Кратко
Двама - персона нон грата,
за една държава, съседна.
Не жалете нашего брата.
Той отдавна на х@я си седна.

...Да, искам повече от всичко на света...
...И дойде мига, отново и отново
пак и пак, пак, пак, пак...
Искам да ти кажа и покажа наведнъж толкова много неща,
но не мога и не бих могла да изразя всичките си чувства към тебе... ...

за омразата
и себе си е пробен
камък любовта
...........................................................................................................
Spinosa: ...

ОГЛЕДАЛО
Слънчев отблясък
в океан от
сълзи
погалил часовник ...

Графинята се бе облегнала на меката възглавничка. Погледът й блуждаеше наоколо, от време на време, помръдваше леко, за да прогони поредното насекомо кацнало върхо нежната й кожа. Ако човек я погледнеше не би открил нищо не обикновено, но точно този ден нищо не беше както трябва. Тя мислеше трескаво ...

Приземена
Дали е на хубаво
толкова хубаво?
Дали във аванс не го взимам?
Със миро намазана, ...

„Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.”
Ериф Фром
...Вече обличахме палтата си и той ме помоли да затворя вратата, на излизане. Тръпки студени ме побиха, ...

"Да премахнем члена,
за да не ни пречи!"
Новият министър
в парламента рече.
"Той присъства само, ...

Бяла зима - горчиви недели.
Вместо обич - горещ шоколад.
Липси, спомени... много са взели.
Без посока към рай. Кръговрат.
И не свършва кошмарът безкраен. ...

Обичам те толкова много
Колкото небето!
Не, колкото цветята!
Колкото росата в полето
и водата по земята. ...

Прописах стихове не да ви досаждам,
мълчанието в душата някъде проби.
Не е в мен на някой Аз де се нагаждам,
за миналото вярвай хич не ми се и скърби.
В тях да кажа че намирам аз утеха, ...

Представих си, че вече ме няма
и всичко стана толкоз незначително
просто
лесно дори.
Полетях нагоре към моята мечта ...

Спомням си дните
на радостите и мечтите
за светла красота -
това бе тя.
И за усмивката и замечтан - ...

Пролетта настъпва като малко коте
и целува вятър, и играе с дъжд.
Протяга пръсти, първо блясва в погледа,
понамества се, да се привържеш.
После драсва клечката и кълбета облаци ...

В един момент обаче телефонът му звънна и той се спря, за да го погледне. Това гласеше съобщението, което му беше изпратено:
”Чакам те във стаята си глупчо мой...!
Исках само за малко, да се държа с теб,
така както и ти с мен се държа.
Исках да те застигне за малко нещото, ...

Сред пръстена от рози пак оставаш -
око на чакрата хилядолистна и естествена.
Енергия през тебе преминава
и звук "аум" от минала вселена.
Дали ще си припомниш световете, ...

Като пролет е. В мен и навън.
Вече никакъв сняг не ме плаши!
Да - сънувам един топъл сън
и го пълня във празните чаши!
Аз съм някаква сънна върба, ...

Сънувам пусти улици,
които водят към дома,
където бяхме толкова щастливи.
Открехнати врати на стаи,
във които хората работят. ...

Студено ти е? - нося топлина,
събирана от летните лъчи.
Ако ти е тъмно ще съм светлина
и нощите ти ще превърна в дни.
Чадър ти нося ако завали ...

Бягам от предателства,
бягам от лоши приятелства,
от фалшиви любови,
от нечестността...
Дори от влюбване бягам ...

Черен петък
Празник някакъв щом се зададе,
та бил той и Свети Валентин,
търговците веднага умножават по две
задружни, сплотени, като един. ...

Отдавна телефонът не звъни.
Прелитат само нощни пеперуди.
Притихнала тъмата тайно бди
над мислите - разхвърляни и луди.
Цигарата дими и тънко свети. ...

Мога да пиша днес.
За теб.
За това, че си красива.
Жива. И добра.
Не се нуждаеш от писма. Цветя. И време. ...

Ще ми дадете думата и аз
тъй както никога, до днес, ще кажа:
със кирките градих Хаимбоаз,
в Димитровград, Волуяк-Перник – стажа.
Мазолите по моите ръце ...

АБОРШЪН Не знам дали ще дочакам електронно правителство, то всъщност и сега си е такова – виртуално, като свободен електрон, хич го няма, появява се да събере данъците и после иди го гони из магистралите... Дочаках обаче електронен рекет. Влизам възпитано в банков салон, там е по-сигурно, камери наб ...

Грохот, мъгли и безвремие
над каньона висят……..
И птици (в лудо стремление)
ужасени, в тревога пищят…
Цвърчене на твари, слънцето – пищно, ...

Она же верит, что в ракушках слышно море,
что звезды, утром, растворяют небеса,
что дождь и есть ангельские слезы,
что солнце умирает на закат.
Она такая - маленькая, чудна, ...

Колкото повече те искам
толкова повече те нямам
Разпадам се от мисли за теб
Настръхваш по кожата ми
И болиш ...

Всеки човек, преминал осъзнато през живота ни, оставя своя характерна, уникална следа, спомен, който докато сме живи свързваме само с него и с никой друг. Може да е всичко - аромат на парфюм, цветя или някаква храна, жест, поглед, песен, място, конкретен момент и какво ли още не. Ето, да кажем аз. Ч ...

Нощта вещай под призрачна луна
с какво грядущий ден ще изненада –
обида ли те чака не една,
в съня това да видиш май се пада –
флейтист на полк, ни изстрел сам не дал, ...

Къде е радостта
Нощ ! Прегръдка на времето!
Мъка!... Раздяла !... Тишина!...
Самотна луна !......
Поглед към полумрака! ...

Понякога за някога
Понякога и днес си спомням
за хубавите детски дни.
Щастлив съм щом си ги припомням,
а и дошлите с тях мечти. ...

Надигат се във мен въпроси
и чакам отговор на тях.
Мъглата ви над мен се носи
и аз не съм, където бях.
Аз чакам ясно и открито ...

ПЪКЪЛ VIII
Старият грешник. Самозванеца, необуздания алхимик, вечно търсещия, с незадоволени и болезнени амбиции да знае и да може всичко. Човека, който продаде душата си на рогатия за да се изравни с Бога. Да се съревновава с най-въздесъщото Същество, с Изначалния разум с Всесилния. Да се сравнява ...

Оплетох се с думи
в косите ти;
очите погълнаха мислите;
навярно такава играта е
на живите пъзели ...