Мираж ли бе? Или пък сън...
реалност ли? Не зная вече..
преплетени мечта и спомен
на дъното ме пак завлече.
И ето виждам-аз и ти ...

Отдавна писа един гений
на любовта всички ний сме подчинени.
Дълго търсена и недочакана…
И когато на години стари
тя отново ни завари…. ...

Веднъж на четири години
се появява този ден.
Не зная има ли причини.
Добре, че днес не съм роден.
Не ми помага и не пречи, ...

Протегнах ръце
към сивия простор-
докоснах ръжда
вместо цвете.
Лудо се хвърлях, ...

Здравей! Може ли да ти поискам нещо?
Обещавам ще е за последно.
Отдели един ден само за мен.
Може да ти се струва много, но ще мине бързо.
Ще ти покажа какво е да си с мен ...

Ще го хвърля на боклука,
коварното съмнение.
С него бях дотука
и аз си имам мнение.
Ще я хвърля на боклука, ...

За вас след Бога съм тичàл
във дни на радост и печал.
Със думи ви напътствах аз,
за да класите в горен клас.
Сръдливост имаше във вас, ...

За любовта ще бъде
последната ми песен,
Макар че вече потъвам
в мрачната си есен.
Любовта, която ...

Зимни неволи
Преди се радвах на разходки със жена ми,
сега от два дни съм се заковал...
Навън е студ.Навън бушуват зимни бури
и затова при топлото съм спрял! ...

И аз ще летя
Времето отлетя. Косите са бели.
Пресъхнали очи за блясък мечтаят.
Сърцето тревожно затрупано в грижи.
Уморени ръце нежност раздават. ...

Ти, тук научи хиляди уроци,
във денонощното училище Земя,
премина болка, сълзи и пороци,
дари си радост, щастие и блага.
Издигна се, със няколко стъпала ...

Има хора, които
обичат живота
широк и просторен.
Хора, обърнали
поглед нагоре. ...

Оставих те в съня, а сутринта те търсих,
Оставих те в нощта, денят изригна с теб.
Намерих те, вклинил се във сърцето,
И късам плът, не знам за кой ли път...
Със скалпел режа всички части, ...

1988- ма!
Януари:
- Илия Минев учредява дружество за защита правата на човека!
Март:
- Огласен е Русенския комитет! ...

Искам да съм птица.
През деня ще те гледам отвисоко,
но ще те следвам навсякъде,
а вечер ще идвам на прозореца ти,
ще те гледам тихичко ...

Навън вали, самотен съм, цигара пуша ..
Мокър път, небето също, а в мене - суша ..
Самият дъжд, шуми, не слуша ..
Оглеждам се, търся в някой да се сгуша ..
Наглед няма никой, все по-силно си вали .. ...

Между мъже на 8-ми
Всички знаем какво правят жените на 8-ми март, т.е. не знаем, а само подозираме... и това е добре.
„Добре е, че и те знаят какво правят мъжете им, защото иначе, какво ще правят само жени, без мъже наоколо, баш на 8-ми” – тая мисъл обаче не е моя, а на собственика на кварталното ни ...

Сърце
В гърдите ми тупти сърце,
едно сърце испълнено с любов не с омраза,
далеч е от тази духовна зараза!
Сърце обичано, сърце ранимо, ...

Живи са, живи. Вече пътуват.
Явно са страдали тез самодиви.
Едната - видимо съществува,
а другата просто няма сили.
Празник бе вчера, а днес в метрото. ...

Бях разкъсан на малки кървави листа,
там някъде в хладната литературна топлина.
Чувството, познато, болезнено и пламтящо,
обхвана ме в ръцете си костеливи на сив палач,
вдъхна ми болка и златни, разбираеми ридания. ...

Луд полудя. Нарами секира.
Над мене надвисна.
Гневът си разплисна.
Луд полудя - нямал си мира.
Как до тука се стигна: ...

Искам да съм в твоето сърце.
Там да ме намираш винаги.
Някога поспреш ли край прозорец
с мисъл за мен, да видиш очите ми.
Те се реят в спомена и във надеждата. ...

Не виждате ли? Природата вече си усмихва.
Цветята си показват своята красота.
В сърцата всичко като че утихва,
търсят, търсят красивото на любовта.
Не чувате ли? Песента на птиците, ...

Без огледало
Остави ли в мен отпечатък?
Виж ме каква съм - същата.
По бръчките - без придатък.
Косата ми - черна, гъста. ...

Учителката ми по история в девети клас успя да ме накара не само да се влюбя в предмета, който дотогава ме очароваше колкото паяк в леглото, а и да се запаля по любимата й тема „Великите жени“. Изчетох де що книги успях да открия и стигнах до велико откритие – дипломация му е майката, за да оцелееш ...

На кръстопът между невинност и вина,
тъмнее светофарът незапален.
Един сънлив и безучастен съдия,
забравил за присъдата във алено,
към помислите алчни до безочливост ...

"Човекът-мислеща тръстика"
Кой е най-големият въпрос, вълнуващ човечеството още откакто свят светува? Това е и въпросът, който досега не е намерил отговор и вероятно дори да измине същото това време, все още ще чака нещо или някой да намери разковничето и да му отговори. От друга страна, може би тов ...

Имаш ли малко време?
Поспри, да те погледам.
Очите ти да видя, двете,
с които живея денем ...
нощем ги сънувам, ...

най напъва
да се пъчи
който с нрав е
дребос`ъчи
................................. ...

И в поредната нощ безсънна
някак се престраших да ти звънна.
Дали мислиш за мене не зная,
но май е крайно време да осъзная,
че аз за тебе вече не съществувам ...