Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Ще можем ли да променим света
ако куршуми спрем със смелост безразсъдна;
на гладния обяд да подарим,
на болния - най-здравата му бъдност.
Днес можем ли да променим света - ...
Камбанено момиче
дъжд от тъжни звезди на земята вали,
приютява ги хищно локвата с кал,
обсебва сърцата им с мрак и печал.
И увисват обесени белите мечти, ...
В безкрая на утрото
Младост в сълзи.
Ранена и окъпана в страдание.
Изживяна във времето на студена
утринна роса. ...
Издънка
Издънка жилава съм аз,
на българи от село,
като къртици слепи,
ровещи пръстта, ...
Отчаяние
Ти… си тръгна…
и времето свърши,
няма как да го върна…
знай, че душа ми все ще се мъчи… ...
След сватба - брадва
Ожених се. Голямо щастие, голяма радост. Седем години се гаджосвахме с девойката и накрая – те ти булка Спасов ден. Сватба! Ама не сватба, като сватба, а цяло сватбище бе! Още поне трима можеха да се оженят след нас и пак щеше да остане за доизпиване и доизяждане. Два оркестъра, ...
Минчо -живот и страдание - 13
Минчови неволи
Есента стремително завзе територията на лятото и дъха и стана още по осезаем. Лицето на слънцето, умислено и бледо, изгуби лъчезарната си пареща усмивка, а дърветата захвърлиха ненужните им вече листа, които ги пазеха от нея. Земята се разсърди и стана по студена. И ...
Премълчана ревност
липсват в нечия душа.
Алените макове изтичат от сърцето,
като леки неизказани въздишки.
Кой ще чуе викове, ...
Пролетно
Както в майските корони
влива се цветът зелен,
тъй и вятър окрилен
зимата отвсъде гони. ...
09.05.1945 - 09.05.2015
светът на северния
брат благодарят!
...............................................
Днес Европа и ...
Знаеш ли, хората казват...
хората казват:
това, дето
не би те убило
(дали ...
Сам се докара до тук
Безкрайно тежко и непонятно за останали ...
Наследница
Всички в поселището помръкнаха... Появи се Наследница. Някой щеше да си тръгне...
Кой? - щеше да се разбере до няколко дни...
Селището беше сгушено на самия бряг, почти до скалата, край която бучеше Реката... Река ...
***
Дали на порцелановото рамо,
нощта щом сенчица търкулне
или къдрица падне като слама
безшепотно у нечий скут? ...
Казино
Вили Димитрова - liche
Отдавна
с Живота си
покер ...
Божият Дар
Царицата все плачела нощем скришом и се молела на Господ да я дари с рожба. Така минали много години, но Господ не с ...
Много пъти
Много пъти ми каза, че не можеш да ме направиш щастлив, иронията тук е, че само ти си ме правила такъв. Ти си човека, накарал ме да разбера какво е щастие...
Много пъти каза, че не мога да ти дам това, от което имаш ...