Преди да дойде Хелуин,
в страната ни живееха
светци и мъдреци.
И във небето алено
кръжаха бели ангели. ...

Изгубеният рай
От таз дълбока болка съм смутена.
Така внезапно в мене се роди.
Като сред жарко пладне изсушена,
аз търся освежителни води... ...

Накуцвам с лявото крило... не ми достигат стъпки... да докосна клавишите... А от тишината боли – тя ослепява... сигурна съм!
Ти знаеш ли кой си, когато никой не те гледа, когато никой не се взира в думите ти... знаеш ли... Защото променящите се лица всъщност са посоките, по които нощем намирам пътя ...

Ние сме общество на мъртвите поети.
Ние винаги ще бъдем някъде сред вас.
Мирни и невидими за вашето невъоръжено око
Аз не виждам това което си, а това което можеш да бъдеш.

Денят е заек дремещ в храсталаците,
настръхнал,сив и непривичен,
а аз съм вкопчена във гъстата му козина.
Проблясват фарове като зеници.
Над мене е планетата на птиците, ...

Обичай ме и
нека да е нежно,
макар да се римува
с безнадеждно.
Но ти обичай лекичко, ...

Вярвате или не...11
Ако всеки трети вместо съвет ми даваше пари,
аз щеше да съм най-богатия човек.
Не ме яд затуй, че всички лъжат!
Яд ме е гдето си мислят, че им вярвам! ...

Не ме жали, повратно време,
не искам да оставам млада,
една старица в мене дреме,
преборила съдба нерада...
********** ...

Този мраз как заключва
и пълзи, как пълзи,
и в сърцето се цели.
Толкова смътни следи
през комина висок ...

Хора сме но всъщност
ВЪЛЦИ!
И не какви да е...
А канибали злобни?
Делящи не сърца ...

Открадната обич
Пилях се във бяло, чертах те във щрих
пребулих се нощно, жадно те пих,
в спомени бледи, за мене те скрих.
Обладах те накъсано, ... молитвена алма, ...

Кожата ми се oбели
останах само по тъга -
копнежи занемели.
Само исках да те вкуся,
керосина да отпия. ...

Барманът постави и пред двамата по една чаша с гъсто, черно кафе и погледна съчувственно към Ивайло.
- Тежка нощ?
Той тихо простена и вдигна ръце към главата си.
- Напомни ми никога повече да не се водя по ума на този дявол тук.
Константин Корсаков весело се разсмя и се пресегна към чашата си. ...

Много време те търсих, много обич пилях...
уморих се да късам изнервени струни.
Свирих песни на птиците и на моя Пилат...
И отпивах звезди от бокал помежду ни.
Ти си огън в нощта и тялото ти звъни... ...

На разсъмване идвам. Ще вляза
да изтрия с усмивка съня
от ума ти и...
тази омраза,
със която посрещна нощта. ...

Глава 2: Любов, която може да убива
Три години по-рано...
Беше 9 часа вечерта. Улиците бяха пълни с хора, усмихнати, весели. Изглеждаха щастливи... за няколко дни бяха забравили проблемите, които имат и просто се радваха на почивните дни около Коледа. Целият град беше украсен - шарени лампички по дъ ...

ПОСЛЕДНА ГАРА
В купето на премръзналата стая,
вися като износено перде.
Каквото и да изрека - все тая.
Любимата и днеска не дойде. ...

Море от сенки
Синьо-плаващо ми беше на душата
в онзи ден, над бездната надвесен.
Крачещ по следите на луната
вечерта премина в плен унесен. ...

Написвам с тяло
Докосвам те диханно, вълнуват се ръцете…
Усещане за близост и пониква цвете.
Целувам те мисловно и пламти лицето…
Очакване вълнуващо тупти в сърцето! ...

Очите ти два извора пламтящи
ме гледат пак от снимката, уви.
Любов излъчват и молба крещяща:
"Не искам, мамо! Вече не плачи!
Не ме загръщай с черната си мъка, ...

Като погледна назад - след мен остават
две звездочели деца, пътечка от стихове
и недовършена къща, подобна на фар...
На признание, на признание - не се надявам,
ама на никакво... ...

Моят брак е точно това, което наричат средностатистически.
Тоест нормално законно съжителство между мъж и жена с неизбежните от това последствия.
Не искам да прозвучи, сякаш се оплаквам- далеч съм от подобна мисъл. Толкова добре се знаем с жена ми, че освен любовници имахме време и приятели да си ст ...

Синовна отплата
Кой те научи да стреляш така?!
Изстрелваш 1000 в минута-
болезнени, тежки куршуми-слова,
които в сърцето се трупат. ...

Поетите и глухите ги чуват,
шумът бленуван за бедните уши,
с думи по сърцата им рисуват,
с надежда пълнят изморените души.
Поетите и слепите ги виждат, ...

На хиляди километри си от мен
и там с друг си ти щастлива,
но въпреки от теб отдалечен
реки от чувства в мен се вливат.
И всяка вечер се опитвам да не плача, ...

Защо, Животе, ме убиваш?
Защо в мъгла ме все завиваш?
Нима и аз не съм заслужил
и с нещо да не съм услужил?
Нима не помниш мойто име ...

Помниш ли? ...
Сякаш с теб векове ни делят...
Днес сърцата мълчат. Не признават.
Но Неделите, Боже, как само болят!
И как бавно и тъжно минават... ...

О, ако попаднеш сред стадо маймуни,
ти трябва да станеш маймуна сред тях.
И трябва да правиш маймунски муцуни,
че инак ще станеш пред всички за смях!
А ако попаднеш във глутница вълча, ...

Аз съм като захар.
Все едно си пресякал
два континента
и един океан,
за да стигнеш до мен. ...

Нощта още дълго ще тлее,
преди да угасне докрай
в пожара на изгрева. Знам ли
с далечния кучешки лай
дали пък не се зазорява? ...

Съвет
Лошото мина - кураж
остана по-лошото,
тъй, че яваш!!!
Мираж ...

Очакване
Очаквах те и ето ти се върна,
с „Добре дошла!” те срещам у дома.
Ела любима, нека те прегърна,
за да почувствам твойта топлина. ...

Мое детство
Мое детство далечно, срещни ме!
Размахвам към тебе ръка.
В прегръдката своя вземи ме
и все ме обичай така! ...

Не съм безгрижното дете на мама,
на тате малкото момиче,
отдавна съм пораснала голяма,
мой път избрах да се изграждам.
Живота впрегнах в своята карета ...

Непозната и неизучена, тя бе като нова наука. Когато човек спреше погледа си върху ѝ, в него се зараждаше желанието да я изследва, да се зарови в същността ѝ, да разбере всичко за нея - всяка съкровена тайна, всяка мисъл, всяко желание. Да я завладее и да си я присвои. Да възкликне величествено "Аз ...

"Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага..."
Морал. Съвест. Състрадание. Това и много други са някои от нещата, на които всеки човек трябва да набляга главно в своя живот. Именно и заради това от нашето раждане и до сетния ни дъх ние четем, гледаме и слушаме за тях от книгите, филмите, родител ...

- По-ързо, Светулчице, по-бързо! - подкани белия си пегас принцеса Сияйна. - Все някога ще стигнем до Лунното кралство.
Крилатият кон се спусна ниско над облаците и продължи да кръжи, но единственото което се откри пред очите им беше необятното небе.
- Тук някъде е - замърмори си разочаровано принце ...

Пълнолуние...
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът, къде ли-
да духне, да погали, да повее... ...