Не е задължително домът да е мястото където живееш. Той е мястото където се чувстваш уютно. Домът е там, където винаги можеш да се върнеш, без значение колко си отсъствал. Там,където ще те чака любим човек. Там където можеш да бъдеш себе си, където се чувстваш в пълна безопасност, където усещаш топл ...

Белезите
ми напомнят
за отминалото време
когато съм била щастлива
сега е пуста моята душа ...

В обсерваторията на нашите чувства, всичко в рани блудства.
Души, порутени, ронливи, мърдат мрачно - мъртво красиви...
Гърч, след него вик на агония. Мирише на вкисната човечност-каква ирония!
Ха, не сме човеци! Овчици ни пиши. Смърдим отвътре - недей там рови!
Приспособихме се , овации! Адаптация п ...

Коледата на Дядо Коледа
Топло мляко,
непрочетена книга,
пламък от камина,
коледно дърво, ...

Не ми позволявай да бъда Жена!
Така ставам страшно чуплива
и се превръщам лесно в сълза,
открила убежище в твоята риза.
Не ми позволявай! За секунда дори! ...

Животът взема или дава,
редува радост след тъга,
кърви душата ни корава,
но оцелява тя до пролетта.
Каква ли сила в нас се крие, ...

Приятел не можеш да си купиш.
Но лесно можеш да го изгубиш.
С думи тежки, непростими.
Носят се из полета диви.
Ах, приятелство вълшебно, как нужно си ми ти. ...

На жена ми
Някога ще тупна и готово.
Нишката ще изтъче последно сбогом.
Ще прочетат надгробно слово.
Ще свърши всичко на бегом. ...

Моят принц стои до мен,
той влюбен е в ноща и самотата,
стои във сенките стаен,
за да открива красотата.
Той вижда всички покрай мен, ...

Ако някога се срещнем
недей ме подминава.
Нима ще бъде непознат отсреща,
когото никога не си познавал?
Ако някога случайно ...

Отговор на "Обявявам конкурс" от alipieva - Любoff
Участвах в конкурс
Край таблото се сбрала тълпа -
любопитството взе да човърка.
Позабавих се, после се спрях ...

Тост
Може би съм го чул някъде в Кавказ и съм го запомнил. Кой знае...
Моля за внимание !
Вдигнете чашите !
Искам да ви припомня, че има една такава думичка състояща се от три букви, която означава нещо, което безумно обожават жените и с което много се гордеят мъжете. ...

Не публикувахме романа си
и ще мълчат отчаяните утрини
от наше нямане,
ще свети през деня тревожно лампата,
ще се търкалят сенки ...

... На следващата вечер
пак валеше дъжд
и онзи сняг от снощи
стопи се като сън.
Високият, красив ...

Аз съм една от онези, които не забелязвате.
Аз съм една от онези, които ви карат да обръщате гръб.
Аз съм една от онези, които подигравате.
Аз съм една от онези, които повдигат самочувствието Ви.
Аз съм една от онези, които според вас не струват нищо. ...

Не спирам да мечтая
Вървя сама под дъжда,
студено е в мойта душа,
търся пристан да се скрия
и мъката си да изтрия. ...

Макар, че винаги сме под чертата...
Живота ни е просто един срив!
И много често псуваме Съдбата...
Народа ни е все недоверчив!
Ний българите все сме добродушни. ...

Многото отмина, малко ми остана...
Аз ще си замина, като всеки друг.
Тука на земята диря ще оставя,
а в бразда-засята - тежкия си плуг.
Стихове оставям, за да се прочитат. ...

Когато лягаш гладен,
когато губиш пътека,
когато нямаш утеха,
купи си, приятелю
надежда от мен, от всички поети! ...

А З П Л А К А Х
Бях хубава, толкова хубава!
С чистотата на утринен полъх
обгърнах т в своята обич.
Като снежна покривка за семето ...

Копнеж или...
(авторска песен)
Караш ме да мечтая,
когато погледна в очите ти.
Караш ме да плача, ...

****
От онази вечер на пейката измина време. Повече, от колкото желая. Заблудата на младостта се крие в това, че си мислиш че имаш време за всичко. Понякога ми се иска да се върна в онази нощ, на онази пейка… случвало ли ти се е на теб, читателю? Да поглеждаш назад с копнеж, да си спомняш с въздишка ...

Привидността - повърхност на стъкло
прикриващо издайните емоции.
Със непрозрачни мисли опаковало
браздата между злото и доброто...
Привидността - безвълново море, ...

Измислена идилия
във златна клетка.
Красива птица
със завързани криле.
Изтръгнат звук ...

Как си, мила, в емиграция?...
Хубаво изглеждаш! Грация!...
Тук животът ни изгаря...
Бъгове рушат България...
Вълци зли овцете пазят... ...

Вървяхме двама между злато,
отронващо се от огромни клони.
Под краката ни сякаш блато,
но всяко златно листо,
следващото гони. ...

Уморен съм.
Уморен съм толкова много.
Убива!
Убива тази душевна умора.
Угнетен съм! ...

Беше горещ юлски ден. Мариана пристигна в морския град за поредния си изпит в института. Надяваше се да срещне някого от колегите си, за да не бъде сама. Знаеше, че Мишо от врачанско със сигурност щеше да бъде на този изпит.
С него бяха много добри приятели. Наричаха се шеговито Маймунок и Звероид.
...

Сетивност
Защо вибрират сетивата
във тъмен унес потопени
когато сливат се телата
от Страст стихийна уморени, ...