МАГИЯ
В плик от восъчна хартия,
затворено сърце стои.
Безумно действаща магия
направи му. Защо? Кажи? ...

Когато мракът падне и обгърне твоята душа,
светът във бездна тъне, страдаш ти сега.
Надежда всяка гасне, изчезва пътят разрушен.
Зная, спътнико, отново си сломен.
Но и в мрака има сила, има смисъл, ...

Всеки допир с теб е болка,
като въглен ме гори...
та си казвам
"Стига толкова"
"Стига" казвам, но уви... ...

Абсолютът не може да бъде докоснат. Нито видян.
Той е безкрайната вечност.
Бог, недостигнал до всеки човек.
Абсолютът не може да бъде разбран.
Душите на мъртви, искрящи на нощно небе: ...

Беше хубаво време, нали, златокосо момиче?
Бяхме още деца (малко - аз, малко повече – ти),
полетели във бесен галоп! През какво ли не тичахме -
през полета от младост, през буйни реки от мечти.
Беше нашето време, нали, златокосо момиче? ...

Останах в самотата неразбрана,
веселието всеки сподели…
Изглеждах безпристрастна и засмяна,
а всичко в мен дълбаеше следи!
Нуждаех се от рамо на приятел, ...

БЕЗРАЗСЪДНА МЛАДОСТ
Слънце и усмивки, звън на птичи песни,
радост и забави толкова чудесни!
Безразсъдна младост, нищо не пестеше.
Сякаш всичко свято бързо се топеше. ...

Съвземи се БЪЛГАРИНО! Докога ти, българино, ще търпиш да ти хвърлят пясък в очите, а ти да си мислиш, че си получил бонбон? Докога? А, ти Българийо, докога ще позволяваш да убиват всеки ден децата ти – кой с юмрук ударен, кой с бухалка, кой с нож наръган, кой до смърт убит? Кой умрял физически, кой ...

Сред примигващи мъчно фенери
си пробивах пътека към мен.
Пеперуда във розов рефрен
потрепери.
И пред моята старческа младост ...

И първата прегръдка
ще бъде толкова прекрасна,
като вечна тъмнина
Ще се загубим, ще потънем
До първите лъчи на утринта ...

Душата ми е скитница в нощта,
душата ми остана неразбрана,
душата ми е птица без крила,
в душата ми кърви огромна рана.
Защо така завършва любовта? ...

Каква хармония се крие в теб,
та всеки път, щом те погледна
неволно свива се сърцето ми
и мигове оставам аз без дъх?
Излъчващата се от теб мъжественост ...

РАЗПЯТИЕ
Лозница завързах за разпятие.
С винен сок тя кърми си зърната.
Получила от пролетта зачатие.
С любов на есен ще отвърне. ...

Снегът затрупа улиците
и ни заплаши със непроходимост...
И ние пуснахме машините,
- да ние имаме добри машини...
И пак вървим по гладкото ...

Сладка любов
Сладкиши, торти и бонбони; шоколад, сметана и карамел, смеси ги и се получава блаженство равно на първата ти любов. Поне за мен беше така.
Беше лятото когато бях на 18. Аз и сестра ми живеехме в къщата ни на село близо до града. Къщата беше доста голяма само за нас двете, но никога не б ...

Самотен си, когато паднеш на земята и няма кой ръка да ти подаде.
Самотен си, когато имаш голяма душа, но празнотата цари в твоето сърце!
Самотен си, когато търсиш любовта, но виждаш, че не я намираш.
Самотен си, когато звъниш на близки и приятели, но никой от тях не ти вдига...
Самотен си, когато р ...

Използвана, ранявана, предавана...
След всеки удар дваж по-силна се изправям.
Научих се да продължавам, да прощавам...
Но не забравям никога. Но не забравям.

