Учител в село Гранит, община Братя Даскалови. На 14-ти септември 1990 г. подписах трудовия си договор с община Братя Даскалови и на 15-ти септември присъствах на тържеството в Гранит по повод началото на учебната година. Запознах се набързо с колегите и заминах за Кърджали. Е, този път не беше на ст ...

"Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!"
Оля Александрова
Здравей... ...

Кораб е стихът ми - одисеев...
Музата – изменчив океан,
мами го, отнема го от кея,
с приливи на страсти аленеещи
или с глъбинносиня, мека длан. ...

разкрепостена редакторка
рикошира рими
разюздано респектра
резбованата ракета
ритуално разсъблечен ...

Не плача често и не викам силно
Не страдам шумно, никого не обвинявам
Но щом заплача е неспирно и обилно
А в мислите ми болка причинявам...
Не искам суматоха и тълпи от хора ...

*
Отидох в селото на тате.
Живеят хора там богати
с труда си, с орната земя!
Преди към вкъщи път да хвана, ...

> - Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс.
>
>
Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях ...

Над мен притихнало мълчи небето.
Зад залеза стаява се нощта.
А слънцето тъгува по морето
и бърза да го види сутринта.
И вятърът унило си тъгува ...

Потърсих логиката в любовта
(навярно лудост ме обзема) -
защо изправя разум и душа
в неравна битка, предрешена,
в която бие разумът отбой, ...

Героите трябва да се помнят
Ти, Паисий,
си казал сам:
,,Миналото да не помним -
това е срам!" ...

Майко свята, от сърце ти благодаря,
че научи ме малките неща да ценя...
Да се радвам на новия ден
и да обичаш хората около мен.
Научи ме още да бъда добра, ...

Ти идваш -
самотно цвете
от ледника на вечността.
В извивката на мисълта
поникваш. ...

След като отмина първоначалното вцепенение, гладът взе превес и турчинът се включи в обезкостяването.
Тридесет минути по-късно лакомо поглъщаха късове месо от полуопеченото куче.
- Ако се разчуе, че съм изял кучето си, ще знам, че е излязло от вас и ще излудея. А знаете в лудостта си на какво съм сп ...

Кактусче от топла стая
гледа весело навън:
- Ох, пустиня не желая,
живея като в хубав сън.
Тук няма лакоми камили ...

Слабостта, с която ги обичах
Пишех за тези, които нямах, със слабостта, с която ги обичах. Създадох им образи, които те нямаха. Рисувах ореоли от думи. Светлина обливаше имената им. Красота капеше от всяка частичка, с която ги бях градила.
„В друго време и в друг свят” може би щяха да бъдат мои – съ ...

Една езда
Първо гривата му решиш с четка,
после слагаш потник. Силикон. Седло.
Гамаши. Трензела. Юздечка.
Дърпаш стремената - ето конско облекло. ...

До безкрайност
На нощния ягуар
Обичай ме. Такава съм. Неясна.
Стихийно си отивам и се връщам.
Почакай само клечката да драсна - ...

Весело е
Весело е,
някак си е весело.
Не знам защо.
Не знам и докога. ...

Сед­нал в ка­руч­ка­та, ко­я­то се кла­те­ше по ка­ме­нис­тия пла­нин­с­ки път, ста­ре­цът пушеше мъл­ча­ли­во по­жъл­тя­ла­та си лу­ла. Под про­вис­на­ла­та пе­ри­фе­рия на шапката тъж­ни­те му очи се взи­ра­ха сред ство­ло­ве­те на ве­ков­ни­те ня­ко­га, се­га вка­ме­не­ни
дървета, с на­деж­да­та ...

Разбрах – върхът е всъщност бездна,
а бездната – изкачване по стръмно.
Зависи от процента на изчезване
и от умението да проглеждаш в тъмното.
Разбрах – не са свободни пеперудите, ...

Виждаш себе си
във тъмно,
а аз те виждам
в бяло.
Негатив ли? ...

През деня си мойто слънце,
през нощта си ми луна.
През деня си житно зрънце,
през нощта си ми жена.
Вечер ти си ми светулка, ...

Фалшиво уиски, горчив шоколад...
Рекламите - буре с барут.
До тебе застанал съвсем непознат.
Отвънка светът - причаква те луд.
Тръгваш нанякъде - грешен завой. ...

Аз съм тази жена
Аз съм слаба жена със ранима душа,
злобни думи почти ме убиват.
Но когато реша, не прекланям глава
и е трудно съвсем да ме сринат. ...

белее ми някак тази вечер... в бяло е цялата, меланхолична, прозрачна, безизразна... бърша прах на кубчета, а прозорците проблясват, огрени от слънцето... искам да играя с облаци, да пълзя по захаросани хълмове, а ти да се усмихваш насреща, да ти подам ръка и заедно да се разхождаме по мостове от ки ...

Щом коситбата отмина,
пролетта ни изтъня
и хамбарът, само с крина,
пак за жито зажадня.
Вече виждаме засмяни ...

Забълбука напевно душата
и радостна бягам навън,
сред дъха на горски шубраци
да поседна на стария пън.
Затрептява просторът, ухае, ...

Не се напаснахме добре ти, моя същност,
от чудни кривини ми водиш чувство за болеж,
остави славянското и френското изкуство,
остави идеята, че си младеж.
Не се напаснахме и толкова, накриво ...

Очарование
Ти си очарование,
ти си съзерцание,
... откъснат миг нежност,
ти си красота, ...

Пролей сълза, око кристално,
нали, когато го видя
вмрази ти поглед и политна
към светлосини небеса.
Плачи, душа, ти наплачи се, ...

За някои 8 март – денят на жената, е комунистически, т.е. въведен празник от комунистите. За други този празник има корен от Западната Църква и по-точно от протестантите. Християните имат различни възгледи по въпроса дали трябва да се празнува или не. Народните вярвания и празници отдавна са се смес ...

януари 2013 Румяна Славова
На пръсти леко пристъпвам
със тяло от креда.
Като нощна пеперуда,
обвита в мъгла, ...

Пътувам в един автобус. На трети ред седалки съм. Гледам някакъв скучен нехудожествен филм и си мисля. Пак нещо не ми е както, че да ми е така като на другите хора. Системата за киното на ДВД то нещо се скапва и шофьорът успява да пусне само някакъв заблуден диск с научнопопулярен филм за странните ...

Вълшебен залез – експлозия от музика и цветове.
Искрите стигат до възбог, взривяват цялото море.
Могъщо кипва то, в екстаз изпада, неистово зове…
Вълните сливат се с небето, достигат нови светове.
А там танцуват птици, Вселената побрали във сърце. ...

Аз не искам да си моя,
чужда за мен си остани,
като слънчевото зайче от прозореца,
когато сме със залеза сами ...
Не искам вече да те моля ...