От годините ли...
От живота!?... Не знам,
но съм станал ревльо
тъй голям.
Уж се радвам, а все плача. ...

Нямам сили да си тръгна.
Смисъл няма да остана.
Искам просто да изчезна.
Да ме няма, да ме няма.
В звезден прах да се превърна. ...

Предвечер с морето...
Горичка от камъчета
пясъчни стъпки
море от къдрички
ехове вълнички ...

от пиле мляко трудно се добива
това го може само Любовта
по своя воля никога насила
тя всеки път превръща своите крила
в жлези бозайни в земноводна орис ...

Преди последния час
разказоид
Двамата седяха на пейка в училищния двор.
Беше септември и пак звънеше звънецът за последния час.
Само дето те бяха вече пораснали. ...

Тази статия стоя повече от година в пощата ми. Бяха ми я изпратили, за да я "оправя" и аз първоначално се хвърлих в начинанието. После я изоставих. Радка, чрез която я получих, от време на време ми прозвъняваше, за да ми каже, че Дамата с кръглите очи искала да я публикува. Ами да я публикува, какво ...

„Sag’, wo ist dein schönes Liebchen,
Das du einst so schön besungen,
Als die zaubermächt’gen Flammen
Wunderbar dein Herz durchdrungen?“
Jene Flammen sind erloschen, ...

Несетно, дните бавно се търкалят,
къде ли тънат? – питам Буридал*.
Преминаха през младост, зрялост, старост,
щастливи, стихове че съм създал.
А стигнат ли, след време, до предела ...

животът - твой е
вдъхновител и твой най-
добър учител

От гърба на планината изскочи.
Над прашните тополи
ръцете си протегна
и ги среса.
И ги прегърна. ...

Вървя по селски път, а в мен е лято.
И сякаш не съм аз... Вървя сама...
През миглите ми лястовиче ято
крила разнежва някъде над хълма.
Незнайно откъде на чучулига песен ...

Навярно имам още да се уча
уроците житейски са ми спътник,
страдание и болка щом получа
все още съм си този пътник.
В търсене на правда и духовност, ...

Сама...
и под тласкащото кръв сърце
пространството е празно
като дървена кутия за бижута.
Обеците на ухото ...

Целуваш ме бавно,
нежно, красиво!
Целият свят се изтрива,
само сияйни трептения
вихри от чувства разливат. ...

В спомени се усмихваш -
като розата бяла в май
и в смирение утихвам
при мисълта за този рай.
Че таз усмивка е тъй мила ...

Тринадесета част
ОТЧАЯНИЕ
Не се оплаквам, но не ми е лесно.
Не гледай, че така се смея!
Самотен, вечер тихо си поплаквам ...

искам да летя към теб винаги
всеки път, когато ме сънуваш...
когато чуеш някоя песен
която да ти напомня за нас
и да затвориш очите си ...

Щастието какво е...
Къса рокля, токчета в ръката,
няколко минути след три през нощта,
тя нежно затваря вратата на колата
и влиза във входа с усмивка на уста... ...

Когато бяхме млади,
през дим, че и през клади
времето не си го губехме:
обичахме се и се любехме.
Сега сме посребрени, ...

Следите мои бавно се отмиват
от бурните вълни на есента.
Остават само мигове от лятото
и топла пареща сълза.
Но там, в сърцето си закътано, ...

Думите не стигат да опиша любовта си,
да изразя чувствата си и да споделя радостта си...
И никога няма да ми стигнат,
за тази нашата любов голяма,
да мога да разкажа, да нарисувам или с музика дори да изразя... ...

Отвъд седем планини,
ти се виждаш в моите мечти.
Бог за мой ангел те избра.
Търся твоите дири,
следвам те.

Разбрах и не разбрах
(Обърнати)
Разбрах що за човек си -
идваш и си отиваш, ако полза имаш.
Не вярвах, че на теб така ще ти отива ...

...В морето...
В морето на твоите кътчета
плуват като лава във вулкан
летят като въздуха и птиците
чувствата ми в теб безкрайни, ...

С теб сме в Стария град.
Маса само за двама.
В ресторанта познат
посетители няма.
Но по масите свещите ...

под сивия валяк на властно небе,
потеглих след мисъл студена и тиха...
а съвестта прокрадна се отвред,
превърната в разкрИвена усмивка.

Облачетата като глухарчета
разтупкват из сърцето ми
странните поверия
за падналите пламъци.
Ти ми се търкаляш ...

Отколе не са
деца, но все още им
се играе на:
„Щастие, нещастие,
път, писмо, любов, среща...“

Дали си дал,
със злото ли се бори,
верните книги ли чете?
В предните дни
въпросите висши ...

1.
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да живее ...

Ще ме напъдиш някой ден
от своя подреден живот:
и ще се килнат всичките саксии
на верандата,
препълнени с въздишките на ...

Нечовешки писък прониза нощта,
времето замръзна, всичко спря.
Щурците забравиха своята песен.
Небосклона угасна, потресен...
Писъка продължава кърваво да дере ...

Между другото
Път
от път
на път
ме вика . ...

Дълго време със
запетая след
запетая
заменяше точките,
които поставях ...

Във света - полуспуснат от болка клепач -
ний сме само сълзата по скулите.
Есента ни примамва във люлка от плач
посред кротката сянка на дюлите.
Тишината ни скътва в гнездо от лъчи ...

КОЛЬО КОВАЧА
— Казвай, гяур, на кои комити си ковал сабите?!
Дели Неджиб ага — плевенският каймакамин — гледаше към падналия на колене в праха българин и пошляпваше дългия си нож в едната длан. Лично Фазлъ паша му нареди: „Събери черкезки и абаски чети, изколи на Батошево и Ново село раята, децата и ...

... невидимият Наблюдател на Себе си... или:Сянка в ключалката...
Понеси ме.
На изгрева из медените степи.
Из старите отломки на тотеми.
Под шумата открий дъха ми. Слепия. ...