На прозореца намерила смъртта си.
С крила разперени за миг да полети!
С поглед втренчен към взорите небесни,
с молитва любовта да я спаси...
Като бяла пеперуда, ...

Аз ще чакам...
Все ще чакам този ден,
макар и бил далечен,
мечтаейки как ще си до мен,
как живота става вечен. ...

Идея и заглавие от:
Говòри ми със листопаден шепот,
с мъгли тревожни сплита ми косите.
Сърцето ми държи във меки шепи
и буди нощем тайните ми скрити. ...

Аз пиша за нас тази песен
във топлата есенна нощ.
И в спомени скъпи унесен,
припомням си наш`та любов…
За нашата обич голяма; ...

Като бяла робиня е свела глава,
в свят пълен със мъка, в свят на тъга.
По пътища прашни, заляти със кал,
във дрипи раздрани с кървяща душа.
Вървяща тъй бавно, ...

Ех, Купидоне, защо ги забравяш?
Стрелите ли свършиха или днес не успяваш
да се прицелиш с точния мерник,
та усмивка да сложиш на някой мизерник?
Или може би вече пердето ти падна? ...

Да се трудя всеотдайно - те ме учеха,
да бъда силен, каквото и да се случва,
смирен да бъда, на озлобения да отстъпвам
и човек да бъда, друг човек да не стъпквам.
Да обичам безрезервно - те ме възпитваха, ...

Ако дойда за теб
през нощта, във съня ти,
в най-дълбокия сън,
когато си далече не само от мен,
когато си далеч от света ...

Душата ми е свита тихо, в ъгъла,
мълчи-безвремие, бездумие,
със шарена лъжа се е излъгала,
че близо е мечтаното безумие.
Сърцето ми отдавна очерупчено, ...

Едни очи, една усмивка.
Видиш ли ги, не забравяш.
Топлина изпращат те към тебе.
И не искаш ли, се пристрастяваш.
Дебнеш, търсиш ти със поглед ...

В ласките на различна есен се сгушвам,
заслушана в кроткия ромон на дъжд...
Забързан Септември цигара допушва,
тръгва приведен по килима ръждив...
Разсеян е, все по нещо забравя. ...

Накъде води този път?
Примигва ми фенера ...
До тук ли е или и отвъд?
Защо е мрачно и студено?
Не съм на кон. В тунел съм, ...

Не са ви нужни свещи и икони,
църковни служби или водосвет,
ни остарели с времето канони,
ни Стария, ни Новия завет.
Не са ви нужни старите молитви ...

Призма на любовта
Случаен поглед чист невинен
В мойте очи- изпепеляващо копринен.
Случаен разговор безличен
Чувствам го, емоционален и епичен ...

След дъжд винаги мирише приятно. Тротоарите са по-меки, а улиците по-гостоприемни. Вече се стъмва рано, хората забързват ход без да усещат и в квартала се чува лекото жужене на различните човешки траектории..
Прибирам се към вкъщи, вървя и си мисля за живота, неудовлетворението, очакването и възможн ...

Когато се разплака
целият ни свят,
бяхме принудени
да спрем.
Уплашихме се ...

Продаваме сега гори и ниви,
и къщите на дядовците ни,
забулени отвсякъде с коприви,
напукани от тежките слани.
Продаваме им сякаш и мечтите, ...

Наближаваше полунощ и Пепеляшка тичаше към каляската, ужасена, че магията ще се развали, разбивайки на парчета красивата илюзия. Смутеният принц се тътреше отзад, викайки отчаяно. Не можеше да повярва, че жената на мечтите му е на път да се изплъзне от зажаднелите му за нежни прегръдки обятия. Тя бе ...

ХАРАКТЕРИ ХОРСКИ В АЛИТЕРАЦИЯ
Характер хрисим ризата харизва.
Характер харен храни цял харем.
Хър-мър да няма — ако си с харизма,
за хороводец теб ще изберем. ...

Когато теб те няма,
слънце в небо не блести.
Уви, захвърлени са в яма
за теб светлите мечти.
И като дойде моят здрач - ...

Любовни сигнали ли долавям?
Или разбъркани мисловни листи?
С тази своя дарба се прославям.
Отчитам всичко, за да се почисти.
А към мен насочват се отвсякъде ...

Бях светло, невинно, красиво дете,
и в твоите лапи попаднах,
затвори ме в клетка, отне ми небе,
в тъма и мъчение пропаднах.
Обичах те много и вярвах във теб, ...

It might hurt.
It might bite.
But u know what?
It feels good,
it feels right... ...

каква
ти
от
думи
потребност ...

Мона Лиза, Мона Лиза, днес къде си?
На Да Винчи щом си слязла от статива,
покоряваш със усмивката естети
и в отвъдното навярно си щастлива.
Мона Лиза, Мона Лиза, виж от свише ...

Да те разходя до луната,
онази, що в прозореца наднича,
/жълтослънчогледовата пита/
която към звездите срича
думи за любов красива, ...

Какво кажете днес ще търсите?
Обрани къщи, паднали портрети.
Недейте злоба срещу хората да ръсите,
Обичта и любовта защо са ви отнети?
Какво кажете утре ще берете? ...

Домът беше в края на малкия град, заобиколен от борови и кестенови дървета. Планината се спускаше плавно до олющените му масивни стени, сутрин въздухът трептеше под новите алуминиеви прозорци, а слънцето се промушваше през клоните чак по обяд. Тогава в стаите се настаняваше новият ден, който за обит ...

Лутам се, студено е, сивата есен дойде. Оглеждам себе си в локвите дъжд, преляли в дълбоките дупки, така като моите чувства преляха от синьо в сиво. Виждам се, мечтая, над главата ми все още го има този лъч слънце и само аз си го виждам. Премина през мен като студен вятър, остави мечти и чувства дал ...

Хората с ограничен ум, заключен до безгранична простотия - разбирам ги, но другите - защо?

Ръцете ми са сгушени в ръцете ти;
И мое огледало са очите ти.
Сърцето ти дочувам до сърцето си-
усещам го, че бие с моя ритъм.
-- ...

За любовта не исках с теб аз да говоря,
защото тя е моето най-слабо място
и макар и всяка нощ, за теб на Господ да се моля
знам, че няма как да се получи нищо!
Никога не ти разказах, скъпа ...

Сълзи на любовта...
Само ако узнаеш колко време съм те чакала-вечността...
щеше да разбереш цялата радост изпълнила ме отвътре!
И точно заради това аз те дарявам с моите сълзи на любовта!
А ако днес една бяла гълъбица се отдаде на твоите криле и ръце- ...

Дете на ъгъла стоеше.
Протягаше ръка за милостиня.
В ръчицата парченце хляб държеше.
И често поглед в него впиваше…като в светиня.
Навярно някой е пожалил бедната душица. ...

Защо ме гледаш с пламъци зелени
напяващи без глас
искри препускащи във вени?
С огън ли играя, или огънят съм аз?
Което бавно се разгаря, ...