Преди нощта звездите уморени
ме галят с меката си синева,
очите ти - издайнически смели
прикриват леко своята тъга.
Преди нощта, когато се съблича ...

Когато
след мен се затвори
последната земна врата,
небето
око ще отвори ...

Разкъсан цвят
Душата ми на стъклен прах
разбита е, скрипти.
Изпълват горест и печал
днес моите очи. ...

Тя стоеше до прозореца и пушеше. На фона на смрачаващото се небе изглеждаше красива, с разпуснати коси и нежни извивки на фигурата, почти като момиче. Но защо ли така жадно смучеше цигарата? Та току що беше изживяла няколко експлозии, които разтърсиха не само тялото ѝ, а и душата ѝ. Но Тя се беше вп ...

човекът с раните се почеса по брадата оставил я бе от около месец и въпреки че за момента по-скоро му пречеше той я ползваше за погалване и приглаждане сякаш в нея се криеха неизвестни сили които му даваха известно спокойствие
замисли се за малко дали все пак да напише това което бе решил дали е длъ ...

I seen some cold nights and bloody days
They grab me and bullets spray
They use me wrong so I sing this song til this day
My body is cold steel for real
I was made to kill, that's why they keep me concealed ...

Учител в село Гранит, община Братя Даскалови. На 14-ти септември 1990 г. подписах трудовия си договор с община Братя Даскалови и на 15-ти септември присъствах на тържеството в Гранит по повод началото на учебната година. Запознах се набързо с колегите и заминах за Кърджали. Е, този път не беше на ст ...

"Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!"
Оля Александрова
Здравей... ...

Кораб е стихът ми - одисеев...
Музата – изменчив океан,
мами го, отнема го от кея,
с приливи на страсти аленеещи
или с глъбинносиня, мека длан. ...

разкрепостена редакторка
рикошира рими
разюздано респектра
резбованата ракета
ритуално разсъблечен ...

Не плача често и не викам силно
Не страдам шумно, никого не обвинявам
Но щом заплача е неспирно и обилно
А в мислите ми болка причинявам...
Не искам суматоха и тълпи от хора ...

*
Отидох в селото на тате.
Живеят хора там богати
с труда си, с орната земя!
Преди към вкъщи път да хвана, ...

> - Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс.
>
>
Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях ...

Над мен притихнало мълчи небето.
Зад залеза стаява се нощта.
А слънцето тъгува по морето
и бърза да го види сутринта.
И вятърът унило си тъгува ...

Потърсих логиката в любовта
(навярно лудост ме обзема) -
защо изправя разум и душа
в неравна битка, предрешена,
в която бие разумът отбой, ...

Героите трябва да се помнят
Ти, Паисий,
си казал сам:
,,Миналото да не помним -
това е срам!" ...

Майко свята, от сърце ти благодаря,
че научи ме малките неща да ценя...
Да се радвам на новия ден
и да обичаш хората около мен.
Научи ме още да бъда добра, ...

Ти идваш -
самотно цвете
от ледника на вечността.
В извивката на мисълта
поникваш. ...

След като отмина първоначалното вцепенение, гладът взе превес и турчинът се включи в обезкостяването.
Тридесет минути по-късно лакомо поглъщаха късове месо от полуопеченото куче.
- Ако се разчуе, че съм изял кучето си, ще знам, че е излязло от вас и ще излудея. А знаете в лудостта си на какво съм сп ...

Кактусче от топла стая
гледа весело навън:
- Ох, пустиня не желая,
живея като в хубав сън.
Тук няма лакоми камили ...

Слабостта, с която ги обичах
Пишех за тези, които нямах, със слабостта, с която ги обичах. Създадох им образи, които те нямаха. Рисувах ореоли от думи. Светлина обливаше имената им. Красота капеше от всяка частичка, с която ги бях градила.
„В друго време и в друг свят” може би щяха да бъдат мои – съ ...

Една езда
Първо гривата му решиш с четка,
после слагаш потник. Силикон. Седло.
Гамаши. Трензела. Юздечка.
Дърпаш стремената - ето конско облекло. ...

До безкрайност
На нощния ягуар
Обичай ме. Такава съм. Неясна.
Стихийно си отивам и се връщам.
Почакай само клечката да драсна - ...

Весело е
Весело е,
някак си е весело.
Не знам защо.
Не знам и докога. ...

Сед­нал в ка­руч­ка­та, ко­я­то се кла­те­ше по ка­ме­нис­тия пла­нин­с­ки път, ста­ре­цът пушеше мъл­ча­ли­во по­жъл­тя­ла­та си лу­ла. Под про­вис­на­ла­та пе­ри­фе­рия на шапката тъж­ни­те му очи се взи­ра­ха сред ство­ло­ве­те на ве­ков­ни­те ня­ко­га, се­га вка­ме­не­ни
дървета, с на­деж­да­та ...

Разбрах – върхът е всъщност бездна,
а бездната – изкачване по стръмно.
Зависи от процента на изчезване
и от умението да проглеждаш в тъмното.
Разбрах – не са свободни пеперудите, ...

Виждаш себе си
във тъмно,
а аз те виждам
в бяло.
Негатив ли? ...

През деня си мойто слънце,
през нощта си ми луна.
През деня си житно зрънце,
през нощта си ми жена.
Вечер ти си ми светулка, ...

Фалшиво уиски, горчив шоколад...
Рекламите - буре с барут.
До тебе застанал съвсем непознат.
Отвънка светът - причаква те луд.
Тръгваш нанякъде - грешен завой. ...

Аз съм тази жена
Аз съм слаба жена със ранима душа,
злобни думи почти ме убиват.
Но когато реша, не прекланям глава
и е трудно съвсем да ме сринат. ...

белее ми някак тази вечер... в бяло е цялата, меланхолична, прозрачна, безизразна... бърша прах на кубчета, а прозорците проблясват, огрени от слънцето... искам да играя с облаци, да пълзя по захаросани хълмове, а ти да се усмихваш насреща, да ти подам ръка и заедно да се разхождаме по мостове от ки ...