Вселена, макар
умалена, сълзата
е болка и цяр...

Намига ми от огледалото човече
Със бръчици от щастие, усмихнато,
И поглед благ, а не на скръб обречен,
Забравило за горести от миналото.
Обида не откривам, ни тъга, ни злоба, ...

Как е възможно да има такива хора,
които нараняват ей така без причина.
Как може да има такива бащи, които изхвърлят на улицата жена си и детето си,
без да ги е грижа какво може да им се случи.
Как може да има такива майки, които нехаят за проблемите им вкъщи. ...

Искрено твоя
Не любя и не съм
любима.
Не ходя по море от рози.
Нито съм душа ранима. ...

Понеделник... Кога дойде?!... Нямам никакъв спомен от неделята.... Май я проспах...
Пак закъснявам за работа, а трябва да се оправя. Спирам на някакво забутано място. Хероин на помпа в колата. Hе ми пука дали някой ще види. Не че съм забравил как ме хванаха, но... Трябва да се оправя. Все пак трябва ...

Какво аз мога да ти пожелая?
Може би със всичко свято ти да си дарена....
За обичта безкористна, която си ми дала,
за всичко бъди благословена!
За сърцето ти, що смяло се през сълзи, ...

Една усмивка скри се надълбоко.
Остана недокосната и тайна.
И въпреки бездушния си грохот,
животът придоби една омайност,
която е, разбира се, най-трудно ...

Родих се нежелана, хората, които ме създадоха искаха момче или дете, но не мен.
Аз бях разочарование за тях, а за себе си още по-голямо. Единствените хора, които се зарадваха на моето съществуване бяха родителите на майка ми. Затова сега единият вече не е между живите, а другият върви към края на пъ ...

Вярвах ти сляпо,
че си моя сестра,
а ти ме обрече
да страдам сега.
Раната в мене ...

Мисли и безмислици по ваканционно време
"Мисля,
следователно съществувам"
Рене Декарт.
Постлала съм си, на терасата, шарена черга, а върху нея хавлия. Опнала съм се на слънчице и се опитвам да не мисля за нищо. Правя се, че не съществуват битовизмите, които са си само мои, но… Не ми се отдава да се ...

Дай ми приказка, тате, за сън.
Да заспа като къпан в кревата.
Ето, тъмно е вече отвън
и изгряла е нежна луната.
Сине, приказки вече не знам. ...

Стига бе, приятелко добра.
Какви са тия смехории?
Искал секс, не чакал и нощта.
В ума му казваш, само простотии.
Хубав бил, но с този секс, ...

ДЕСЕТ ЖИВОТА
(Превод от македонски)
… и отново
се чувствам сякаш съм живял десет живота,
сякаш съм преплувал десет морета, ...

Допушил сетната цигара,
(по-скоро - генералски фас)
заспива тихичко клошарят
във късния среднощен час.
Под задимените клепачи ...

Да се скриеш в здрачината,
да изчезнеш без остатък,
помрачила знойно лято
в каменния си замък ...
ще виждаш като призрак ...

НЕ Е ЛЕКА ЖЕНА
Тя не беше лека жена.
Тя, просто, всички обичаше.
С надежда търсеше тя любовта.
И на всички в любов се заричаше. ...

Мравките дойдоха
да спасят света;
бяха стъпкани
от набожни крака.
Спасителят ...

Арена
Това е арена.
Не пристъпвай!
И се хвърля шлема.
Кръв не пръскай! ...

"Къде съм..."
Опитах се да се изправя. Бях заобиколена от високи дървета, покрити със сняг. Може би се намирах в гората.
Но бях сама. А този път изгубих всичко.
Бях на пет, когато видях с очите си мъртво моето семейство. Беше един студен зимен ден. Тук почти всеки ден бе студен и мразовит, но в този ...

Неизживян мой живот
Кога ли пак ще наминеш –
Неизживян мой живот,
в сънища необозрими
с непредвиден ход. ...

Навярно нервен, Господ ме изпитва,
изпращайки те пътьом покрай мен,
с едни извивки страстни и усмивка,
напомнящи за други векове…
Признавам си - Да Винчи е изпуснал ...

Тия сини фустани
18+ текста не е подходящ за малолетни
- Кой ги, мамо, възглàви
тия сини фустани?
Кой ги, мамо, погали ...

И в този нощен час
вместо кротко вече да спя,
аз ти говоря тихо, без глас,
поредните рими за тебе редя.
Насила очите си стискам, ...

След проливния дъжд се завръщам. И ето ме –
съчинена от множество ручеи.
Без звездичков нюанс, но с едно бяло цвете
и с истории мои си, случени.
До ръба на дъгата летях и се спускам ...

Кръговрат
ReмаТе
... и по-добре луд
с ясна посока
*ненормален ...

Здравей, слънчице несравнимо, пак с теб пия кафето си студено и пуша цигарка блажено.
Прости ми, че се усмихвам ненадейно, но мисля си за едно момиче съвършено.
Слънцето попита ме веднага! "Коя е тя?"
И аз започнах да му разказвам за теб на мига.
Тя ли? Та тя е съвършеността. ...

Не помня колко време мина,
не зная колко ме помниш.
Но не усещам никаква вина,
нито искам да ме гониш.
Твоите думи нищо бяха - ...