Живеем в едно динамично време, в което интересът спрямо книгата не спира да стихва. Голяма част от учениците, а и от студентите, няма желание да четe, а аргументът, който използва, е че в XXIв. четенето вече не е на мода, за разлика от шумните събирания по всевъзможни заведения.
Наистина ли можем да ...

Навън вали и идва зима.
За която пак ще пиша рима.
Дъжд моля те поспри!
Още малко потърпи.
Аз искам ти да спираш. ...

Едно писмо изгубено във времето
намерено след толкова години
и там написани на лист хартия
забравени красиви думи
очакване надежди и мечти ...

Ти тръгваш си от мене славно,
макар изгарящи в обща жар!
И казваш ми, че няма връщане обратно
- към бъдещето ясно гледаш с плам!
И самота те чака, кълни в тревога, ...

След чаша шампанско светът е щастлив!
Кръвта се събужда опияняващо млада.
Надвили от хората всякакъв свян,
очите ти черни са огън на клада.
Парят бедрата ти с огъня див! ...

Когато Душата ни боли...
и прелива от очите...
... като бисерни искри...
Вземи я в шепи... своята Душа...
... погали я.... погали... после с Дъх я ти стопли... ...

Ми се случи живот во темнина
темни очи во темна соба
најпосле темнината ме заведе
го оставив минатото да спие
во својата скршена колевка ...

Сълзата ми…
Остана в спомените мои –
Фламинго, розово и грациозно
и сърцето ми те помни,
Мамо! ...

Познаваш ли един пустинник
с лице, обвято от самум,
и с кожа с цвят на тъмна глина,
с очи като зелен зокум?
Пустинника преброжда пясък ...

Реалното бе сън,
сънят реалност сляпа.
Не исках да се будя
и мигът да отлети.
Мечтите - захарен памук, ...

21,00 – 21,30 часа
Григоров се оглежда. Мястото му е заето. А и аз не мърдам от него. Нека от началото да се разбере кой какъв е. И да стигне до съзнанието му, че е не само гост в собствения кабинет, а и разпитван при разследващия. Свидетел, заподозрян – но не е шеф...
Всъщност, заподозрян не е. Пон ...

Химена Сариняна - Скъсване
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Mario Alberto Dominguez Zarzar & Ximena Sariñana Rivera
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Марио Алб ...

Ще избягам от всичко, което
насълзява очите до сляпо.
Не приемам банални съвети.
Към луната - Весталка не зяпам.
Не държа пистолет под калъфа ...

- Що не рече, мър' Стояно,
че ша станеш толкоз рано?
Щях да стана преди Слънце,
да напия твои менце!
- А бре, Лудо! Бре Зелено! ...

По асфалта крача непринудено и ведро.
Гледам стъпките си и мълча.
Спокойна съм и тъй сериозна, и лицето ми блеждука в градската мъгла.
Спирам. С привлечен поглед в училищна площадка съзерцавам детски порив - нестихващ огън.
Живот от тука блика непрестанен, и искам да съм част от таз игра. ...

Когато целият ти свят пропадне,
върху наивния теб се сгромоляса,
аз предрекъл ще съм, че това ще стане
и ще те посрещна с „Нали ти казах!“
Ти все някога ще видиш, ...

Пролетта дойде,
лятото също,
мина и есента.
Ето я и зимата
по-студена от всякога. ...

Ако някъде по пътя с теб се срещнем
и трепет във гърдите пак усетим...
Ако отново с нас се случи нещо
и за отминали неща се сетим...
Ако пак се върне някой спомен - ...

Много мъка и много брътвеж
по света неизброден са бѝли
поколение, мазано с мед,
изкачено на остри кокѝли.
И балконите плачат за теб. ...

Дай вода в шепа да взема,
лицето в нея да мога да скрия.
Лист, химикал, стиснал в ръка,
аз там страховете си искам да скрия.
О, алкохол! Да пия ми дай, ...

Девойката към гарвана продума:
О, ти, сред птиците най-умна,
кажи как мога мъж да избера,
аз чакам мъдрите ти думи.
За да откриеш своя мъж - ...

Sanremo 1969
--------------------------------------------------------------
[Нада] - Само колко е студено...
Санремо 1969
----------------------------------------------------------------------- ...

Талия - Върни се при мен
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Anjeanette Chirino, Lawrence Dermer, Emilio Estefan, Robin Beth Dermer & Thalia Sodi
---------------------------------------------------------------------------------------- ...

Дали достатъчно любов ти давам?...
На тебе е обречен всеки Божи ден.
И всяка сутрин с радост осъзнавам -
светът красив е, щом си ти до мен.
Кой може да измери свойте чувства? ...

Жанет - Защо си тръгваш
-------------------------------------------------------------
Autores: José Luis Perales
------------------------------------------------------------------
Автори: Хосе Луис Пералес ...

Бебе - Завинаги в мен ще остане
-----------------------------------------------------
Autores: Maria Nieves Rebolledo (Bebe)
----------------------------------------------------------
Автори: Мария Ниевес Ребойедо (Бебе) ...

Джузи Ферери - Ноември
------------------------------------------------
Autori: Roberto Casalino
------------------------------------------------------
Автори: Роберто Казалино ...

Ясмин Леви - Още една нощ
----------------------------------------------------
Autores: Yasmin Levy
---------------------------------------------------------
Автори: Ясмин Леви ...

„ти си гад
голяма лоша гад
ама аз съм добричък
и си те обичам
не вдигаш ...

Госпожо Хейт, невероятно изкушение
е да съм с вас във тъмния ви ден.
Но, скъпа Хейт, аз убеден съм, без съмнение –
не съм за вас и вие не за мен.
Безкрайно ви съчувствам как в безнание ...

Като изгаснал пламък
като необитаем приказен замък
душата ми сякаш умря
и остави тялото ми
както иска да ходи по тази земя ...

Да се усмихнеш на цъфнало кокиче сред снега,
и в белотата да съзреш сиянието на лъчите
на слънцето, на живота, на късче топлина,
която ти изпраща любовта преминала вселените.
Да се събудиш в късна, тъмна доба, ...

Дърво без корен
Живее човек в чужбина, вече втора година,
а бяха заедно с любимата му двамина.
Като дърво без корен живее сега,
със спомена за Родината за някога! ...

I
Сребърнобледа прекрасна украса
и срамежливо-засмяна луна;
разумът от алкохола е втасал;
от алкохол... и от скръб по жена. ...

( на Изи )
Топло е в студените дни,
топло ми е в душата:
чаша чай + чифт добри очи
и целия свят ми е в ръката! ...

Потъва сияйното слънце...
навън възцарява нощта...
студът ни обгръща полека...
със себе си води смъртта...

Аз колко да крещя, че ще ме няма -
да чуеш тишината ми от липсване,
когато ме потърсиш - отлетяло е,
момчето дето толкоз те обича...
Тогава ли ще можеш да прогледнеш, ...