Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.4K резултата
Тежък кръст
Аз ще си нося кръста, а ти носи своя.
Отговорността, която търсиш не е моя.
Напред. Напред само, напред и нагоре –
всъщност дълбаем в дъното и само говорим.
На шести в шестък, с две думи, тъй да се каже, ...
По стихове на Вилдан Сефер и Анета Хайтова музика:Лилия Велчева ,аранжимент:Никодим Соломонов Изпълнява :вокална група при Дамски клуб "Осезание" гр.Силистра и приятели Никодим Соломонов - китара и вокал, Йорданка Димова - цигулка, Тодор Скорчелиев - акордеон, Иван Мезев - клавир, Галин Великов-вока ...
Преди време каква бях. Имаше орди от хора,
всички пиеха джин или мента,
и бълваха красноречиви мисли.
До сутринта всички с дълбокомислие
се хихикаха славно и гордо. ...
Я смотрю на небо
Когда я смотрю на небо, я летаю.
Когда я смотрю на небо, я летаю.
Когда я смотрю на небо, я смотрю на небо,
Смотрю на небо, смотрю на небо. ...
Ту сиво – почти черно, ту изумрудено,
ту с цвят на сини ириси,
упоява ме с мирис
да го харесвам и спокойно, и превъзбудено.
Стискам в шепа мидичка и камъче, ...
"На сила хубост никога не става!",
но сила може глупост да роди.
Човешката природа е такава.
Срещу природа, никой не върви,
че тръгналият, сам ще се погуби ...
ПИСМО
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев /Милен/
Аранжимент – Стефан Маринов
https://www.youtube.com/watch?v=CxGJQm3EJHk
С колко радост, тръпнещ от любов, ...
на Мариана
Спокоен мога сега от този свят да си отида!
Едва ли в пъкъла ще гния с неопростени грехове?!
Не ме винете във безбожие!
Вярвам в моя Бог – Съвестта си! ...
Някой почука предпазливо на вратата на болничната стая. Звукът достигна до ушите на лежащия на леглото мъж, който инстинктивно се опита да каже нещо. Не успя дори да размърда устни, защото долната му челюст бе буквално закована посредством решетка от външни фиксатори. Можеше да мърда езика си, но не ...
И все по-продължителни са дъждовете,
и все по-кратки са сезоните на радостта,
блатясаха пътеките... и бреговете
потънаха в непредсказуема тъга...
Разляха се реките, няма лодки, ...
На разговор с Исус поспрях
и Му разказах своите неволи.
Смутено Му предадох своя грях,
душата ми пред Него се разголи.
Не беше страшно, нито срамно – ...
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ги на гръб до пътя и ги изсипвахме в камионетките. От там гроздето отпътуваше към избата. А ние, сезонните работници, поемахме обратно по стръмния хълм нагоре. Напеченият от августовското слънце южен ...
Страх плъзна из градчето. Необясним. Непредвидим. Лепкав страх. От няколко дни неведома сила биеше камбаната на малката църквица. Да речеш, че имаше повод, нямаше. Нито бурен вятър я разклащаше, нито поп дърпаше въженцето ѝ. То и клисар нямаше в градеца и никой не помнеше от кога църквата не бе откл ...
Като шепа пясък между сухи пръсти,
вярата ни чезне някъде встрани.
И във храма божи, между свещи гъсти
отчаянието там се настани.
Днес не ни спасяват светлите икони. ...
Трънков тактично ги изчака да се нахранят, а после се разприказва отново:
- Не знам какво ви е казал този младеж, но май не е вашият човек, а?
- Що мислиш така?- попита Марков докато попиваше устата си със салфетката.
- Ами първо, имате физиономии на умрели кучета и второ хич не се връзва в картинка ...