Понякога се случва да си сам.
Понякога се случва никой да си нямаш.
Така ли ще е вечно аз не знам,
но знам, че грешно е все сам да си останеш.
Понякога оставаш неразбран. ...

Исус отново се роди. Защо ли
упорства да се ражда?! Пак! И пак!
Отдавна никой тук не му се моли!
Тук всеки е на Дявола ортак.
Спасителю, спаси се най-накрая! ...

Иде ми да изтрещя –
хай-ху ще да наредя.
Трудно е судокото.
---6
Имам време за губене ...

Здравейте, момичета! Липсвам ли ви? Много кахърни ми се виждате! И двете сте бивши вече, и съпругата и любовницата. Ами, така е! Какво ви трябваше да си изяснявате отношенията, да ме разнасяте в интернет и да си разваляме кефа. Аз съм голям късметлия, че съм ви познавал, мили мои.
За широката публик ...

Безсмислен света
търкаля се в локва –
балончета пука дъжда.
---1
Дъга пъстроцветна, ...

родих се като всеки - добър и искрен,
но защо заживях в свят измислен,
не зная и мечтая да се променя,
но борба със себе си не е лек товар за ничий рамена
и си мисля че имам много, а съм гол и болен от болести неизлечими, ...

Малка мишчица гризана
дом да си строи захвана.
Сбра си сухи клонки, шума,
мъх връз тях застла безшумно.
Жълъдчета трупа, трупа ...

Не виждаш по много,
по-често май дори не живееш.
Не мразиш най-черните,
а дали мене жалееш?
Не топлиш в ръката си ...

Всяка Нова година е измислица,
узаконена от човека,
за да придаде оправдание на живота.
Тя е змия с опашка във устата си.
Танцът на кокетка, ...

Пета глава
Мина една седмица, през която си стоях само вкъщи. Вейл ме посещаваше от време на време, но все измислях някаква причина да го отпратя. Не знам защо исках да съм сама, след като така се чувствах по-зле, но просто се затварях в себе си. Накрая той реши, че съм болна, и започна да идва още ...

До онази безкрайна любовна история...
До болка помня онзи първи момент, когато си казах, че всичко между нас приключи. Но всеки път когато погледна назад виждам своите най-хубави моменти, а тогава виждах само болката, страданието. Нямаше на какво да се държа, освен онези негови неверни думи – толков ...

Подари ми татко
малък Доберман-
мъничко и сладко,
с именце Аслан.
Расна със летата. ...

Вярвате или не... 3
Надмина всичките философи.
В кръчмата той бе поумнял.
Носят го двама, като чувал с картофи,
през локвите и гъстата кал. ...

Някога на пръсти ходеха,
от страх че някои ще ги чуе.
В погледа им имаше тъга.
Спомените прашни с щастие
са заменени. ...

Емоция
Емоцията ме завладява и покорява,
но разумът ми надделява,
тя е моята спътница;
за мен е безценна закрилница, ...

Нереалната реалност
Излъгана от свойта самота,
повярвах отново в силата на любовта.
Но любовта не съществува вече.
И последната сълза се стече по моето лице. ...

Към дома
Смирени стъпки на далечен пътник,
чертая пътя към дома.
Повелята на родното е неговият спътник,
а чужда, чужда е далечната страна. ...

Всяка сложна история е притча за любовта, но аз харесвам простите неща. Дали любовта е винаги сложна или понякога може и да не е - никой не знае. Въпрос, чийто отговор не е лесен и едва ли аз ще мога да отговоря на него. Запитваме ли се някога, какво е любовта и колко сложна е като чувство и болезне ...

Задават се нови изпълнени дни
с въпроси и тайнства, с много мечти,
с обещания чисти и смели стремежи
с полет на чувства и бели копнежи.
Задават се нови изпълнени дни ...

*
Сухи листа
накацали по снега.
Неземни птици.

/на жена ми/
Добра вечер, мила! Идвам без причина.
Но може би е нужно да си поговорим.
Нося ти вода и спомени, и вино,
защото някога забравях да го сторя. ...

VІІ
... Таксито спря пред входа на летището. Докато чакаше носачът да свали багажа Мирела трескаво се оглеждаше на около. Знаеше, че е почти невъзможно, но тайно се надяваше Мики да е намерил бележката ú и да успее да дойде, за да се сбогуват и да ú каже, че Алекс се е обадил и всичко е наред. Но ку ...

