Реален живот
нереални мечти.
Дори не те питат
дали ти се спи.
Кому е притрябвал ...

Горещата надежда ме крепи,
че в някоя обикновена къща
един герой все пак ще се роди,
за да възкръсне вярата могъща
за светли и красиви идни дни, ...

Жестокост
Остави ме тук да си изгния
далеч от твоите очи.
Забрави ме, ти, самият!
Продължи напред, върви! ...

отново
преминавам през същата гора
за n-ти път оставям холограмите ѝ
зад гърба си
не се обръщам ...

СТРАСТ
(Стефан Петров-poety-as-song
Пламена Владимирова)
Стефан
Разхвърляй всички дрехи ти на пода. ...

От теб не искам нищо. Поседни
така до мен! И просто замълчи!
В душата ми – в дълбокото слезни!
Със тия твои ангелски очи...
Когато стигнеш дъното, гребни ...

Разкъсани, висят на сутринта небетата -
продъни ги
внезапен нощен хлад.
Душата, за която знаех, че е скъсала въжетата,
се върна, ...

Ако животът ти обърне гръб
и останеш сам сред пустошта,
вгледай се в Млечния път -
там припламва твойта звезда.
От млякото нейно си засукал ...

Обичам безсънните си нощи.
Когато всички спят. И ти.
Тогава идвам ти на гости, скрит.
Приближавам се до тебе
и те гледам дълго, сит... ...

Любовта се превърна в спомен, в сън...
Днес може би малко тъгувам.
Днес може би само "отвън"
съществувам...

Усетих диханието ти, твоето присъствие.
Беше до мен, за пръв път
Усещах как дишаш,
топлото ти тяло...
Стаята ухаеше на секс, ...

Аре стига, бе! - 5
Както и да е!
Не направих повече крачки, защото едно жълто такси свирна с клаксона и ме стресна. Инстинктивно отстъпих назад.
– Ей, кукло... внимавай! – извика през спуснатия прозорец на вратата един шофьор.
Спря колата и паркира до тротоара. Излезе навън. ...

Епиграми... не за дами
И най-добре вързаните гащи се пълнят отвътре!

Усмихвам се, щом видя, че задаваш се зад ъгъла на жилищния блок.
Сърцето ми препуска, сякаш състезава се в последна обиколка в тоз живот.
Не ми е смешно, даже ми се плаче, че имам те за миг и после даже,
не се обръщаш за да видиш колко страдам….
И всеки път, във мен се къса всичко! Сърцето ми, на хи ...

Откога все сме тук, колко пъти си тръгваме?
Ту пробожда, ту гали на съдбата осилът.
И душата ми днес по-ронлива от въглен е -
пресушила морета и върхари сломила.
Щом я погне светът, ще свали тихо лодена ...

Днес пак е прошки, мила мамо,
и толкова тъга съм насъбрала,
от три години теб те няма,
а повече от всичко днес ми трябваш.
Да поплача пак на твойто рамо, ...

Българийо! Празнувай днес!
Денят, във който си орязана.
И твойта поругана чест,
с дамга на картата белязана.
Българийо! Празнувай днес. ...

Предадох се. Този път не издържах.
Насилвах си живота, да се случи …
Живях с любовници, с изменници
живях,
а в замяна – нищо не получих … ...

Надежда
Времето помни,
като в приказка стара,
момчето, което
с букетче цветя, ...

Сърцето е отляво
Силна бях – плаках, давах и обичах,
босонога в пукаща жарава тичах.
Прекосявах чужди друми,
чувах всякакви злобливи думи. ...

Неспокоен е сънят ти – виждам.
Кошмари ли те мъчат или нещо те боли?!
Дойдох в потайна доба да те нарисувам,
не да те обичам,
но ъгълчетата на устните ти ми заповядват: ...

Единствен миг, копнян жадуван,
миг, сътворен от хиляди слънца,
миг, всеобхватно неразумен,
пореден къс от вечността,
частица щастие нетленно, ...

