В живота ми съм просто паднал дъжд,
а ти - небе, в което няма как да скрия
надеждата ми, че си влюбен мак,
с целувката на песенна идилия,
из мислите така си тананикам ...

Тя ли? Тя не беше като останалите момичета. Не се набиваше на очи. Не беше слаба, нито красива, нито притежаваше нещо различно от другите. Не обичаше да се гледа с часове пред огледалото, защото с това само откриваше все по-нови неща в себе си, които не харесва. Тя? Тя беше непохватна, скована, на м ...

Отначало бе дъждът,
след него
водната стихия,
останалото
удари го градът, ...

Обичал ли си някоя
така, че нощем да не спиш?
Въртиш се във леглото,
а тя в мислите ти скита…
Обичал ли си някоя ...

Размазан, проснат и пребит...
Усукан - на въже навит,
проклинам днеска този свят,
че без ухание, без цвят
той има право на живот ...

На пейката седнаха двама,
на пейката - под стария дъб,
създаде се там мелодрама,
и обърнаха намръщено гръб.
На пейката, след ливадата цветна, ...

Настъпи залезът,
и с него краят на работния ден
а аз луд да се прибера у дома,
защото цял ден се чувствам вдъхновен
да напиша този стих ...

Престана ли да търсиш
още преди много време -
твоето място в света,
вдлъбнатината на Душата,
само за теб предначертана, ...

ТАНЦ С ВЪЗЛЮБЕНИЯ ВЯТЪР
Р. Чакърова
Повика ме гласът на сутрешния Вятър...
Погали ме със мекия си тембър.
Събуди се за полети душата ми. ...

Очите ти, сине... са чисти,
като планински езера...
Кристално сини, бисерни мъниста,
непознали още ни болка, нито грехота.
Ще виждаш с тях живота, сине... ...

Прах при прахта. И после какво?
Изчезване в нищото, в тъмното, в мрака?
Не вярвам в това! Не зная защо...
Нима сме сами и нас никой не чака?
Нима няма свят отвъд пепелта, ...

МАЗЕ
Не се намирам. Това говореше непрекъснато. Говореше го наум, само устните му нашепваха нещо.
Преди обед в мазето влизаше хубава светлина. Като паяжина беше – светлинките си играеха с прашинки, тук-таме комар, муха. Тихо. А той шумеше.
- Тук трябва да е! – убеди се, като видя най-сетне онзи стар ...

Само пощипни я ти!
Бре, като се разпищи,
ако можеш, укроти я!
Няма с нея оправия,
че разглезена от малка ...

С болка и в съдба нелека
аз вървя по тъжната пътека
и ето - слънцето се скрива
и аз не зная накъде отивам.
Прибира ме в своите обятия нощта - ...

Hear! The pain whispering your name
and the walls draw your silhouette.
I stand in the wet, lonely room,
where you were before...
I cry: it's so much painfully ...

Above vast pastures of blue grass the purple sun shone with the overwhelming brightness of a million suns of a more appropriate for a star colour.
The slug blinked a couple of times, its vision blurry and its mind foggy. Many half-formed questions flooded its mind as the slug’s consciousness finally ...

The scars are open
and with a claw of broken,
the Death whispering my name.
She comes, she holds me
and with fists hits me. ...

Щом по залез рибарските лодки
с тежък улов се връщат на кея,
край брега, сред отблясъци кротки,
сини приказки морски живеят.
Морски бриз дирижира вълните, ...

Къде отиваме, чудя се къде?
С очи затворени в тъмнина не нужна.
Къде ли този хаос всички ще ни отведе?
Студен ли пламък в душите лумна?
Къде отиваме без вяра в сърцата? ...

...Крила...
„Мисля, че в света има толкова много крила, че за човека почти не са останали”
Дори да не ги виждаш ти,
те са там винаги;
Отвеждат ме тук, ту онам, ...

Ангели не чакам на Задушница–
всички отлетяха като спомени,
щом съдбата- Божия послушница–
с креп съши крилата им поломени!
Някъде в небето са– пораснали ...

Откраднах миг за този дивен свят,
намерих се високо в планината,
от върлуващата прелест обладана,
кога баира изкачих, не помня.
Очите изнасилени от хубост, ...

Имам птица във кафез
Задушница е днес,
а няма как да ти "гостувам".
Имам птица във кафез
и с нея тъжно си хортувам. ...

За любовта не искам вече да пиша,
нали поетите написаха всичко?
Как от любов жената ослепява,
а мъжът никога не правил нищо....
Защо е бурята след всяко слънце? ...

Дните неспирно минават,
болката лута се в тях,
спомени тъжни навяват,
всичко е пепел и мрак.
Идвай си вече, човече, ...

Отвори си очите!
На Цвети
По бялата лунна пътека,
на пръсти танцуваш полека,
ефирно си, златно момиче, ...

Тиха ще бъде нощта.
Не и лека.
Сънувай ме.
Като малка звезда.
Но без цвят. ...

Безпощадни са реките на живота;
диво препускат, яростно-червени;
дълбаят ни преплетени, изпиват ни
до дъно от чашата на времето
Тебе бавно преглъщат ...

Пита ме приятелка "Как си"-аз-"добре",
а тя продължава-не може да разбере.
"Как със двеста лева-пенсия,пари
месецът изкарваш-не се ли мъчиш ти?"
Аз й отговарям:"щом не съм умряла, ...

Униформата все още ѝ ставаше, макар че я получи преди 10 години. Миришеше на карамел, кафе и пури. Харесваше ѝ съчетанието на синьо и бяло. Това я караше да се чувства чиста, въпреки че вечер я сваляше с отвращение.
Ходеше с радост на работа, облечена в уханната си униформа, за да може по цял ден да ...

А: Не бях ли с теб?
Не ме ли чу?
Б: И искам пак
до теб да съм.
А: Откакто ти ...

без значение
колко много
са те разплаквали
колко огън
са разпалвали ...

Когато идват мисли тежки,
никой лесно не заспива.
И тъй във спазми и болежки
неусетно се напива.
Така си мъката забравя ...

Магия Любовна
Магия Любовна ти ми направи,
не черна, а цветна, това ми стори.
Сърцето с нея ми ти докосни,
за да остане то с теб завинаги. ...

Задушница пред Петдесетница
Ти накъде? (...) при сенките – или в света?
Райчо Русев
С череши, вино и погачи пресни
дошли са от града осиротели, ...

ОЧАКВАНЕТО НА РОЗАТА
Р.Чакърова
Познато е. И толкова прекрасно...
Нали съм Роза... Знам какво ме чака.
Познато е - прегръдката на Вятъра... ...

ПЛАЖ
Жарко слънце пече без умора,
в тежък зной, край лазурно море,
спира времето, лее в простора
мараня из лилаво небе. ...

Посветено на изгубени, любими хора
В други светове
Само миг,
а сякаш вечност,
след него ...

Грамотност. Дума, която чувам често. Някои се борят за нея, държат на нея, изискват я от другите. Други чистосърдечно си признават, че им убягва, отчитайки го като техен пропуск, без да страдат излишно от това. Трети се срамуват, че им липсва, но все пак нищо не правят по темата. Четвърти пък дори с ...