На себе си аз не прощавам.
На другите всичко простих.
И ето: на вас съобщавам,
че лошото вече спестих.
За мене измислих си замък. ...

On Air
Хубаво си бяха направени панелките през 100–200 метра, и с дървета и градинки помежду им, ама новите комунисти решиха да се приобщим и ни застроиха „богаташки” помежду им.
Добре си съжителстваме с „богаташките” и богаташите, да ви обадя, даже повече, щото и кабелната ми стана излишна. Що тъй ...

"О, колко много съм заможен!
Може да съм крадлив и безбожен,
но при подземните правила тук
аз, правейки на законите напук,
ставам все по-богат и състоятелен, ...

НА БЪДНИ ВЕЧЕР
Сега е бъдни вечер.
Прозорци светят в мрака.
А мене тази вечер,
мен никой не ме чака. ...

С този тип станахме близки случайно.
Работех във фризьорския салон на комплекса, а той беше един от масажистите. Всъщност най-невзрачният от всички – слаб един такъв, жилест, попрегърбен, с преждевременно състарена кожа и отнесена походка. Изобщо с много неподдържана външност. По едно време се чудих ...

НАЛЕЙ
От черни мисли са орисани –
платната на кораба Любов.
И минават дните слисани.
И кой ще чуе мъжкия ми зов. ...

Човекът е глупак,
когато не разбира...
И в чуждите интриги
неканен се навира!
А лудият е луд ...

Моят свят
Когато настръхне тишината,
светът изглежда толкова сам.
Тогава страшно много ми се иска
да напиша стих. С търпение. ...

Срещнах ме се сродни,
сякаш времето бе спряло
и копнеж, в нас, бе наляло.
Сякаш, и аз, и ти, се знаем от преди.
Въздуха едва, в гърло натежа. ...

Рано, не по-рано от тогава,
късно, не по-късно от сега.
Някъде в средата на декември,
някъде след края на света
тътреше се нечий смътен спомен, ...

... не можеш да избягаш от това,
което вече си пожелал...
неистово го искат очите ти,
мислите ти го разголват
и просто знаеш, ...

Тази вечер ме попитаха какво искам от живота. Беше въпрос, зададен просто ей така на приятелско събиране и знаех, че отговорът надали наистина вълнува някой от присъстващите. Аз отговорих, че цяла нощ няма да ми стигне да изброя всичко, което искам от живота. На прибиране към вкъщи въпросът ме накар ...

В КОЛЕДНАТА НОЩ
В коледната нощ вълшебна,
огрявана от лунна светлина,
стоя самотна, непотребна,
а в душата ми е тъмнина. ...

Щом часът удари 7:00, радиото се включи и това стресна Наташа. Тя отвори рязко очи, присегна се и заблъска часовника докато не спря.
- Майната ти! - сънено промърмори тя.
Искаше й се да потъне в леглото си, но трябваше да стане. Беше на училище и майка й всеки момент щеше да дойде да й досажда.
Днес ...

За Природата
I
Покои най-усойни - селения на Пан, незърнали небето
Вечна благодат - за камъни и червеи, осмяни от народа във пословици безчет
Заточеници - в люлката родилна, вовеки прикрепени с коренища към майчината гръд ...

Не ме спирай, ако внезапно разперя криле.
Когато пея, пей с мен - макар и да пея фалшиво.
Когато ми се спи, безмълвно протягай ръце.
Целувай ме по челото. Нежно и мълчаливо.
Пий рома без лед и без кока-кола на масата. ...

Лежа си и си разсъждавам относно празниците („лежа” е глаголът с най-правилно спрежение по това време на годината) и им правя мислен разбор. Освен традиционните няколко килца върху иначе що годе стройната ми осанка, бай Колю а.к.а Дядо Коледа тази година ми донесе и категоричното убеждение, че празн ...

Човек, плашило или пушка издига се в мъгливата клисура?
Бездна на поглъщащи, преглъщащите клей, прегръщани от нестинарки.
Артилерийската стрелба покрива залива леплив.
Разрушава се от само себе си и гимнастичният салон.
Подслон за галантериста няма. Няма облекла, тоалети, дрехи. ...