Целуна ме капка дъждовна
по вятъра, пратеник твой,
прошепна ми думи любовни -
останах без сън и покой.
Разгони облаци сиви, ...

Докосни ме
Докосни ме до сърцето си,
приеми ме до душата си,
оцвети ореола ми,
не отнемай радостта ми, ...

Много мъдър чувствам се сега,
а друг път съм като глупак...
Дуалност или просто хей така -
различни и еднакви сме все пак...
Чувствата заключени дълбоко. ...

Свижданията са във вторник
Днес е понеделник. Синът ми, писателят, трябва да дойде. Чакам го от два часа. Другият ми син е в чужбина. Чуваме се по телефона. Понякога.
Мина още час откакто съм в стаята за свиждане. Синът ми го няма, но аз съм сигурен – скоро ще влезе през решетъчната врата, ще поседи ...

Измислям оправданото несрещане:
например - две не виждаш от умора,
или пък вчера нещо много грешно
прошепнала съм, докато се моля
това да е съдбовната минута, ...

Тази нощ в сърцето ми преливай,
като извор, който не пресъхва.
Глътките ми щастие отпивай,
та дъхът ми тебе да въздъхва.
Смях ми дай. Задълго да се смея. ...

Новогодишната принцеса
Моето море, планина, въздух и огън
Наблюдавах ги отстрани – множество момичета, жени и един мъж. Те имаха сходни имена и външност, но в същността си много се различаваха. Ако те, сега, трябва да проведат един разговор, как би изглеждал той?
-Да говорим за сърцето? – предложи И ...

На водораздела стоя
между двете години.
Какво отнесе ми тя -
старата - изтекла река
от стакана горчиво вино? ...

Между другото
Помъкнали на крехките си гърбове
това, което чака да го свършим
живеем- зле, или добре,
преди да паднем и да се прекършим, ...

Мечтата на един моряк...
Море!...Величие безкрайно
изстрадал съм те в самота
и за това със тебе тайно
ще споделя една мечта !... ...

Част от романа ми "Осъзнаване"
X
Оставих султанът да си почива в одринския сарай, а аз отново позволих действителността да ме стисне за гушата.
Вече можех да ходя без чужда помощ и парезата на левия ми крак почти не се забелязваше.Рехабилитаторите ме хвалеха и казваха,че не са имали по-волеви пациен ...

Ако ще умирам,
ако ще греша,
ще ти пратя жива
моя депеша:
„Мила моя жено, ...

Националното знаме
се вее с цветове горди,
без герб – под звуците
на съмнителни акорди...
---45 ...

„След мен и потоп!”
И Бог даде потоп.
Даде и време
след него –
животът ...

Между скалите,
по пътеката
край Попско езеро,
ръждиво куче
крачеше едва – ...

На Тевно езеро броя,
звездите отразени
по повърхността.
Студен е Август през нощта,
високо в Пирин-планина, ...

Крачи есен –
септември вбесен
брули жълти листа
от тополите...
Гони птици на юг, ...

На стария дувар,
върху кирпич белосан
с хоросан и вар,
почива с клюмнали криле,
прекършен стършел – ...

И пада сняг...
От пъртината вън,
носи се звън –
на шейна
в конски впряг. ...

Токсични врачки и баячки,
накипрени, като махленски квачки
в междурекламието, хвърлят ми закачки.
---22
За да не изпадаш вечно в нужда, ...

Олигарсите,
монарсите
и патриарсите –
върхушката на ресурсите
и парсите, ...

Стоя на сянка. Топло е въпреки ветрецът, който идва от морето. До себе си имам хладилна чанта пълна с домашна лимонада. Отпивам жадно и гледам вълните. Толкова мощни и необуздани, толкова силни, успокояващи и плашещи едновременно … и търся с поглед човека, който може да се справи с тях. Моето момче, ...

Повярва в Бог, когато те откри,
и се закле в горещото разпятие!
Ограбен днес, останал без мечти,
животът му превръща се в проклятие!
С белязаните карти за белот ...

Към Европа крачи шопа,
виртуално, чрез лаптопа –
припка като антилопа.
---16
Електронно, психотронно и невронно ...

- Точно това те прави ужасно чаровен, мили, поне за мен.Черните ти къдрици ме накараха да се влюбя в теб.
- Трябваше да ги оставя дълги, за да съм сигурен, че няма да ме разлюбиш.
- Глупчо, тръгвай, че закъсняваш.
Роланд нежно прегърна жена си и страстно я целуна.Не искаше да я пусне, но тя леко го ...

Мъдростта е назобена със самолюбие
и е по-щекотлива от сребролюбие –
въздъхна самотен отшелник, край огъня.
---11
Угоен и дебел, депутатът – дембел, ...

Това е лудост, луди сме и двама.
Кое е истинско, кое измама?
Обърках твоя свят, обърка моя.
Хем чужда съм и хем съм твоя.
Защо съдбата двамата ни срещна? ...

Спрях да дишам, за да пиша.
Затаих дъха, за да ме осени.
Закрих очите с длан, за да не виждам.
Глуха бях за всичките лъжи.
Погледнах надълбоко във ума си, ...