Тя беше крехка. Беше чувствителна, лесно доверчива, притежаваше чисто и добро сърце. Единственото нещо, от което се нуждаеше, беше просто любов. Силна любов. От тази, споделената, силната, изпепеляващата. Не беше преживяла много на нейната възраст, но това беше достатъчно,за да добие поне малка пред ...

Коленичил е храмът ти, Господи,
а фреските му са изронени.
И тъпче тълпата очи на светци...
Под нозете гледецът им хрущи,
превръща се в прах, във стъпкани мечти. ...

Мед си... мажа те на филия,
преглъщам те бавно на хапки...
сладък си... разпилявам се, после се събирам...
Загорча ми... от самотата е.
А беше толкова вкусен... ...

И пак летя.
Така боля,
и толкоз кръв
в реката се изля.
Земята спря да плаче - ...

Утаява се дъждът на капки.
Тихо се прецежда реалността.
Намирам се в миговете кратки,
в едно с усмивката и радостта.
Чудесно е да чувствам любовта, ...

"С живота сме в разпра ..."
Н. Вапцаров
... в свещена семейна борба.
Той прилага ми някакви хватки
(като т.нар. "вълчи капан"). ...

***
Излъжи я отново - тя не ще почувства!
Излъжи я отново - и това ще прости!
Измами я с друга, друга прегръщай!
Но тя има нужда от тебе - помни! ...

Разлисти се по Валентински
и даде плод.
Смокинята в саксия засадена.
Събуди с вкус на лято.
В Градината остави аромат. ...

Отлитна пролетта ми цветна,
като пухче на глухарче.
И само спомен тя ми спретна
по забравено другарче.
И лятото горещо мина - ...

МАЛКА НОЩНА ИЗПОВЕД
Прибрах се късно през нощта
неправеден и гузен.
На масата горчеше в чаша чай,
до нея - курабиени илюзии... ...

Марийка Събева
Ние и новото начало
Отрицатели вече сме станали –
„Четиридесет и пет години – стига!“
„Двадесет и пет години – стига!“ ...

С аромат на истина
RemaTe
С този стих
теб ще прегърна
целунал душата ...

О, колко са засмени
твоите хубави очи зелени!
Вълшебство носиш в моя дом,
сякаш съм опиянен със ром.
Тез прекрасни очи, ...

Кой
Кой можа във мрака да ме разпознае
и тихо в себе да прошепне – “Тя е!”
И кой ръка си силна ми предложи,
и дъхави цветя в краката ми положи?! ...

Студено е навън и тишина
само вятъра сърдито нарежда.
Камината гори у дома – тя
навява ми нежни чувства.
Сядам близо до огъня ...

НЕЩО СЪНЛИВО...
Надежда Павлова /Перличка/
Нещо сънливо край мене витае -
облачно, призрачно, с пулс от мъгла,
с поглед бадемов, с дъх минзухарен, ...

Не мога да забравя,
Не мога да простя,
Не мога да угасна
като на кандилото свеща.
Не мога да замирам, ...

ЩЕ СЪМ АЗ, НАЛИ?!
Аз не плача! Дъжд навън вали!
Мокри ме във здрача... Гали, а боли!
Аз не плача! Той... ще превали!
Ще засиля крачка... Ще се скрия ли?! ...

Страхът от смъртта ни кара да сме изобретателни в определени ситуации, които отчитаме като опасни за живота ни. Следователно - това което причинява човешкото въображение е неговият инстинкт за самосъхранение. това е и причината роботите да не могат да излязат от своята “кутия“ на рациото - те нямат ...

Любовта не се цени сега,
тя се изхабява с време и с лъжи.
Вече не е - целувка през нощта,
а е обиди и вулгарности.
Любовта вече е "обичам те", ...

ПОГЛЕДЪТ НА ЛИЛИ
Рубрика
Пътят към ада е павиран с навици
„Погледът на Лили” е поредица от есета на философски, граждански, социални и лични теми. Представени под формата на разговори с малката ми дъщеря, те са базирани и провокирани от реални житейски събития, както и от общуването с детето ми, от ...