В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, внукът на дядо Георги, бе завършил медицината и си идваше доктор в тяхното село. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в пес ...

Банално е да си все още жив -
в банален свят живееш.
Мъничкото дете от детството,
мечтаещо за звездни светове,
презира те. ...

Изплашена не съм. Нали съм пламък
възкръсвал не веднъж от угарта.
Неонов не. А истински, запален
от въгленче присветнало в нощта.
От тъмното промъкна се внезапно, ...

ДА ИДВА ЗИМАТА
- Да идва зимата – току го изтърси Малкият Котур и ни остави всичките с увиснали ченета.
Темата беше небивалият за август североизточен вятър, вълнението от 3 бала и цената на сафрида, кога по-дребният от близнаците, известни в махалата като Котараците, подхвърли горната реплика и съб ...

Умира денят и отново се ражда,
животът неуморно вечността гради,
в сезоните земни телата ни вгражда,
изпива тленното от нашите гърди.
Оставаме в спомена - светъл или черен, ...

Искам те! Сега и завинаги -
в знойно лято, в зимна омая,
пролетно слънцето бликнало,
в мрачни есени късче от рая.
В деня ми - облаче стихнало, ...

Мария Събева
Трагедия
Те бяха в самолета почти триста,
но няма жив нито един от тях.
А съвестта дали ще бъде чиста ...

... и виждаш в нея птица,
чуваш нежен зов,
това единствено показва,
че си способен за любов.

Дядо Галин беше на осемдесет и девет години. Бабата му се беше споминала отдавна. Има няма двадесет години вече. И оттогава дядо Галин седеше все сам на дървената пейка от сутрин до вечер, потропваше равномерно с бастунчето, отначало, защото нямаше какво друго да прави, а после, защото ръката му веч ...

Лежеше на една страна. Почти не усещаше болка, само лека студенина бавно се прокрадваше нагоре и нещо мокро и хлъзгаво оплиташе козината край хълбоците й. От време на време в очите й изригваха яростни оранжеви слънчогледи и я караха да вие тихо, пресекливо, протяжно. Не болеше много. Простреляха я п ...

Втората причина
(Теодора)
Начинът, по-който ме покани... коренно различен от това, което бих очаквала на базата на петгодишното ни познанство от гимназията. Тази беше първата причина да те изслушам... Във всеки случай, предварителното ми намерение да не говоря, не е свързано с теб - ще разбереш защо ...

Вятърът и мечтата
/Баладично/
Поспря се някой тук,
до мен се беше спрял.
Това бе вятърът, ...

Родители имам, сестричка и брат–
такова семейство, каквото друг няма!
Но случи се някакъв странен обрат–
животът семеен превърна се в драма!
Те – моята майка и моят баща ...

Любов ли бе това
Щом усетих любовта в ръцете ти,
събудих се от дългия си сън
и литнах, за да вляза във сърцето ти,
че хладно, неуютно бе навън. ...

Грамофон свири, майка плаче,
гледа ни света - гледа и се звери,
че сме от коляно, с минало сме, значи,
и не може никой с нази да се мери!!!
Не ни спира нищо, дявол да го вземе; ...

Изпаднал в безтегловност
блуждая сляп в окови
прелитам някъде над ТЕБ
и падам някъде в безкрая
Потънах в облаците черни ...

Дните всички си приличат.
С грижи всички ме обличат.
Сутрин, обяд и вечеря...
Аз от туй какво печеля?
Бягат дните календарни - ...

Чисто по детски
Чисто по детски
се радвам на живота,
на нарисуваната
в небето дъга. ...

Когато ми написа първото писмо, гласа ти чух,
глас като на чайка, скитаща покрай морето,
глас безбожно силен, но и глух –
навяващ скръбни мисли на сърцето.
Очите ти ме гледаха през редовете, ...

* Здрасти! Май съм луд.
- Конверно ми е. Хора сме! Днес, накъде?
* Ин, Ян, брат му... нещо? Процедурно и клиширано, за доброто и злото, да минава времето.
- Добрите сърца горят по-бавно...
* В ада ли? ...

И съм пролет,и лято, и есен, и зима.
И се смея, и плача през пет секунди.
Да бъда разбрана е трудно.
Дори и аз не умея.
И съм дъжд, и сняг, и вятър. ...

Тревата е сламено-жълта
Тревата е сламено-жълта,
косена е вече веднъж.
И Луната вечер е пълна.
Звездите са сякаш от ръж. ...

В тягостна битка животът тече.
На върха на планината Слънцето пече и пече...
Не искам нищо и никого вече,
вече съм друга... вече съм твърде далече!
"Припева... на моята песен ...

Помниш ли времето, когато бяхме деца? Толкова прекрасно време! Красиво, невинно, безгрижно и весело. Много смях и шеги останаха в миналото! А сега?! Сега не мога да изляза от Фейсбук. Не, че не мога, но е толкова удобно да поговориш с няколко съученици, мама, тате, брата и двама-трима приятели, живе ...

Облог
От скъсаните ти обуща зеят пръсти.
И мислите ти зеят – на езици...
Загръщаш се, опитваш да не пускаш
змиите, които тръгват към очите ти. ...

Летя във фомата на нощна пеперуда.
Идвам тази нощ при теб,
гледам да не те събудя,
виждам - със съня си зает.
Не, няма да те будя! ...

Събуждам се с мисълта за него. Не защото е толкова прекрасен, какъвто той всъщност е. Събуждам се с усещането за надвиснало нещастие, чувство, непонятно за човека, легнал до мен. И не толкова мисля за новопоявилата се ненужна депресия, колкото не спирам да се чудя как Той може да е толкова щастлив. ...

Наблюдавали ли сте как расте дърво?
Първата година израства само стеблото. Клоните са два, най-много три и остават същите. На следващата година, ако е плодно, дървото цъфти за пръв път, но цветът пада и не вързва. Два- три клона щръкват като уродливи пръсти над другите. На третата година четири-пет ...

Малката Лия беше хубаво момиченце... порасна в красива млада жена. В косата ù блясък задържаха звездите, в усмивката й дишаше чистота.
Но какво стана, какво се случи?
Малката Лия в музиката си сгреши нотите, всичко започна да звучи фалшиво, хармонията се изгуби. В очите ù повехнаха поляни от цветя, ...

Краката ми тупкат. Тази вечер е сравнително спокойна, но аз имам странното усещане, че в коленете и глезените ми пирува цяла колония термити. Още два часа. Само два часа! Ох, още цели два часа...
Заведението е удостоено с посещение от развеселена компания. По закона на Мърфи пред двете свободни маси ...

Скъсява ми се хоризонтът,
все повече се приземявам
и само страхът от падане
ми дава сили в порочен кръг
да продължа да обикалям. ...

Не мога да Ти кажа ,,Обичам те,,
Затова реших да го напиша...
Някак са ми трудни думите,
от страх започвам да ги хълцам.
И уж, подредени, а като рибя кост, ...

Дали ще мога някой ден да стана,
тъй толерантен, че да прочета Корана –
без гняв и без гротескно лудо
желание, да го клеймосам с вуду?
Ще мога ли тогава чрез Талмуда ...