За любовта не исках с теб аз да говоря,
защото тя е моето най-слабо място
и макар и всяка нощ, за теб на Господ да се моля
знам, че няма как да се получи нищо!
Никога не ти разказах, скъпа ...

Сълзи на любовта...
Само ако узнаеш колко време съм те чакала-вечността...
щеше да разбереш цялата радост изпълнила ме отвътре!
И точно заради това аз те дарявам с моите сълзи на любовта!
А ако днес една бяла гълъбица се отдаде на твоите криле и ръце- ...

Дете на ъгъла стоеше.
Протягаше ръка за милостиня.
В ръчицата парченце хляб държеше.
И често поглед в него впиваше…като в светиня.
Навярно някой е пожалил бедната душица. ...

Защо ме гледаш с пламъци зелени
напяващи без глас
искри препускащи във вени?
С огън ли играя, или огънят съм аз?
Което бавно се разгаря, ...

миг
вай

Аз от Ботева се уча,
Дебелянов и Вапцаров,
ако с бизнес не сполуча –
душа пълна да е с вяра.
Тя навярно ще ми трябва ...

Когато щастието се промъква в дома ти, ти дори няма да го усетиш. То е малко човече, което незабележимо заема мястото си край масата. Взема приборите в ръце, слага си салфетката на врата и мълчаливо се храни, докато ти се случваш край него. Ти. Не то.

От А до Я
ReмаТе
Не ще е времето
да бъда емигрант
и за кой народ ...

О, нека вали!...
В прозореца се вглеждам.. Пак вали!
През сълзи пак въздишат небесата.
След дни на тишина и паднали мъгли
сега се чисти от прахта душата. ...

Днес ще бъда като другите
ще изключа всичко човешко
всички чувства.
Ще мисля само за себе си,
няма да ме интересуват другите, ...

бездомните на
Смирненски гаврошовци
защо и утре

Очите
Да, с право казват, че очите не лъжат.
Погледни ме, вгледай се. Можеш ли да прочетеш
или разчетеш това, което мисля?
Виждаш ли отражението си в дълбините ...

Навън, навътре
Навътре, навън
Ръгаш, блъскаш,
Ръчкаш
С пръчка. ...

/вдъхновено от астрономическите изследвания на Вера Рубин и Фриц Цвики/
Загадъчно-пленителна красавице,
външна звезда в галактика „Андромеда“,
влюбена в нещо непознато, голямо,
„енергия тъмна“ скоро назовано, ...

Ле Вибрациони - Ако...
--------------------------------------------------
Autori: Francesco Sàrcina
------------------------------------------------------
Автори: Франческо Сарчина ...

Франческо Сарчина - Страници
----------------------------------------------------------
Autori: Francesco Sàrcina
--------------------------------------------------------------
Автори: Франческо Сарчина ...

Да си споделиш
душата,
когато
ти идва да крещиш
и отсреща, ...

В диалог със себе си...
... Да си самотен ти не можеш
поне един човек в света
ако веднъж си разтревожил
и си му подарил мечта... ...

Погребваха сина на прокурор Филипова. Младеж на двадесет и седем години, бъдещ юрист, млад и жизнен, в зората на силите и бъдещето си. По неизвестни за обществеността и медиите причини беше посегнал на живота си.
Жадни за сензации вестниците се опитваха да се докопат до някаква информация, но и роди ...

Купчинка съхнещи листа
с дъх на старо и на гнило -
цветен спомен в есента
за нещо преживяно и горчиво -
в далечината силуета на момиче, ...

Есенна импресия...
Монотонно, монотонно
като из ведро вали,
облаци и хоризонта
са забулили в мъгли... ...

Видения
Бялото в приказките запрепуска към мен.
Вятърът го разпръскваше, но пак се събираше.
А мракът тракаше готов да ни вземе.
Слънцето се усмихваше, но той не разбираше. ...

на моя скъп приятел Методи Стефанов
Приятелю мой, в тази болница
достигна животът ти днес.
Накуцваше той напоследък
и пристъп получи нощес. ...

Познавах го. Търгуваше трохи любов
( Посветено...)
Той вече знаеше, че в онзи черен ден,
сгушена под тежкия покров
до едно замлъкнало завинаги сърце, ...

Последна цигара
Последна цигара паля... и те забравям.
Бездна е душата ми – в нея те заравям.
Добре дошъл в Ада, бутилка шампанско ти дарявам.
Няма страшно, да те убия... не възнамерявам! ...

Може би сърцето ми е вечно
или е малък пукнат кристал...
Може би душата плаче безутешно,
или умът пази спомен за печал.
Може би сърцето ми е вечно, ...

Ноктюрно
Дъжд, вали, вали... вали
гали кестените пожълтели
плажът пуст за лятото скърби
в небето птици в строй ...

Не ми отнемайте лъжата!
Защо са ми очи за истини?
Щом плахо стъпвам по тревата,
а тя крещи ми, че безсилен съм.
Че няма как да променя ...

И толкова съм млада…
а когато… погледна в огледалото очите си
откривам там един притихнал залез
и няколко неказани „Обичам те!“
Поглежда ме нездраво своеволие, ...

Търся те в разцъфнал цвят на ранна пролет.
Търся те налятото в морския бряг.
Търся те на прелетна птица в есенен полет.
Търся те на зимата в първия сняг.
Търся те на вятъра в полъх небрежен. ...

Плачем, защото сме попаднали във тъмнина и искаме да ни заслепи светлина, плачем защото бомбардираме от чувства, но радостта се отличава и побеждава, плачем защото безпричинно мотивите ни стигат-да леем сълзи…Сълзите са може би едно от най-естествените човешки дела, които показват красотата вътре и ...

МАЙКА
Една е майката в света голям,
с нея никога не останах сам.
Родила ни и ни отгледали с моя брат,
с родителите ми се чувствам аз богат. ...

Ела в моята плодова градина
и опитай от зрели и презрели плодове,
само те съветвам, че по-вкусни са онези
по-горчивите, със семки,
онези, от които другите ги е страх да вкусят. ...

Малка таванска стая с малък прозорец, гледащ към звездите. Самотна
мъжка фигура, седнала, с поглед, вперен в екрана. Един друг свят,
разкрит пред нея, привидно същият. Самотна в стаята, но не и там,
в ума и в душата споделени. В начина на мисъл, в погледа за всичко
свое и чуждо. В света на хората, ...

Слънчевите лъчи галеха короните на дърветата. Листата потреперваха от топлия им допир. Есента беше дошла - красива и благодатна!
Позлатените листи се прощаваха с дървото и безшумно падаха на земята.
Нямаше вятър, нямаше дъжд... просто един светъл, топъл, есенен ден.
Дървото не тъгуваше, то знаеше, ч ...

I buried myself alive
in everyday life
but every night
salvation arrives;
the cavalry, ...