(МЗ предупреждава...)
Изтля поредният ми ден. Като цигара,
изтръсквана с привичен жест,
и залезното огънче припарва
пръстите на здрачно Днес. ...

Това стихотворение посвещавам на едно китно малко селце! Закътано в САКАР Планина. То се намира в близост до небезизвестната Дервиш могила. Хасковска област, Свиленрадски регион... селцето се казва МУСТРАК!!!
Безброй звезди по нощното небе...
-Порой мечти изпълват твоето сърце!
Кадънки цъфнали навън ...

Ето, пак съм тук.
Пак назад се върнах.
Тихо е, не чувам нито звук,
не успях дори и да те зърна.
Няма те вече, ...

Дали защото дива ревност
тъй често взе да ме спохожда,
фантазията ви е бедна
как мъката налива грозда,
расте и пуска метастази ...

Здравей,ти мой виртуален приятелю,
добър вечер ти казвам в късния час.
И ти ли скуката тука убиваш си?
И ти ли самотен си, тъй както и аз?
Седим сега и тъжно се взираме ...

Случвало се е няколко пъти. Вероятно ще се случи пак. Сядам на един от първите редове в театъра, знаейки че той ще е там. Оглеждам все навсякъде, за да се уверя, че ще го видя още в момента, в който влезе. Той сяда няколко реда зад мен. И това е най-вълнуващата част. Знам, че ще стоя с изправени рам ...

Затворена врата, тъжни лица
намирам аз в нощта.
Срещам погледи празни,
молещи за свобода.
Вратата е затворена, ...

В тишината на своето вътрешно чуване,
докъдето дълбоко заглъхват тревогите.
На предела на всяко мисловно пътуване,
там душата се ражда да следва посоките,
не които светът принудително иска, ...

За мене се сети след година и нещо.
Нещастен, ми казваш, без мене си бил.
Само че някак си става ми смешно.
Нима да се върнеш обратно реши?
Отдавна за теб моят дом е заключен. ...

След смъртта на съпругата си старият скулптор вече седем години живееше сам. Синът му отдавна замина извън страната - уж само да види как е. После работата му потръгна - беше инженер-конструктор на медицинска апаратура, а у нас по онова време нямаше пари за такава дейност. Дъщеря му също преди годин ...

Ти цялата си светъл храм,
във който диво се поселих.
Разбойник бях. Кръчмар презрян,
но себе си във теб намерих.
Отворих всичките врати, ...

Молитва
На упоритите молитви (не за себе си)
все още отговор на съм получил от Всевишния.
Дано от болниците да излязат с въздишка всички,
за гладните – ракия , хляб и малко зрелища… ...

***
На улицата срещнах я веднъж,
навела беше гордата глава.
Жената изоставена от мъж
е като воденица без вода...! ...

Хайде да си кажем Сбогом!
Няма смисъл да се мъчим.
И да започнем отначало,
няма как да се получи.
Беше хубаво, нали? ...

чуй как тялото пропада
разпада
допада
припада
и нишките. паяжини. ...

Дъждът вече спря.
В поднебесната душа - дъга,
с цветовете на тъгата...
Поглед в огледалото -
в окото ми сълза ...

Изгубих се
в безкрайната
твоя извивка.
Минавам
през ...

листопад...
всеки ден мета по малко
сянката на ореха
игра на семейство -
около пръста на момичето ...

Отивам си, прегръщам самотата,
намерих си причина за да те оставя.
Отивам си затръшвайки вратата.
Отивам някъде за да забравя.
Как искам споените да изтрия ...

Съшивам химери.
Добре че не съм генетик.
Съшивам илюзии
с тънко влакно от стомана.
Особено искам ...

Полуизлекувана, трябва да тръгна към Утрето.
Като черен котак се е свило сърцето и мърка.
Ще закусвам навън. Ще си взема единствено четките
и една от резервните истини. Дето вляво човърка.
Ето Бог се пресяга към мен, със лъчите си слънчеви. ...

СЪЛЗА НА САМОДИВА
Прозрачна капка в чашката на цвете -
отронена сълза на самодива.
Кажи, не е ли твоята, поете?
Тя тъжна ли е или е щастлива? ...

Ако ми кажеш,
че разцъфнали рози обичаш,
ще направя света розова долина.
Ако ми кажеш,
че себе си слънце наричаш, ...

Три Щатски влъхви от елита
припряно дохвърчаха на мига
демократични заповеди да изсипят
пред българското политическо Сега!
Във тайни тъмни кабинети ...

Залива ме сланата бяла
по пътя, начертан за мен.
Звезда, в небето засияла,
ме чака всеки божи ден.
Багажа си отдавна стягам ...

Нежелана, ти сърцето ми превзе,
дойде в нощ, в незнайна, тъмна доба,
открадна ми душата, всичко ти ми взе.
Суетна, безмилостна, нахална,
чувствата ми без жалост заличи, ...

Към красота чудна устремен,
нека ме топли пролетен ден,
искам слънчев лъч да ме грее,
искам птичка бяла да ми пее!
Изпълнен с приказни мечти - ...

Колко е хубав живота…
Слънчеви лъчи в душата ми греят,
озаряват красивото чувство на любовта,
а пък сърцето ми страстно жадува,
някога да прегърне най-чистата свобода. ...

Животът е еднопосочен билет
към направление, на теб неизвестно.
Не си кон или куче, а само човек
и често търсиш в него най-лесното.
Понякога светът ти изглежда безкраен, ...

Каква е тази топла зима,
във януари няма сняг.
От туй се радваме за трима...
Къде се дяна Дядо Мраз?
Един път помня в мойто детство, ...

Ех, Йовано
Толкоз души изгореха за нас, Йовано,
толкоз сърца за нас туптеха със години.
Толкова любов в сърца ни млади бе събрана,
а с толкоз омраза очите ти са днес покрити. ...

ТАЗИ НОЩ
Тази нощ не мисля за теб.
Тази нощ ще остана със себе си.
Тази нощ ще бъде толкова дълга...
Тази нощ... ...

И в самотата си не съм самотна!
Една дълбока, синя тишина
се стеле. Натрапчиво похлопва
игрива мисъл. Да я пусна ли? Нима
приглàдените нощи ще разроши ...

Монологът на едно залитане
Всеки звук се стреми към съвършенството на класическия изказ. Всъщност, съвремието не знае какви са били терзанията на несъвършените човешки ежедневия тогава, но това не му пречи да се повдига на пръсти за да наднича в тях и да назидава, с предположенията на логическите си ...

Старото куче повдигна глава,
нещо дочуло на двора,
мръдна уши, след това изръмжа
срещу дъждовния говор.
Тука, на прага, ще си лежи - ...

ЖЪНАТ БЕЗСТРАШНИ ЖЪТВАРИ
Поглеждам нагоре и ето,
небето отваря врата,
през погледа чист до сърцето
във мене вестта долетя. ...