Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
389K резултата
Страх
Страх
Страхът това е чувство човешко нали?
Живее в нас и появява се в нашите мисли!
Ще кажат някои.Не ме е страх. И ще излъжат дори!
Всеки живее Живота си в своя Свят, ...
Господи, помогни ми да догоня залеза
и да спра този вълшебен ден за мен,
спри се и ме чуй, непоколебим си.
Господи, помогни ми да се радвам
на слънчевия ден дар от теб за всеки. ...
В пламналата жилищна кооперация беше останал един единствен огнеборец. Лежеше на стълбището между шестия и седмия етаж и се бореше с обгърналата го димна завеса.
Знаеше, че всички са евакуирани, и даваше всичко от себе си, за да стигне до партера, където го чакаше екипът му с всичкия кислород, който ...
От бездънната яма под тежкия мрак,
на нощта всеобхватна и черна,
давам почит на бога безимен, безлик
за душата си непобедена.
В безпощадната хватка на случая бях, ...
Каквото и да кажем, ще е малко,
че дух фолклорен влязъл е във теб.
Изминал е пътеките - весталки
на бит чутовен, чак от памтивек.
И музиката с ритъма напевен ...
Не ще да връщам времето назад,
за всичко днес то толкова е скъпо.
От душите неспирно ни крадат,
търпим и гледаме тъпо, тъпо.
Не правя сметка на парите в моят джоб, ...
Мокър гаврош
При теб съм, Море. Измий ми сълзите,
от толкова много тъга, насъбрани.
Недей да ме жалиш. Залей ме. Не питай
защо се отварят, все, старите рани. ...
Гласът ми окуця. И се прекърши.
Подпря ме чернотата на небето.
А веселото на деня ми свърши,
тъгата ми бродира битието.
Разбягаха се смисли и утехи. ...
Живеем във стрес, притиснати здраво
В стремеж за прогрес, забравяме само,
Че нужди и други имаме ние ,
че скрито във нас там нещо се крие.
Съвсем незначително, смятаме, че това е ...
В дома на мама – времето е спряло...
Часовникът отмерва... тишина.
А пукнато, старинно огледало –
поглъща... светлината на деня.
Завесите са спуснати. И плътни. ...
Не мога да напиша онзи стих.
Отвъд звездите думите препиха
със виното, което Господ скри
в небесната си изба. Болка тиха
катери бавно снежния си връх. ...
ИЗЧЕЗВАЩ ВИД
Всеки човек се ражда на света -
кристално чист. Като сълза...
Ала попаднал във света на хаоса -
изражда се от злоба, алчност, суета... ...
Рашко късметлията
Винаги когато се появеше на прага на вратата, както сме се събрали да играем карти в хола у Наката, караше усмивките ни да разцъфнат като плодни дръвчета през април. Жива карикатура и душата на компанията, с малко неугледен външен вид, но много добродушен, с кротък и благ характер ...
Една любов не ме оставя да живея.
Ето тук, в сърцето се е скрила.
Любов ли е или пък болка?
Не мога да си отговоря.
Ала ме преследва, без да спира, ...
Белите й коси се развяваха от ледения вятър. Той свистеше в ушите й, но тя не спираше да тича. Ледените снежинки се спускаха леко и докосваха нежно лицето й. Тя не спираше да тича през покритото със снежна постеля поле. Трябваше да стигне до него, не можеше да го изостави. Нозете й затъваха в мекия ...
Повечето хора никога не срещат някого, когото истински и пълноценно да обичат. Не знам дали е понеже не полагат усилия да го намерят, защото не са имали късмета или защото в забързания ни и пълен с изисквания към другите свят са го подминали, без дори да разберат и да видят в него това, което би ги ...
Добре денят, че вече е записан...
Не помня нищо в тоз родилен час.
И този ден от ангели орисан,
стои до смърт в кръщелното без глас.
Не помня аз и пелените сухи. ...
НАГРАДА
Изумруден камък в нощта - ти разкъсваш душата ми!
Моят поглед е все към теб, очите ти са твоята магия, а недостижима - любовта ти.
Хей, сърце, Господарю на моята нощ.
Моя тъжна орисия, моя неосъществена любов, ...
Щастливец съм, че срещнах Любовта,
че те открих, макар от разстояние.
Прониза ме с неземна красота.
Усетих те. Покри ме със сияние.
Душите ни... Съдбата ги събра. ...
Навън ухае силно на липи
и с тях светът е много по-лиричен –
сред тихото жужене на пчели
ми връщат всеки спомен романтичен!
А бяха още млади дървеса, ...
ЧАСТ ОТ АСЯ
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...