Трептиш - нюанс от светлото мълчание,
изпълваш клетките ми с шеметно трептене.
Проникваш през огромно разстояние -
най-тънък лъч вълшебно вдъхновение...
И мисълта към теб неспирно се насочва ...

Глава единадесета
Въздържател
Кака Яна, щастлива, поливаше розите и си тананикаше весела народна песничка, а Минчо пийваше под асмата и се уригваше юнашки. През последните дни той по всякакъв начин се стремеше да помага на жена си и се бе издигнал в очите ù почти до ниво “мъж-мечта”.
“Бре, каква е к ...

ти
си точица дихание
за немислима мерна единица време
докато
усещането е навсякъде ...

Защо воюват хората? И докога? Докато в самите тях има противоречие между душата и ума (свръхаза), а в по-плътния план, между ума и сърцето. Така сме устроени, че виждаме отвън само онова, което имаме отвътре, при това точно нещото, към което сме насочили своето внимание, върху което сме се фокусирал ...

ИСТИНИ
Беше празник и за двамата. Синът беше останал при бащата, защото нямаше лекции. Той бе студент в трети курс, всичко го вълнуваше; четеше рядко, неговото поколение бе любопитно, но мързеливо. Така поне си мислеше бащата. Той пък бе работлив, но не се открояваше с особено любопитство. Фактите и ...

Хората, казват се променят
и чувствата заедно с тях...
Времето отмива всичко,
остават белези и страх...
Но как се променя любовта, ...

НЕЯ
Плени ме сила всемогъща, превърна ме във роб.
Открадна царската ми същност, наказа ме до гроб.
Обикнах робската присъда, отказах се от свобода.
Прости ми Господи, прости ми! ...

ЕРОГРАФИЯ
Не се срамувай
от големите си устни
макар да боцкат прясно
бръснати. ...

Със тен от слънцето безумно жарко,
денят поляга в пазви на нощта.
А залезът в червено барнат - ярко,
затваря пак последната врата.
Щурците дръпват нощните си струни ...

Думите са плака –
полепват се
наслагват се
затлачват
процепа ...

РАЗЛИЧЕН ДЕН
О, днеска е различен ден...
Дърво единствено в гората.
От хубостта му вдъхновен,
празнувам истински в душата! ...

Рисувай ми любов
Недей заспива тази вечер,
с целувки до насита ме завий.
Докосни ме с ръце и ме остави.
Ще се радвам, че с нежност ме дари. ...

Раздялата не боли; тя никога не е боляла.
Боли сърцето; когато знае че няма да чуе гласа ти.
Болят очите; когато няма да те видят повече.
Болят устните; когато жадуват за твоите целувки.
Болят ръцете; когато няма да милват лицето ти. ...

Тъй както слънцето и в облака намира брод,
така и нашият тракийски героичен род
е съхранил достойнството си в черни дни
и оцелял сред огнения ад на робските беди.
Днес ние с гордост носим името тракийци, ...

Нима живота за теб е една смешка,
нима за теб всеки е поредната пешка.
Обичаш кръвта си, мразиш плътта си.
Целуваш небето, плюеш по земята.
Кълнеш ни на сляпо, спиш ни в леглата. ...

В халка сърцето
си превърнах, която
ти не пожела...

Денят, в който започнах да обичам
(или реших, че заобиквам теб)
на себе си забравих да приличам,
изгубих се сред кратери от лед.
В ръцете ти бях като пластелин - ...

Където е сиво там свършва дъгата
и сбират се всички безброй цветове,
и сивото сбира се там щом когато,
за бялото то светлина не сбере.
Където е сиво там всичко е светло. ...

( в 16.00 часа в Посолството в Лондон)
В събота очаквам да се случи
някаква душевна светлина.
Дошлият дар словесен да получи
и нека да получи топлина. ...

Не знам, любов, не знам.
И те обичам, и не те;
и те мразя, и не те;
и само тебе имах... вече не.
*** ...

ВЕЛИКДЕНСКО КОЗУНАЧНО
Великден е! Светъл ден!
Породи се порив в мен
на този празник важен
да направя козунак домашен. ...

Огледални чувства
Огледалните чувства на един поет,
изхвърчали от душата,
създават незабравим дует,
пълнейки с омайване сърцата. ...

Искам да ти кажа Мая
истината тази:
Само с теб ще си играя
докато ни пазят.
Ще ти давам камиона, ...

Мен ме тормози следния въпрос:
защо е толкоз зъл Исус Христос?
Защо така простее младостта,
а е така болнава старостта,
и циганите са така свирепи? ...

Стоиш безплътна и не мога да те видя.
От взиране и светлината се износи...
Ще се роди ли след последното умиране
възкръснал отговор на гаснещи въпроси?
Пришпорени към теб препускат мисли, ...

Тихо утро пъстроперо
е разперило криле.
Слънцето подпряло чело
на Балкана ни зове...
Да забравим всяко зло ...

МУЗИКАТА НА ДЪЖДА
Като музика дъждът вали,
плаче старата цигулка
на улука - ой, нали, нали,
и Дъждът си има булка? ...

Вървя си аз по Раковска, а насреща ми Антон – бивш съученик. Като ме вижда, видимо се радва, или поне добре го изиграва. За 20 години въобще не си мръднал, четкам го аз с първото клише, озовало се на езика ми. Ти пък си се спекъл като турска керемида, не робува на протокола той, и свойски ме потупва ...

изложбена зала без експонати,
тишина и усърдие с игра на карти
бавно наддаване за редица от грешки
вземане – даване, кой ден е днеска…
руска рулетка сервира опасност ...

Далечно ехо шепне на моето ухо.
Изгубен в обятията на тъмното море.
Потъващата ми лодка не ще удържи дъжда,
капчиците блестят, като образ на моята
душа. ...

Аз знам, че хора има на света
понесли гордо своята съдба
към бликащата светлина, която свети във безкрая,
и може би това е пътят им към Рая.
И плувам аз във тази синева ...

тия работи се правят така
в мазетата таваните
олющените стени
мизерията виси и няма значение
само светещия огън ...