Изисквания за герой:
Първо — героят трябва да притежава здраво тяло, калено в множество битки — напълно задължително.
Второ — героят винаги трябва да мисли първо за другите, да брани слабите и онеправданите — желателно.
Трето — героят трябва да притежава ум, остър като бръснач — не е обезателно.
* * * ...

Ерос Рамацоти - Да си поговорим като големи
----------------------------------------------------------------------------------
Autori: Eros Ramazzotti, Niccolò Agliardi, Mika (Michael Holbrook Penniman) & Guy Chambers
---------------------------------------------------------------------------------- ...

Всички обичаха малкия Сашко от Веселата уличка на крайморското градче. Курортистите, които го заглеждаха и му се усмихваха, не знаеха, че той беше роден и израснал пред очите на собствениците на шарените и претрупани с евтини стоки сергии. Негова осиновителка беше украинката Рита, която държеше мага ...

на висота си -
договориш ли се и
със съвестта си

Sanremo 2011
-------------------------------------------------------------------
Микаела Фотой - Огън и пепел
Санремо 2011
------------------------------------------------------------------------- ...

Сърцето ми виси на тънък косъм.
Една погрешна дума - ще го скъса.
Във въздуха като мъгла въпросът
дали ще я отрониш... ме разпръсква
на хиляди парченца тишина... ...

Народна култура -
трайна следа,
рана дълбока,
белег разрязващ гърба,
музика силна, ...

Кварталната кучка
Мръсна, проскубана, гладна –
кварталната кучка, лежи на паважа.
Улица глуха. Тротоарът – пропаднал.
Жилищна сграда. И два-три гаража. ...

Какво не бих направил да заплача,
за да изстискам мъката от мен.
Животът, казват всички, е задача,
която се решава някой ден.
В гърдите сякаш камък че е срастнал. ...

Ще докосна тихо гръдта ти,
Нека с пулса ти слея се аз.
Затвори очи пред света си,
Погледни твойто истинско „АЗ“.
Затаи дъх, почти изречи го, ...

На тротоара пред родилния дом
Момиче продава гевреци.
Купих един, отхапах и щом
Поотминах, тя каза: „Няма човеци!“
Огледах се – да, няма човеци. ...

Здравейте, драги читатели!
Най-после дойде и моят звезден час, в който с такъв хъс ще се включа в небезизвестния конкурс за разказвачи, че ще ви отвея, ви казвам. Ще ми говорите вие, че темата била предизвикателство. И какво предизвикателство може да има в едно пернато? Да ви се чуди човек… Айде, ак ...

Лусиано Перейра - Спомени за една стара песен
-------------------------------------------------------------
Autores: Horacio Guarany
------------------------------------------------------------------
Автори: Орасио Гуарани ...

[la versione italo-portoghese di "Sentado à Beira do Caminho" (Erasmo Carlos)]
-----------------------------------------------------------------------------------------
[Орнела Ванони]/ {Андреа Бочели} - Уговорена среща
[италианско-португалската версия на "Седнал до пътя" (Ерасмо Карлош)]
---------- ...

Джош Гробан - Тръгни си
-----------------------------------------------------------
Autores: Claudia Brant, Albert Hammond & Marti Sharron
---------------------------------------------------------------
Автори: Клаудия Брант, Алберт Хамонд & Марти Шарон ...

Весела покойнишка
Вл.Висоцки
1.Щом с кола или с влак , или пеша ти
се движиш , но си вино зареден,
при туй съвременно авто обилие ...

Ако някога рано, в зората,
морен странник на прага почука,
не затръшвай пред него вратата.
Не случайно той спрял се е тука.
Преживял и беди, и неволи, ...

Дайте ми селска ягода! Не – не искам помпозната ѝ нагласена братовчедка, расла под похлупак (в оранжерии) в Честър, Чичестър или в някое друго скучно място, където мотиките стоят в музей!
Да – в "гражданката" са налети повече пари за външния й вид, изглежда визуално в пъти по-привлекателна, по-алена ...

