7.
Всъщност, не знаех какво точно е намислила Жената със сивите очи. Това, което представи, като програма за уикенда, се състоеше от три точки:
Малко бягство далеч от хората.
Вечеря в ресторанта на хотела, по покана на семейство Таневи.
Голямо бягство далеч от хората. ...

Обратно преброяване... Мечти!
И алчност скрита иззад милион очи, които никога покой не ще намерят... Ще завиждат!
Опитах се да обясня, защо... Получи ли ми се? Почти...
Стотици гледали са в мен, но малко се научиха да виждат...
Часовникът удари полунощ. ...

Жена съм аз - всеки ден различна.
Жена - от плът и от душа.
Поискаш ли, такава ме обичай,
стихия съм - и пламък и вода.
Жена съм аз, дори и неприлична. ...

Студът ме е обхванал.
Студ и празнота.
С нокти тишината дращи по пустата душа.
Но всъщност нея няма я,
черна дупка има там. ...

Потеглям, полетът е дълъг и с крилата ми измършавели
Той шега не прави,
Протегвам, поглед устремен надолу към целта, целта,
В която той отново ме застави
Да кълва земята със провлачен ум, ...

"В началото бе словото..."
Вярвам в доброто начало,
вярвам във днешния ден,
вярвам, че всичко е цяло,
вярвам във Бога свещен. ...

Не съм обичал никога така
и друга тъй не съм желал.
За друга нивга не съм плакал
и любовта и нежна не съм чакал.
За тебе аз съм недостоен. ...

Наслада
Трудно е да умираш придружен от самота.
Само на глътки да поемаш радостта,като
противоотрова на горчивият живот.
Горчиво щастие и страх да не се изплъзне ...

1.
Остров Тасос, Византия, 666 г.
Пелопония се събуди с болки в мускулите на краката и ръцете. Огромните ѝ синкаво-сиви очи се отвориха с мъка. Черната ѝ лъскава коса се бе оплела около стройното ѝ, загоряло от слънцето тяло. Не случайно бе наричана от войниците в гарнизона "Грациозното коте". Краси ...

Тръгна отчаен бай Гроздан
към лекарския кабинет сам
на доктора да покаже,
къде болките го човъркат
и в здравето му бъркат. ...

Ученици бяхме - години има оттогава, но спомените са живи, а смехът още звучи в ушите ми..
На екскурзия сме до Рилския манастир и сме се наредили с други групи да видим дупката на Иван Рилски. Някои пещера я наричаха, че там спял светията, а други халка ù викаха, че тясна и тънка им се сторила, но т ...

На Емо
Няма със кого да се засмея.
Има само за кого да плача.
В безтегловност някаква живея
и разплитам възлите на здрача. ...

Ето че дойде и моят ред да напиша своето писмо, до човека, който никога няма да го получи.
В живота на всеки един от нас има такъв човек, който преобръща света ни наобратно в добрия смисъл на думата. Нали знаете, говоря за пеперудките в стомаха, за нощните позвънявание и всичко останало, което си въ ...

Стане ли ми трудно
в пътя да се взирам,
няма да е чудно,
че зора избирам.
С думи да се мия, ...

И за какво да бързам
все натам?
То, времето, ми стига
до излишък -
премерено до вдишване, ...

фалшив живот
Фалшив живот, фалшиви чувства,
фалшива любов, любов виртуална,
а някога бе красива, нежна и реална!
Фалшиви ли са нашите приятели? ...

На бързея по къдрите пенливи,
до плитките зелени на върбите,
под сянката на цъфналите сливи
и в приказния унес на игрите...
Пред миглите свенливи на момиче, ...

В един ноемврийски ден на 1989 година в празната пощенска станция на малкото ни селце влезе мургав другоселец:
- Другарке, искам да ма свържиш с жината на село.
- Кое село?
- Наш'то ли, Урбовка...
- Как се казва селото? ...

И тук в метрото, под земята
се чувства българският дух.
Копнежът ни по свободата,
прииска ми се и го чух.
Звънът на релси, сякаш саби, ...

Моята зодия е "Лъв"
Защо така нещастно се препирам?
Забързал съм се аз, но накъде!
О, никога със скръстени ръце не спирам...
От времето ми някой все краде! ...

Покушение
Подготвих срещу тебе покушение -
вражеска засада срещу стрес!
Изпитана рецепта – изцерение
с примамлив вкус и ароматна смес. ...

Листа бял – и първа бледа лин'я
днес положих с неподправен чар
и контур оформих аз със тия:
линеал, пергел и молив „Star”.
А под него първи... трети... пети, ...

Използвай този цвят от пламък
и сътвори с мене слънчев замък.
Бос по стълби от мечти стъпвай ти,
с дъх на надежда - смело полети!
Къде се крие топлината на прегръдка? ...

Защо живеем в такова време, Господи!? Някой ще каже: че какво му е на времето? Какво ли? - викам аз.
Време на омраза, време на безверие, време на лъжи, на подлост, на мерзост. Е, хайде, сега пък черногледство - ще ми отвърне пак някой. - Винаги е имало такива времена, какво се оплакваш. Не, аз не се ...

Бе копнеж по тихия бряг.
Неогрян от безлуние.
Нямаше как.
Тишина и покорство..
Ситен пясък и мокра вода. ...

Петстотин унизителни лета
съжителствахме като на шега,
клаха ни като за добър ден,
касапинът съсед ни изпровождаше
с тъга. ...

Не ми поиска никой прошка, но простих...
измих със сълзи воли и неволи.
Тъй, както някога обичах... заличих
на минало следите прашни - черни.
Защото март е за прераждане. За нов живот. ...

Хайде да се махнем от града
далече от шума и от тълпите -
ми каза той и райскaта врата
отвори ми, но знам ще ме съсипе.
Очите му най-тъмното на нощ, ...

В нощта, в която си стягах багажа, беше тихо. Брат ми тъкмо бе успокоен от нощния си рев и знаех, че след като заспи, майка ми ще стане чак на сутринта. Имах достатъчно време да подготвя листите, които исках да взема, да си натъпча раницата с нужните неща и да напиша бележката, която бях замислил. Т ...

Моят Бог
Среднощ е. Аз лягам.
До мен- телефона.
Защото звукът му
е глас. От амвона. ...

Прощавам ти всичко.
Всичко.
Лицемерието ти прощавам.
Двуличието ти прощавам.
Измяната ти прощавам. ...

Класически гайди от "Излел е Делю хайдутин", смесени с хип-хоп.

вглеждам се
вслушвам се
търся
в радостта огорчение и вина
нещо такова присъства ли ...

Работно като пчеличка
се буди утрото
и пада като въздишка
в цвета на някога.
Не искам да съм самичка, ...

Останах безработен, останах без пари,
как да ти помогна? Душата ме боли.
Контейнерите ровя за мъничка троха,
останал сам в моята тъмнина.
Ще чакам светлината с отворени очи, ...