Когато видиш ранена птица без крилце
отиваш до нея, превързваш я, помагаш.
А срещнеш ли някъде човек без сърце
не забелязваш това, обикваш го, страдаш.
И ако птицата с твоя помощ все пак полети ...

А някъде цъфтят треви,
прохожда ново слънце.
В черешата денят гнезди,
пробил черупката - едрее.
Пробужда лятото треви. ...

Закачам червея на кука за самотни,
замятам в тъмните води на скуката,
топят се метрите и плясва в локвата
изплакани надежди до каютата...
Не пуснах кордата във точния момент ...

Много ли искам от този живот?
Само чаша кафе и бисквита...
И някой, с когото в безмерна възхита
да се смеем на тъп анекдот.
Много ли искам, та все съм сама ...

Този материал написах доста време преди последните избори за местна власт. Анализирах политическата ситуация у нас, защото, въпреки нелевите ми убеждения, бях убедена в необходимостта от кандидат за кмет в един от най-големите ни градове, който да обедини все по-олевяващия електорат. Сигурна бях в у ...

Чаша кафе
Нощна умора и музика стара,
главата отпуска се на меко кадифе.
Очите блестят, звездите повтарят,
а стаята ухае на черно кафе. ...

ПЪРВА НОЩ С ВЪЗЛЮБЕНИЯ -ВЯТЪР
Р.Чакърова
Пристанах Му... След сутрешните танци...
И снощи във постелята Му спах.
Летях насън - под звуци на камбанки, ...

Отново е лято навън!
Пое ме онази вълна,
в която живея насън
с море, тишина и... жена.
Така да е простичко всичко, ...

Една от поговорките, с която свързвам училището е "Насила хубост не става!" Наистина е така. Самата мисъл, че съм задължена да направя дадено нещо убива и последната прашинка желание в мен, да го направя. Осъзнах, че това не е за мен и просто не правех това, което трябваше. И не защото не исках, а з ...

Ще те забравя. И вече няма да си спомням
уханията на твоите коси.
И тялото в забрава ще потъне
в блясъка на утринни лъчи.
Ще те забравя....и в градината ще цъфнат ...

...Липсваше ми ти, преди да се огледам в теб...
Пред Огледалото застанах вчера аз,
изпаднала в море от мисли и въпроси;
Оглеждах се и нещо празно се огледа
в мене; усетих някаква безкрайна липса..., ...

Кога съдбата го срещна за първи път с поезията? Може би когато беше болен като малък и майка му му четеше римувани приказки от една книжка - „Приключенията на джуджето Белошапко”
Това бяха най-приятните му детски спомени.
Когато боледуваше майка му си позволяваше да се усмихва, а баща му не си позво ...

НЕВОЛНО
(Вольный перевод стиха
"Невольно" Екатерине
Карпенко Сосевич)
И ми се иска да вия на глас, ...

Жената с половин мечта
преброди планини, морета,
но най-накрая остаря.
(Преди от счупени парчета
да си направи цял живота ...

Ако се превърнеш само в тишина,
която броди като призрак нощем,
а аз окажа се съвсем, съвсем сама,
като осъдена в безлюден остров,
тръгни си и за миг не се обръщай. ...

Всяка вечер те търся в албума
и гледам твоите снимки със сълзи,
но колко жалко, че не мога да те върна
и за първи път да видя твоите очи....
Може би на небето сега си щастлив ...

В случайности вярваш ли, любов?
Та аз как те срещнах...
Ще ти кажа едно-
и да не е било,
щях да променя съдбата, ...

(Спасение и Запознанства)
„Кадърно момче като теб не бива да остава в калта.”
Думите ехтяха в главата му. Чувстваше се, сякаш някой бе поставил главата му върху чисто ново тяло. Беше изтръпнал и трепереше. Отвори очи и над него се бялна варосан таван.
-Значи той ме е довлякъл тук. – мислеше си.
Огле ...

Защо никой не иска вятъра да слуша
и си мислим, че роши напразно косите.
Та той е летял през морета и суша
и предава от човек на човек мечтите.
Например, ти, нали някой силно обичаш, ...

Седнали сме на ръба
на пропастта
и само ръката ти
ме спира да скоча.
Силата ти се измерва ...

Време е да се сбогувам,
да не плача повече да не тъжа.
Време е последно сбогом да ти кажа,
но едва го изричам с половин уста.
Време е сълзите да изтрия, ...

Бърза уста,
поглед изцъклен с трептяща глава,
глас на висока октава стържещ ръждиво слуха,
безконечен безпокой,
в тяло с тревоги безброй, ...

Безмълвие
Не е безмълвна самотата.
И никога самотникът не е един.
Не е мълчание или смълчаност.
Не е затихвал вятърът. ...

Желана и обичана-
красива си като небето
обляно в слънчев летен ден!
Красива си като морето,
на което винаги съм в плен! ...

Разпуснала смарагдови коси,
през вековете носи ме реката,
на древността всред тайни пещери,
където вечна само е душата.
Където магнетичните очи ...

Като ухание след дъжд.
Като усмивка на лицето ми.
Размислило се бъдеще...
Сълзица от сърцето ми.
Из вените препуска... ...

Толкова липсваш...като хладен ветрец
с дъх галещ, тъй свеж в маранята.
За черната пръст както капки дъждец,
зажаднели за ласки позлата.
Липсваш ми още като бяла вълна ...

Често влизам в сайт любим,
нещичко и аз да кажа
с думи подредени в рими,
но някой дръпнал ми блокажа!
При него няма да се спирам, ...

...Ако извикам името ти...
Чувствам аромата ти навсякъде,
докато мечтите ни бълнуват в съня,
в непосредствена близост до възглавницата ти
и в сливането на душите ни... ...

Отиде си големият Евтим.
Пред гения му сме една трохичка.
За него. В памет - нека помълчим
в ръка с запалена свещичка!
Написа стихове чудесни, ...

От доста години имам регистрация в този сайт (проверих, от цели 8!). Влизам, чета, анализирам, харесвам, не харесвам, радвам се, ядосвам се, изумявам се. Само че не пиша. Затова и не оценявам, защото ми се струва нередно да се изказвам за чуждите творения, положително или отрицателно, без да съм дал ...

В живота ми съм просто паднал дъжд,
а ти - небе, в което няма как да скрия
надеждата ми, че си влюбен мак,
с целувката на песенна идилия,
из мислите така си тананикам ...

Тя ли? Тя не беше като останалите момичета. Не се набиваше на очи. Не беше слаба, нито красива, нито притежаваше нещо различно от другите. Не обичаше да се гледа с часове пред огледалото, защото с това само откриваше все по-нови неща в себе си, които не харесва. Тя? Тя беше непохватна, скована, на м ...