази прелитаха жълто-червени вихрушки о ...

Какво да сторя, Боже!
Така съвсем не може!
Не може да те гледам,
а ти да ми обръщаш гръб!
Не искам да те слушам! ...

Отчуждаваме се все повече.
Различни хора те съдят
и обичат.
Желанието да си себе си
не надделява. ...

Създадени от светлина
Дори и след триста години
денят ще е ден след нощта,
ще има простори красиви,
създадени през мисълта. ...

Таня се събуди в ужасно настроение. Мразеше рождените си дни, а какво оставаше сега, когато навършва 55. Не искаше да става от леглото. Единственото ѝ желание беше да проспи целия си ден и като се събуди вече да е утре. А как мразеше да отговаря на обажданията с честитки, колко ненавиждаше да ѝ прип ...

Ще мога ли?
Ще можеш ли да ме обичаш?
Понякога потънала в мълчание...
Изгубена, сред мисли и тревоги,
неспокойна – в самотно отчаяние. ...

И след толкова години,
инкрустирали ме с белези,
след мечти – така летливи,
уморявам се от себе си.
Мойте мисли, мойте страсти, ...

Звездите са много.
Светят в нощта.
От небесната поща идват
любови на прага.
Протегни смело ръка! ...

Твоето тръгване е невероятно.
Ти искаше да бъде жестоко.
Но твоето завръщане
е много по-жестоко.
Невероятно. ...

Илюзии прашни, мираж уж красив,
лъжи разпилени в нощта,
мониторът свети във мрак полусив
потънал във тиха тъга …
Във стаята тъмна танцуват мечти ...

... А има желания, които цял живот
те преследват
и все не намираш трамплин.
Хвани ме за ръка,
не ме пускай, ...

И щом облечена си в черно,
и с тази строгост ти наверно
мъжете всякак респектираш,
сред тях достойно просперираш.
Със черното ти гóрко жалиш ...

Когато рухваш,
повечето виждат
само грохота
на падението,
но само един чува ...

Автор: Генка Богданова
Вълчи студ на сън сърцето ми раздира!
Път към тебе в мрака не намирам.
Мъртви са мечтите – лястовици бели.
Лепкава мъгла в душата ми се стели. ...

На брега да се срещнем?
И да вдигнем наздравица
с бутилката ром?
И на плажа седейки,
съвсем мълчешком, ...

Както стоманата се калява докато е гореща, така и мъжът се калява в битка и огън. Бъди винаги, приятелю, с добро и честно сърце, бъди свободен човек! Братството между хората се калява с огън, братът скача в огъня за брат си и не пита и не се мае страх ли го е или не, но пази честа на кръвта си. Мног ...

Романтика!... Тишина!... И вяра!...
Музика разнежва душата.
Шепот! Стон! И вик!...
Мелодия тиха стопля сърцето.
Приятелство! Топлота! Непорочност! ...

В часовникарското ателие бе тихо… или почти. Защото времето никога не се измерва в пълна тишина. Чуваше се леко тиктакане, проскърца дъска, малка мишчица с тънка опашчица пробяга по работната маса, обсипана с очарователни наглед чаркове, механизми и странни инструменти, и сякаш отнейде долетя детска ...

> Една жена… като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги… (Лука 7:37)
Нозете Ти са чисти, Господи,
напразно с топли сълзи ги обливам,
но този женски плач недей съди,
през него виждам как ще те убият. ...

До ....
Аз гледам те... виждам косите ти тъмни
и черните твои очи...
​​​Изгубвам се в техния блясък вълшебен...
душата ми ври и кипи. ...

Горчива глътка
Чашата горчива аз изпих,
но не вярвах, че ще го направиш!
Вярно е, че всичко ти простих!
Зная, скоро ти ще го забравиш! ...

Върхът
Всеки изкачва своя връх в живота.
Бори се, катери се, а върхът е голям,
подхлъзва се, стъпва накриво, но продължава натам.
Пада, става, стиска зъби и продължава сам. ...

30.06.2017 г. Велин

– Бори... Бори, събуди се...
Погалих Борил по рамото и той отвори сънено очи.
– Хайде да се преместиш при Дари, защото аз трябва да изляза.
Спяхме в различни стаи от известно време. Дари ни правеше диви и щастливи, ако не спи с мен, а Борил се прибираше по нощите пиян и я събуждаше. След доста дълга ...