Да можех да идвам поне във съня ти.
Когато в прозорците спи ранина,
когато прокрадва се тихо денят ти
и птици се съмват сред дрезгавина...
Когато унесен си най-надълбоко ...

Къде ни водиш Господи?.. Къде ли!...
Навръх Балкана кацнало Селцето*
забравило от тук да отлети-
край него отшумели Вековете
във радости, в несгоди и в мечти...** ...

Песен от младостта ми, която записах акустично преди няколко дни.

В полето на мечтите никне време
и с плевелите бързо избуява.
Издига се нагоре като Хребет. -
Стена с цвета на вечната забрава.
Стена на скръб и сълзи нечовешки. ...

Дойде денят, в който пак се влюбих,
денят, в който разцъфнах пак.
Денят, в който бих направила всичко,
отново,
за шепа любов. ...

Можела тя и да бъде красива,
с поглед, по детски тъгуващ.
С дълга коса и леко сънлива,
с капчици дъжд да танцува.
Можела тя и да бъде красива ...

Линия в пясъка
Студен пръст на спусъка,
начертана линия в пясъка.
Минимално движение.
Невъзможно лечение. ...

Една подадена ръка
при нужда, топла дума -
стопля цялата душа.
Изчезва гъстата мъгла,
човек свободно диша. ...

Много хора
ме раняваха, да знаеш.
Много хора
са си тръгвали от мен.
Всеки път ...

За какво съм ти такава, все нацупена, а ти се чудиш защо няма слънце?!
За какво съм ти такава, все сълзи роня и крещя, а ти се чудиш защо навън не спира да вали и гърми?!
За какво съм ти такава, сгушено ранено птиче в теб, не усещащо как боде те с човчица?!
За какво съм ти такава, обгръщаща те със с ...

Сбогом
Твоите изгарящи очи
не са тъй вечни, както смятах.
Днес по спомените плаках
и разбрах, че времето мълчи - ...

Притихнала в тишината,
подарък след хлопната врата.
Светът е толкоз малък,
че струва ли си да тъжа.
Това е моят свят без обич. ...

Милиони парченца
От милиони парченца
сърцето ми сглоби и
живот нов му дари.
Като ангел от небесата ...

Дъжд, който с огън шепти,
думи изтъкани в твое преди,
време от прах, което боли,
всичко е спомен, който кърви,
последни в усмивка твои следи, ...

Приятелю, да пийнем по ракия...
Кажи, каква я преживя...
Намери ли в любови прокопсия...
И мислиш ли, че някак си успя...
В стени се блъсках, в себе си потъвах, ...

Спи, Красавице неземна!
Дано сънят те отведе
в чуден свят, какъвто заслужаваш.
Там - в приказките, във земя вълшебна,
където смее се безоблачно небе, ...

Подарък за
За снежното момиче
Формата
говори
вместо мен... ...

Защото щом си тръгна от живота ми,
реших, че ми е време да порасна,
и думите... изгубиха се в нотите
(тогава я надянах тази маска).
Тъгата от лицето си прикрих, ...

Премиерът ни беше някога кмет.
И си имаше свойте приоритети.
Къде да изхвърли софийската смет?
И да дава на всички ненужни съвети.
След това приоритетът му бе друг. ...

За едничкото - Ах!
съм готов
да стана
и за смях.

Искам да бъда пътешественик,
да разгледам целия свят.
Да обиколя много красиви места,
да избягам, да не се връщам назад.
Да се стремя към мечтите си, ...

Живите зърна
Полет, шум от криле,
към хулиганчетата весело подсвирквам,
и пак съм малкото дете,
в шепата си зърната стискам. ...

Аз цял живот със болести воювах,
но себе си не отървах от тях...
И все на многознайко се преструвах,
но с триковете само не успях!...
Завърших "Павловската медицина", ...

ПО-ГОЛЯМОТО ИМАНЕ
- E-хе-й-й-й братчед, три години има-нема не си се вясвал – провикна се Ичо Пендарата към влязлото през вратата момче, обърна се към кръчмарина, щракна с пръсти и повиши глас: - Хайде за всички по едно, той черпи!
Момчето влезе напето, засмяно, здрависа се поред с всички, приседна ...

Големите подаръци са винаги в малки кутийки и жените прекрасно знаят това
От много " Наздраве " останахме без здраве!?!
" Българийо, ти си земен рай " - маммма миа - тогава какъв ли ще е адът???
Мъжете получават най-доброто тъкмо от лошите момичета!
Да оцелеем! Боже, защо наричаме това оптимизъм. ...

Аз съм супер жена!
Някои ще кажат –
ти вече си стара.
Да, но да обичам как мога?
Още мога аз да лудея, ...

Нима е грях
Нима е грях, че те обичам до полуда?
Нима било е всичкото лъжа?
Защо повярвах във една заблуда?
Защо си тръгна и за теб тъжа? ...

- Романтично звучи да се разхождаш с любимия човек, когато навън е вечер и единствената светлина е тази, която нощното небе и звездите отразяват.
- Ти какво? Любовен разказ ли започваш да ми разказваш? Защото ако е така, съм готова още сега да стана и да си тръгна.
- Нямам намерение да ти разказвам ...

Навлизайки в гората, крачката му ставаше все по-умерена. Природата предизвикваше у него чувство за покой и почит. Дробовете му се пълнеха с богатия на аромати горски въздух, карайки съзнанието му да изостави мислите, бушуващи в главата му.
Носеше със себе си малка раница, в която беше събрал сандвич ...

Долавяш ли в моя глас
стон горчив омразен,
с мойта незабравена тъга,
не бих живял сега така.
Море годините ги няма, ...

Обичах те, любов,
обичах те силно,
обичам те още,
макар и безсилна.
Но пусна ме ти ...