Две пъстри пеперуди, с дантелени крила,
се гонят лудо в небосвода,
пързалят се по раирана в пастелни тонове дъга.
Вплетени с въздуха,
гледат от високо и широко ...

Имаш извивки на Луна
и избледняваш в моя поглед,
завита си със тишина
от мислите си – тъжен облак.
Ти си загадка – не жена, ...

Кажи ми, че така е по-забавно -
удобно паметта да изтънява.
Да помним се научихме отдавна,
сега да се научим да забравяме.
Да няма със кого да се прощавам - ...

Прелюдия към светлината
3
Ще бъде светлина
„Нощ не ще има вече: и не ще има
нужда вече от светене на светило или ...

От раните ми,
даже белег не остана.
Времето,
сърцето ми
пречисти ...

Малка птичка разтвори крила
и политна щастливо в просторите,
да достигне онази страна,
дето няма кафези затворени.
Няма как да стоиш под крило, ...

Лятна нощ...
Огнена луна изгрява над Земята,
звезди обсипват нощното небе,
нежна тишина разстила се над тъмнината,
разкъсвана единствено от звуците на пеещо щурче. ...

Дойдох в деня ти неочаквано и плахо,
като кошута плаха, скрита в шубрака.
Запристъпих тихо, много тихо…Звън…
Позната болка зовеше ме в тъмата.
Като дар за тебе - от Бога отреден, ...

Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.
Отразена вълшебно в слепеещи бавно стъкла.
Ти си моята приказна фея в мечтите сънувана. ...

Няколко стаи и двор
В неделя сутрин. След кафето,
с отворени прозорци и врати,
нахлува с младоликото течение
умората от бившите ми дни. ...

Мария Събева
ГОРЕЩО ВРЕМЕ
И пак горещо е, пак жега ни очаква.
На Арктика топят се бързо ледовете.
На океаните нивотo се покачва, ...

Тайничко вярвам в гласа на цветята.
Скришом говоря със всяко от тях.
Тихо разказват ми приказки сладки.
Нежно поклащат главички със смях...
*** ...

Винаги си търсил съветите и мнението ми. За работа, за живота, за любовта... Винаги си ми споделял трепетите и чувствата си, водили сме много лични и искрени разговори... Но докато вчера си говорихме за новите момичета в живота ти, сърцето ми кървеше. И ти (този, който винаги е помагал раните ми да ...

Сирената на кораб ли ручи
или това е споменът - камбана?
Солта извира в моите очи,
а залезът е ален като рана.
Солта е и в морето - моят Бог. ...

Малка спретната къщурка
мечта останала за мен
една бетонова кутийка
живот по селски променен.
Там на седмия етаж ...

град анемичен
с пустеещи артерии
с нищожно количество
червени кръвни тела
разнасящи носталгия ...

Ще кажа нещо и не е хазарт,
че котки се любят само през Март.
Но вече настъпва видим обрат:
светът ни потъва в пълен разврат.
Да го докажа не е излишно. ...

О, тъга голяма -
когато теб те няма.
Сълзи тихо падат от очи,
когато не усещам твоите лъчи.
О, скръб на самотата! ...

Очевидно настъпи времето на една нова иносказателност, която бяхме позабравили след нейния разцвет по тоталитарно време. Сега тя отново е на мода, но модифицирана!
Ето в този линк има такъв пример: “Очерк на един англичанин за България! Няма по-прост народ от българския”
И защо, ще попита някой, ами ...

Ах как желая да съм прозаик,
но прозаик, като ми Лордли –
да пиша разкази за миг
с три думи, по обем рекордни.
Ах, как желая и да съм циник ...

Все по-често
търся тишина,
вглъбяване,
съзерцаване,
самота… ...

Усещане за изгубена Вечност...
Сега: загледан в синята далечност,
самотен на крайбрежната скала,
усещане за проиграна Вечност
(неясно като утринна мъгла), ...

Върху сърцето ми не стъпвай.
Внимателно, назад отстъпвай.
Ще се подхлъзнеш то е заснежено
Не знаеш колко много то е натъжено!
Сърцето ми туптяло е само. ...

Непохватна с думите съм, и тежкоезична,
не ми прилича никак да се състезавам
със поетесите. Измъчени и недоносени
слова все още сричам - сякаш оправдавам
препълнилото целия ми свят обичане. ...

Мъжете плачат мълком. Без сълзù.
И често мъката гасят с ракия.
По бузите брадясали пълзи
зло отчаяние. И самотия.
Нещастни са за трима, но мъже ...

Свят красив, но пълен с болка.
Играем роли, за да се спасим.
Не мисля даже, че ни пука,
когато с някого злоупотребим.
Плетем интриги, носим маски, ...

Аз съм Ангелът, който очакваш.
Който с думи окови троши.
Ще пристигна, навярно със мрака.
Ти ще виждаш през мен като в дим...
Много скитах и много те търсих. ...