Беше просто залитане,
малка крачка встрани,
едно лудо преплитане
на химери с мечти...
Ти излъчваше праведност ...

Потънал е олтарът в храма
в мълчанието наслоено с вековете.
Ечали са молитви и камбани,
надежда се е сключвала в ръцете.
Искрящи свещи стапяли телата - ...

И тази нощ не мога да заспя...
отмервам тишината по паважа
ръцете ти гравирам върху мен
по устните дъха ти да разкажа...
И тази нощ занитена луна ...

ДЕЦА НА ОСТРОВ
- Когато отидем на остров Тасос, ще е по-хубаво от тук – каза жената. Беше със слънчеви очила и сламена шапка.
До нея в гумения басейн се беше разположил мъж, който бе надянал небрежно шорти на палми с кокосови орехи. В ръката си държеше юзче с мастика на кристали.
- Трябва там да е м ...

Ти си ми като буен пожар,
който без милост всичко поглъща.
Като студена сълза си в окото,
която бавно в сърцето се връща.
Вървя към теб в мъчителна омая, ...

„Щом си се хванал на хорото, ще го играеш!” – гласи пословицата, произлязла от мъдростта и многовековния опит на народния гений. Прякото й значение утвърждава, че всяка започната работа, трябва да се доведе докрай.
Защо точно хорото е нарочено за алегория на човешкото битие? Защо правото хоро е симв ...

мигове. частици.
фрагменти.
това е отредила
съдбата.
такава любов ...

Петровден
От малък помня този ден...
Та той е празник на селото.
Дълбоко скътан той е в мен,
в отдела, гдето е Доброто! ...

ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ!
Проклети да сте всички Вие народни депутати, които 25 години ядохте пихте и се веселихте на гърбът на народа! Проклети да сте защото създадохте измислена мъртва правова система! Система която генерира корупция и престъпност. Проклети да сте защото тази не действаща правова система н ...

МНЕНИЯТА НА ЧИРПАНЛИИ ЗА ДЕНЯ НА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА
ЗАВАЛЯХА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА 21-ВИ МАРТ
Уважаеми читатели, информацията за това, че тази година отново ще има Ден на благотворителността на Чирпан и този ден ще бъде на 21-ви март (събота) разбуни духовете. Отвсякъде заваляха предложения как да отбележ ...

Слънцето България огрява,
народе, отърси се от забрава!
Колко българи живота си дариха
и с дух силен ни освободиха
от робство зло, нетърпимо ...

Ти няма никога да разбереш, че аз не мога да заспя по твоя вина
и, че си единствената причина за истинската ми усмивка и за моите сълзи.
За това, че сърцето ми не спира да кърви и е празна моята душа,
защото ти избра да бъдеш с него вместо с мене да вървиш....
Аз няма никога да те оставя, въпреки, ч ...

Защо ли съществото ми грешно,
вечно се терзае,
вечно се съмнява,
всичко на изпитание поставя...
... ...

ОБРАЗЪТ НА ЛЮБОВТА
Два гълъба бели са тази любов
Два лебеда бели са нейно сърце
Два погледа детски са нейна душа
Две длани човешки са нейната обич. ...

Във тоя шантав свят със теб не се разминахме,
макар че колко пъти сменяхме посоките…
Цъфтаха пролети и сменяха се зими
и пак ръката ми намираше в дълбокото.
Във тоя странен свят със теб не се изгубихме, ...

Копнея пак
за ръцете ти
на моя гръб,
за мириса ти
на сутрешна роса, ...

Колекционираш сърца,
в съкровищница без лица.
Не четеш мисли, но усещаш студа.
Място не остана.
Заобича по челото потта. ...

Прескачах дълго преспите в снега,
а ти примираше във моите ръце,
но във очите ти блещукаше тъга
и смръзваше за миг любимото лице.
А на концерта вчера бе щастлива, ...