За Нея
Да пиша за любимата не смея,
ех, явно аз съм лош поет,
и явно да я лъжа не умея,
усеща всичко тя, щом малко не е в ред. ...

desesperada
Пабло Неруда - 20 любовни поеми и една песен на отчаянието
Para mi corazón basta tu pecho,
para tu libertad bastan mis alas.
Desde mi boca llegará hasta el cielo ...

Ако ме целунеш,
господ тебе ще целуне.
Ако ме прегърнеш,
господ тебе ще прегърне.
Ако ме оставиш, ...

Ноември се навежда като сянка
над голи, изоставени дървета.
И вятърът звъни с безброй камбанки
из пълни с шума есенни дерета.
Потръпваме под скучните чадъри. ...

Снощи те сънувах.
Ти беше боса.
Погалих косите ти, а ти се усмихна.
Бях очарован и се засмях звучно...
...и те целунах ...

устите им заших
от изнемога
портретите говорят
твърде много
превъртях ...

Като безбрежна нощ в косите понесена,
като пенлив ручей в мъглата пренесена,
чакам блестяща твоя взор кристален и блед,
усмихвам се срещу мечта, обгърната с лед.
Да заспивам в очите ти, устните ти хищно да поглъщам, ...

Татяна Живкова - ЖИВА
МЪДРОСТТА НА ДЪРВОТО
Разказ
Прибраха тихата душа на баба Станка в гроба, над който стърчаха килнати камъни с отдавна заличени имена на родата ѝ. Старата круша веднага посипа жълто-червеникавите си листенца за мир и упокой на угасналата женица. Комшийки и сроднички, някои по-въз ...

Пак стълбите на времето катеря
със люшнати от обич две криле.
И зная, че ще се намеря
в обятие на любещо сърце.
Сълза, ще се катурне по лицето ...

Дъждовно време- –
съвършено за раздяла,
сълзи скрити в плача на небето,
изгубени, без следа, прелели
от локвата в езера. ...

Когато спиш си толкова красива,
в съня ти се раждат чудеса.
На рамото ми с теб светът заспива
и се събуждаш - утринна звезда.
И спомени запълват тишината - ...

* * *
Не нахлувай, когато ти се прииска в живота ми.
Моля те.
Ти си силно момче, аз силно момиче.
Утре е Коледа. ...

Вдигнете завесата
Вдигнете завесата. Ще играя на воля.
Не е свършила пиесата все още.
Без режисьор. Имам си роля.
Няколко действия. Епилогът е после. ...

Аз не съм студената зима.
Нито съм горещото лято.
Със сигурност не съм ветровитата есен.
Нито съм странната пролет.
Не съм нощ. ...

Главната улица
Обичаха да излизат и да се разхождат по “Главната”. Особено вечер, след лекции. Това се беше превърнало в неизменна част от тяхното ежедневие. Тогава слънцето бавно се скриваше зад ниските, леко заоблени върхове на тепетата и отразените му в прозорците на сградите лъчи придобиваха нас ...

Делникът страдаше от хронична тютюнджийска кашлица. С дълбоки сенки под очите, той се задъхваше на всяка крачка. Но нямаше време да спре, да се огледа, да се промени. Бързаше, защото от него искаха пари, пари и още пари. Всички, които му се изпречваха на пътя и го отклоняваха от остро проскърцващото ...

Ето ме – пак сама,
стискам очи,за да заспя...
но не. Пак си тук, по дяволите...
пред очите ми,
а те нямаше цял ден, ...

– Тате, тази бялата птица каква е?
Момченцето сочеше към брега на езерцето, който бе зеленясал и отрупан с изсъхнали клони.
– О, това е чапла, сине. По нашите места често се появяват такива.
– Малко ми прилича на щъркел.
– Прилича, но не. Братовчедка е на щъркела. ...

Колко е лесно да стовариш юмрук
Върху някой, изпаднал във нужда.
Да кажеш: Аман от несретници тук!
Всяка несгода е глупава, чужда.
Светът е пълен с несретници. ...

Самотен Баща
Къде си, тъй любима някога за мен Жена,
къде отиде Ти, къде отиде Любовта?
Кълнеше се че ще бъдеш вечно Моя,
сега къде живееш си живота, своя? ...

Болката в очите ми
прави ме красива,
придава блясък,
бръчиците скрива.
Тъгата в сърцето ми ...