ЦВЕТНО
Свършиха на Зимата
всички бели гримове.
Поднасят на площада
цветя зелени мимове... ...

Based upon the greatest hit of Mungo Jerry It's a secret
from 1976
When I met you autumn wind quieted down.
Birds that migrate sang a song, landed down.
World gone mad and became magical. ...

We’re sending the day
We’re sending the night
We’re sending the years
We’re sending the world
Do we really exist? ...

ШАНГ ТРАНГ
Колкото и да си мислиш, че си врял, кипял и застивал, все нещо ще се намери, в което нито си се врял, ако ще и да си се навирал.
Аз това българо-виетнамче го знам. Даже познавах и баща му. Шиеше ми панталони за пет лева, от дънков плат, за десет пари, метъра. Шиеше ги след работа и в неде ...

Ненаписани откъси, неизказани думи.
Неразделни точки няма да поставят.
Тяхната раздяла ще е вечна.
Няма да се сбъднат мечтите им.
Обречени са на болка безкрайна. ...

РАЗПАЛВАНЕ НА ТЪГАТА
Светът като че ли е ослепял
за тайнствата, които го обграждат:
снегът реди кристал върху кристал
над храма на вековната ми жажда. ...

Следобед
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и не знаех коя съм... ...

Каква прекрасна
майска вечер....
Обсипано небе
с звезди.
Щастлив съм аз! ...

Трепот,
дихание,
шепот...
мечта ли е?
дъх затаен ...

Стопявам се нейде във тихото.
Дебна светулки из мрака.
Привидно блажено усмихната,
душата притихнала... чака.
Погалих изстинали залези - ...

Кажи ми как по своему аз да живея,
щом моят ум е собственият ми палач,
към теб не дава да съм устремена,
и всичко, което съм обичала,
потапя в здрач. ...

Буйно племе вече оскотяло,
незнайно дълъг път е извървяло.
Начало славно, а краят жалък,
и днес се бори за следващия залък.
Във таз борба страшна ...

Може ли да къпя живата роса с тебе
и да гоним лунните цветя?
На стените да окичаме сезони
и в очите си да търсим наши небеса?
Може ли в полето да се борим ...

Ще има в живота ни бури. Ще има
стихии помитащи всяка надежда.
Пристъпвайки тежко житейската зима,
нечакана идва и мрачно поглежда.
И всичко във нас до премръзналост плаче. ...

Двупосочно
Има пътеки -
никъде не водят;
не е за всеки
правата посока! ...

Пред мене кладенец дълбок,
издялан с камъни масивни.
От вътре пеещ водоскок,
привличащ жадни и безсилни.
Навеждам се... и светлина ...

Знам от приятели...
Жилава пръчка съм...
Нищо не струват
ни коне триста - яхнати,
нито пък - някакви дяволи. ...

смразяващо синеочие
силнотоково
свенливо сатрапно
стимулира сутрин
сприхавите сетива ...

Лежи на плажа русичко момиче,
едва изгря сребристата луна,
горят очите и текат сълзите,
но не разбрах аз нейната тъга.
И тъй небрежно, седнах аз до нея, ...

Обичай ме, нататъка е ясно
Ръцете ти въздишаха по мен.
Косите ти увих по страховете си.
Пленила си ме още онзи ден,
във който зърнах пръстите ни сплетени. ...

Навън гледам седнал беден човек инвалид.
На тротоара плаче този онеправдан индивид.
Напразно надява се на някаква милостиня.
Ние често забравяме за родината кат светиня,
какво остава за болни, бездомни и сакати. ...

Сутринта на Бъдни вечер му позвъни един приятел. Искаше да му предаде събраните пластмасови капачки и той побърза да се отзове на поканата за кафе. Преди около месец му бе разправил за идеята на едни хора да събират капачки и с получените пари от „Вторични суровини” да купуват полезен електроуред на ...

И някой, някъде мисли за мен
по изключителен начин.
За него, единствена, в мрака пленена
живот, оцеляване знача!
Дори неестествено и в самота, ...

Това беше най-странната обява, която някога съм виждала. „Мога да създам най-красивата ви приказка, за да я изживеете”.
Беше под останалите, с по-малък шрифт и сигурно нямаше да я забележа, ако не беше думата „приказка”, защото аз самата пиша. Е, не приказки, имам няколко издадени криминални романа, ...

Аз слънце изпращам в простора прозрачен
към залез вечерен в морето червено,
с очи натъжени и с поглед вторачен,
със част от сърцето във мъка кървено.
С тъга осъзнавам: добре ми е бùло, ...

В живота има шокови моменти,
прииждащи без повод и без ред.
На петдесет узнаваш с изненада,
че орган е не само "стърчащият отпред".
Шкембета, бъбреци, сърца, далаци ...

Не, не казвай, че ще ме забравиш...
Няма да забравиш, знам това.
И без мен нататък ще се справиш,
но ще бъдеш сам. Боли така...
Ръцете ти ще станат твърде груби ...

Емилия и другите
Глава петнадесета
Есента беше много дъждовна. Забулена в гъста мъгла, Витоша не се виждаше вече няколко дни. Асфалтът лъщеше като черен сатен, тук таме осеян с малки локви мръсна вода. За ужас на някои софиянци, колите продължаваха да препускат по улиците и да обливат горките пешохо ...

Недей обяздва чудото любов!
Закрета ли по коловоза равно,
ако не срещне скоро някой ров,
ще изтлее мъчително и бавно.
Ще се превърне в пепел или в дим, ...

Сълзите в моето сърце
Сълзите в моето сърце –
като дъжд над малкото градче.
Отмала ме обгръща и е натежало
моето сърце. ...

Езичник...
Не искам дом спокоен
да бъде Любовта,
не ме превръщай в спомен
останал след нощта!... ...

Монолог на "Наблюдателя"
> По всичко личи, че онова,
>
> което си е проличало досега
> ...

С живота се бе примирил,
а и смъртта му бе приятел.
На чашка канеше я вечер –
той знаеше и без гадател,
че скоро любим ще й стане. ...

Разочарована от очакванията,
които нямах
и очарована от разочарования,
които не очаквах.
Днес... ...

На Н. Казандзакис
Като жестоко
бяло огледало
е мъничкият лист
и връща ти това, ...

А СЕГА НАКЪДЕ
Люшкаха ме много ветрове
по своите посоки.
Влачиха ме в мътния си гняв
разюздани потоци. ...