Опитах се от пръски светлина
да нарисувам замък на надеждата.
Откривах ги сред крехките цветя,
на залеза в сподавената нежност,
на птиците сред полета креслив, ...

Една минута стига
да те усетя,
да те усмихна,
да те сговоря
и да притихна. ...

Хукнах след вятъра гонещ листата,
всъщност за полет жадувах.
Търсех на птиците волни крилата.
С тях само в сън съществувах.
Исках небето, седефено синьото, ...

Събуло зимните ботуши,
преминало през пролетни води,
небето ризата си сУши
и слънчева пътека си гради.
По нея лятото ми слиза ...

Точно днес кой ли дявол ме прати
покрай нашето място да мина...
Като прилепи старите дати
връхлетяха! А ужким година
оттогава изминала беше... ...

За всякакви обятия
Историята често става ...
Тя има всичко,
кой каквото ще:
нищожните с осанка ...

Аз съм мутърче тъй нахално.
На бате Бойко колега станах.
За пари правя всичко кално,
ала от него по-назад останах.
Аз съм мутърче сутеньор. ...

Дори да закъснея,
пак ще бъде рано.
Очите ми са кей,
а кеят - мокър гарван.
Дори да се препъна ...

Вятър ми нашепва
откъслечни слова,
те слети са преплитат
със шепот на листа,
от гората до реката, ...

... една висулка пише в мен...
Жълта тиква тъгата ми. Дрънкат семки.
И намятам на зимата гуглата.
Ще стигнеш лятото, мой, Еленко.
И зелено ще зобнеш. Стръвно и острокуло. ...

Есенното утро се усмихва,
събуждам се, мирише на роса,
гласът на луната тихичко
притихва и нежно ражда се
денят. ...

Ловни страсти
Добра жена и лоша ракия
няма за истинския авджия.
А за рибаря
няма ни жена, ни риба стара! ...

Жребий
Часовникът взривява тишината.
Нощта отстъпва място на деня.
И с първите лъчи на светлината
кълни надежда в моята душа... ...

Сега, когато вече си на тоя свят
от листите и пъпките родена,
бъди ми светлина и топъл цвят
от нищо незаменена.
Ти моя малка сладка дъщеря, ...

Някой ден със сигурност
ще ме намериш.
Там някъде унесена в мечти.
Загледана във бъдещето вчера,
сред миди, раковини и лъжи. ...

Нестинарска песен
Песен горчива в мене се влива,
сляла се с моя живот
и се залюшка песен хайдушка,
песен за моя народ... ...

И кво' ?
Тук ли си ?
Няма ме ?
Заминах ?
Ще се връщаш ли ? ...

На всекиму е късо времето (не е както беше "едно време").
На бебето е все по-късо времето от разплакването до контакт за допир, разбиране и нуждата от сухота, храна, усмивка, гушкане...
На конкретния младеж – как да се съчетае училище, приятели, любов, семейство, нуждата от достатъчно сън, мечти, хр ...

Горчи ми от премръзнали очи,
които се надвикват с тишината,
в които битието им личи
и в мащеха превръщат си страната.
Горчи на приказките сладостта, ...

Синовен дълг към Майката Родина,
войникът пази и помни чак до днес,
когато след годините предава
на младите пагон и свята чест...
Но идва времето, макар и в запаса, ...

Аз съм фосил на вечността,
находката безимена за сетивата ти
и нека да се впиша във ума,
да се вменя сред клетките под кожата,
да скоча в ириса на твоите очи ...

В дъждовни нощи като тази,
когато вън не спира да вали.
Такива тръпки ме полазват
от чувството, че липсваш ми.
Когато няма те да ме прегърнеш ...

Няма мира за нас нещастниците от Димитър Ангелов
Cage the Elephant – “Ain’t No Rest For The Wicked”
I was walking down the street
When out the corner of my eye,
I saw a pretty little thing approaching me. ...

Бълбукащ
детски
смях –
напъпила
надежда, ...

Както рибарските шхуни мълчат,
някъде, в тихо пристанище -
все ветрове и посоки мечтах,
а съм извън океаните.
Аз съм бръшлянът по тази стена - ...

Виждам въздуха, виждам времето -
да, аз живея!
Чувам тишината, чувам ехото -
нека днес, нека утре, нека вечно се смея!
Виждам цветовете, а те са безброй. ...

Виртуални любови, виртуални съдби,
виртуално обичат се,
споделят виртуални мечти.
Виртуални целувки, виртуални очи
и профили празни, ...

В косите побеля и трупа истини -
внезапно завалял от болки сняг.
Студено е... Снежинките пречистват.
Дъхът ти с моя сякаш се е слял.
Да повървим наникъде. За стопляне. ...

Октомври слага своята дъждовна шапка
и нещо със мъглите си говори.
Светът се отразява във едничка капка
и Господ Бог разглежда го отгоре.
Мълчат обезлистени дървесата. ...

Потърси ме в есенните листа,
в тихата лунна светлина,
чуй шепота на съдбата,
докосни ми с цяр душата.
Ще бъда нежен като вятър, ...

Сълзите ми са бисери,
отронени в нощите безсънни.
Отговор на хиляди въпроси,
бушуващи в душата ранени птици.
С тях мога океан да покрия - ...