Родих се, живях и после смъртта
понесе нагоре незнайна душа.
Какво сътворих? Какво ще остане?
Светът продължава, не ще да престане!
Мисъл след мисъл и все напориста, ...

Сред хората, поетите били същи херувими,
с прозренията за същността ни непонятна,
с патосa в стиха - белега на дух непримирим,
с усет за безсмъртие след битие превратно.
Така изкушените за талантливите редяли ...

ГРЕШНО
Когато идваш, с поглед те следя,
макар че не трябва, макар че е грешно!
Какво ми става? Не мога да се разбера -
държанието ми е глупаво, детско и смешно! ...

Мисля за теб...,
когато заспивам;
мисля за теб,
когато аз дишам!
Дишайки, ...

Лежа си един ден на дивана и чета книга – „Особени сезони“ на Стивън Кинг.
По някое време си викам „Абе, защо не взема да стана писател?“
Сетих се за един образ от близкото минало, който след задълбочено слушане на King Dimond, достигнал до заключението, че щом Ким може да пее и свири на цигулка, зн ...

Поета е самотен фар в нощта.
Той свети за отвъдните планети.
Засажда думите си под пръстта,
но словото му стига боговете.
Край него кучета надават вой. ...

Бандата
вулгарен роман - пета част
Беше минал повече от половин час в шеги, закачки и въпроси свързани с живота им през времето, когато не се бяха виждали. Радо живо се интересуваше от подробностите и питаше всеки дали има нужда от някаква помощ. Подробно разпита Траян за синът му, на който беше кръ ...

На Светла - за светлината
Винаги ще има светлина
и дори когато дебне мракът,
в тягостна, мъртвешка тъмнина,
малката звезда ще те очаква. ...

Идея и заглавие от „Малка песен” Хр. Кидиков
Ще сме щастливи… Ако можем
във птици днес да се превърнем.
Да си сменим за малко кожата
и радостта си да прегърнем. ...

Беше…
Беше като филм, но всъщност истинско,
накара ме да треперя, спря ми дъха,
беше една реална малка приказка,
написана далеч през девет планини в една… ...

Когато поискаш
Когато поискаш, при мене поспри се,
на чашка кафе и дума с любов.
В сладък спомен с обич носи ме,
с усмивка денят ще срещаме нов. ...

Благодаря на всички, които ме забравиха.
Аз не искам никому да преча.
Благодаря на тези, които задраскаха
името ми с маркер от страниците на дните си.
Няма за какво да съжалявам. ...

Най-ценното
Имало едно време един принц. Той бил много тъжен, защото неспирно търсел най-ценното в живота, но все не успявал да го намери.
- Намерете ми най-ценното и ми го донесете! – заповядал принцът на своите велможи.
Не след дълго велможите се завърнали в кралството. Те донесли със себе си няко ...

ОТГОВОРНА И НЕУМОЛИМА РАБОТА
Работата ми като спасител е много отговорна и неумолима. Отговорен съм за всичко, което се случва и на плажа, и в морето. Ако някой се напие на плажа, току-виж влязъл в морето пиян, още преди да е изтрезнял, за да се напие пак. Затова се погрижвам да го наблюдавам с бино ...

Брулена душа
Дъх на здравец. Вечна самота.
Камбанен звън отеква.
Хълм от жълти маргарити.
Повяхнала съдба. ...

Смъртта навярно нощем ме смалява
Смъртта навярно нощем ме смалява,
на дневна светлина не мерим ръст.
Просветне ли, дори не остарявам,
в усмивката забравям своя кръст. ...

Бераз живееше от деветстотин години, но досега не беше чувал някой да иска да убие съседа си заради мушкато.
„Всяко нещо си има първи път.“
- Ще го убия ви казвам – пенеше се дебеланкото. – С ей тия две ръце ще го удуша и ще го заровя някъде в снега.
- А така, а така – кимаха двама-трима от наобикол ...

Добро момче
Той беше добро момче. Поздравяваше,
на възрастни отстъпваше място в трамвая,
на майки с детски колички помагаше,
въобще – перфектният, възпитан познайник. ...

Вятър и шифър
Среднощен сърп, закривен, ми смигна
и се изгуби в хартиени облаци.
Шептеше, че е зашиван с енигма
разлистената светлина. ...

Жената Врата
/провокирано от нечий стих/
И влезе той през моята врата,
поканих го, и дадох му от чашата на любовта
- отиде си през задната врата ...

Всеки път със лице към Балкана
сядам на пейката, в двора,
щом мрачна тъга ме обхване
или тежка досадна умора.
А онзи величествен, свят ореол ...

Уморени пясъци
Ето ме, уморена от чакане.
Песъчинка избягала от окото на странник,
погребан в Хълма на мъртъвците.
Като след пустинна буря, стихийна ...

Преди да пожелаете признателност,
е добре да прочетете "Себевзискателност".
От толкова много трогване,
ще се поболеете от трогателност.
Лице назаем може да си купите, ...

БЕЗИМЕННИ ЛОДКИ
Като лодки от друго пристанище
в нечий живот акустираме.
Дали е бурно морето, дали е ласкаво,
в чуждото не се намираме... ...

Отвя ме вятърът веднаж,
когато бях солиден мъж,
на юг във Гърция позната
във ден голям на важна дата.
Те празник имаха тогаз ...

ВОДОПРОВОДЧИКЪТ ЧУКА ВИНАГИ ДВА ПЪТИ
18+
- Запушен е с мазнина и остатъци, няма проблем. Сега ще го отпуша и ви препоръчвам да си монтирате канална мелница. Смила всичко и се оттича, та не спира.
По шията на Жана се стича капка пот, която се слива с останалата влага на потника ѝ. Вълнистата кафява к ...

мечтае си за
урок по кормуване
из Млечния път
а оттам - и до отвъд
звезди и безкрайности

Научих се когато се събудя,
към слънцето навънка да погледна
с усмивка лекичко да му намигна
и към света ръцете да протегна.
Научих се цветята да докосвам, ...

Рано или късно
Всеки е с талант роден,
иска се да го открие,
някой с четката - Гоген,
други с лодката - екстрем... ...

Събрах парчетата от моето сърце
и го заключих, макар че беше то разбито,
а днес ме търсят уж "истински жени",
но съжалявам.... закъсняхте адски много!
Подарявах много от себе си досега, ...

Избор
-Господине, относно жена Ви и бебето... - промълви докторът, опитвайки се да не гледа мъжа в лицето.
-Какво за нея? Как е тя? Как е то? - попита разтревожено мъжът и започна леко да потреперва.
-Как да Ви кажа... - продължи докторът, но беше прекъснат от разтревожения съпруг.
-Говорете! Не ме ...

В Калиманица тенéц е,
а по трънско – Буридал,
кръстен знак върху венеца
над гробове заридал.
Римска мина в село – Рудин, ...

Дяконе, някакви роми без лаври
позволяват си срещу тебе гаври.
Неуважението си грубо показват,
докато спим - честта ти погазват.
Докога като добитък ще мълчим ...

Приказка
някога някъде с някого
споменът се роди и проплака
взе го светът на ръце
толкова дълго него бе чакал ...