- Тате, какво е това истинска любов?
- През живота си ще срещнеш много жени. Ще бъдещ щастлив, разочарован, но истинската любов, сине, е само една. Когато се видите след двадесетгодишна раздяла, и приспаният в гърдите ти огън отново запламти, тогава ще я познаеш. Тя не е подвластна на времето. Тя е ...

Навън зима е, сняг вали...
А вътре в моята душа студено е
И сърцето ми като лед е то
Няма те до мен в тази нощ студена...
А чашата пълна с вино до мен стои и плаче тя... ...

Криво ми е на душата,
на душата ми е криво
и не ходя във гората,
там е всичко живо*!
Със секири и с триони ...

Аз знам, че хитра си лисица,
че искаш да опиташ доста,
че сменна си квартирна птица,
която много често пости...

Първият ми спомен?
Ударите на дъжда в града бетонен
Аромат на борова кора в септемврийския сумрак
Безцелно паднал сняг,
украсен от уличната светлина ...

Много те обичам,
а ти обичаш ли ме?
По теб се увличам,
ще падна, хвани ме.
Ще падна в дупка ...

Кой бе той?
Не момче,
а мъж.
Не въздишка,
а любов. ...

Една вечер в страната на спомените... 4
Помниш ли, тогава бяхме в планината,
ти си бе закичила със цветя косата,
Слънцето към залеза вече се отправяше
и Звезда-вечерница нежно ни задяваше... ...

ГРОБИЩЕ ЗА ЕДНА ЛЮБОВ
Как черно кървеше! Безумно събирах
със трескави длани дъха ти.
Угасваше бавно. Аз бързо разбирах -
цял космос разкъсва плътта ти. ...

Мълчиш, Любов...
Да, нека помълчим.
И само песента ни ще ни върне
там, дето няма вече да вървим,
там, дето няма вече да осъмнем... ...

Вдигайки лица сега
влизаме в света,
с бодра крачка -
напред към Любовта!
Благ бъди и винаги готов ...

След нежното ухание на мрака
и огъня на буйните вълни
пристига есента, никой не чака,
не пита ти дали се умори.
Не ти остави нито глътка лято ...

Настъпва зимата неумолимо...
Аз срещу нея вече нямам шанс!
О,нам, сезоните са повторими,
но мойто лято вече е зад нас
За зимата ни трябват топли дрехи! ...

Скок в нищото
Из "Обединените Арабски Емирства - такива каквито ги видях и преживях"
Хайде на сафари!!
Думите на Шефа погалиха нежно слуха ми и продължиха да го галят, докато не разбрах, че трябва да отскоча до пустинята с някаква група французи за едно денонощие.
Разглезените от високите си заплати ...

вали!!!
Навън започна да вали,
а едно момче свенливо
в длани тихо скри
любовта си мълчаливо. ...

Грях ли е... аз мама да забравя?
Грях ли е, че в моята душа
болката по рожба надделява
(грабна ги и двамата смъртта).
Моля се! На кой ли се не молих ...

Ще те нарисувам
Ще те нарисувам
с въглен от жаравата
на голата стена -
с малко щрихи, контури - ...

Тихо събуждане.
Дантела от сняг.
Балеринки във въздуха.
Събуждащ се град.
Усещане за ново начало...

Награда
Не съм аз робиня. Избраница жрица
на словото пратено свисше,
разтварям се цялата. В слух се превръщам
и песен Небето с мен пише... ...

Голяма болка е да осъзная,
че съм на долното стъпало.
Преселено от слепи
без капчица представа,
че са в основа на безкрайна стълба. ...

Във тази нощ съм вечен като мида.
Луната, наедряла от човечност,
специално се показва да я видя.
С доверие ми смигват световете.
Понякога съм вечен. За минутка. ...

Забравям забраните
Стар съм. Главата ми е побеляла като посипана със сняг, забравена на двора тиква. Лицето ми отдавна се е сбръчкало. Ако се махне и разпъне кожата от там две лица ще покрие. Очите са отслабнали. С тях все едно през опушено стъкло гледам. Слухът също ме излага. Заради него приятелит ...

Долавям този бряг
и всички брегове чрез него.
Сега съм само аз
и другите, които не намерих...
Уви, през погледа минава без да спре ...

Чуйте, прочетете, замислете се... :\ В памет на Джордж...:(
Докато нежно плаче моята китара
Погледнах ви и любовта, която спи видях,
докато нежно плаче, моята китара .
A подът виждам , че да се почисти трябва ! ...

Оригинална мелодия, която по - късно превърнах в песен с вокали и китара.

Понякога съм вярна до безумие,
понякога съм чувство за вина,
понякога съм стих по новолуние,
понякога съм просто самота.
Понякога съм адски невъзпитана, ...

Той: Живеейки така умираш в чуждата реалност и съдба.
Подтиснат търсиш да откриеш себе си.
Откриваш, че живееш за да радваш другите,
а твоята радост е смъртта.
Умирайки така живееш. ...

Ах, това ли е животът?
Един момент, един сезон?
Едно препятствие, което
завършва със злокобен стон.
Ах, това ли е животът? ...

Есента е висока. Не стигам до нея...
А не мога да литна все още...
Не допущам сълзите във мен да узреят,
не подписвам обратната поща.
Есента прелъсти ме. С очи на кошута. ...

Моето име е просто жена,
не ме наричайте с безумни клишета,
котенце, зайче, дори и сърна
и какви ли не още други животни.
Моето име е просто жена, ...

Чета поезия -
за да напиша твоето стихотворение.
Не мога да намеря думите
във хаоса от чувстване.
Един такъв... ...

Ще напиша писмо. Лично до президента. Той и аз. На четири очи. Без посредници. Президентът на Република България и аз, обикновеният гражданин и драскач. В него ще опиша успехите и неуспехите си с жените.
- Ти си кръгъл идиот – прошепна Нанита, докато слизаше от мен.- Нима мислиш, че ще ти обърне вни ...

Не хулете след третата чаша,
аз от първата още разбрах,
че вината изцяло е наша
и не можем минута без тях.
Стига с тези страхливи закани, ...

Лятото заминах при баща ми в Италия.Той имаше много хубава къща на брега на едно езеро. Заспивах омаяна от щурците и уханието на цветята, което се носеше навсякъде около мен. Чувствах се така, сякаш бях прегърната от топлите и уханни, нежни и въздушни ръце на лятото. Събуждах се от прохладата на утр ...