ІV
... Мики си беше изгризал ноктите от яд и безсилие. Времето течеше, а от яхтата нямаше и следа. В пристанищния офис му бяха казали, че “Qween” - така се казваше яхтата - е отплувала много рано сутринта и тъй като беше наета само за деня би трябвало вече да се върне. Очите го боляха от безкрайното ...

Не можеш просто да идваш и да ми заявяваш, че не си ме забравил. Че все още мислиш за мен... не почакай, че не си спирал да мислиш за мен през всичкото това време, в което не беше до мен... Две различни страни на монетата сме. О, не не сме... според теб сме две монети от две различни банки... Искаш ...

"Не мога да повярвам, та вие изглеждахте идеалната двойка!“, или „ Сериозно?! Ееее, по-истинска любов от вашата не може да има, щом вие сте се разделили, ц ц ц „ и други подобни коментари. Всичките ми приятели и познати, роднини, съседи и т.н., направо е тормоз! И след коментарите започва кръстосани ...

Отрекох се от този свят. Отрекох се от всяка близост.
Ти просил ли си резен хляб... от шепите на някой ближен?
Износих си душата - стон. И всичките порезни рани.
Пак молих се за вечен дом... със сключени пред Бога длани.
А има ли живот насън? Какво е да си земно-кратък? ...

Валеше. Над калните улички, криволичещи сред мокрите тухлени стени се нижеха въжета от лепкав, непреставащ дъжд, който се стичаше в мътни нездрави вади и затлачваше вонящите канавки. Средновековния град, такъв какъвто можеше да срещнеш из цяла Европа тънеше в непрекъсвал от дни пролетен дъжд. Мокрит ...

Влакът идва! Претъпкано е от хора.
Пълната чанта в ръце студени тежи,
по челото блестят капчици от умора,
няма време пътникът да се освежи.
Спира влакът! Към вагоните се тича. ...

От Лапландия студена
тръгнали сте, знам, на юг.
Теб, шейната и елена –
скоро ви очаквам тук!
И да не забравиш само ...

Измъчва ме една вселенска скука.
Усещам как ми изсушава мисълта...
О, бил съм някога щастлив и тука,
удавих си в морето младостта!
Погребах тука моите илюзии... ...

За съдбата – животът е малка частица от човешкия живот... Животът, от който се раждаме и живеем в него, като “постоянен” ембрион в корема на майката природа... Този ембрион с времето се развива, като достига лимит, при който разума и интелекта достигнат определено развитие, докато това развитие вари ...

Дядо Коледа запрегна приказната си шейна
и с подаръците литна, да облагороди света.
Впрегна Обич, Сила и Любов...
Впрегна Радост, Здраве и Живот...
Блесна нощното небе! Ярко засия! ...

Мълча и никак не зная какво да ти кажа,
в мълчанието се родиха истини, от които
не можем да избягаме...
усмивката ми нещо издава
и в нея виждаш това, ...

Усмивките ни се раждат
по едно и също време -
златни секунди.
Мислите ни не спират
да вдишват вечно ...

Нека тази вечер поне се престорим!
Ти ще сготвиш яхния със грах,
после на чаши със вино ще спорим
за Шопен, за Бетовен, за Бах...
И когато луната премине, ...

Сиво-бялa утрин е
горещо кaфе вкъщи,
четяйки вестник си мисля:
"Кaк всичко се случи!"
Слънчев, прекрaсен ден е ...

За любовта си взех да пиша –
изгубих листа, за беда
и в поетичната ми ниша
не сложих тухла ни една.
Така гърдата твоя сочна ...

Без да искам, станах звездоброец.
Всяка вечер като затворя очи,
се питам там при Вас какво е,
виждате ли ни сега, или?
Бабче, с дядо лягате ли все тъй рано? ...

слънце от камък
наблюдава от снимка
разкъсващ спомен
PS. www.youtube.com/watch?v=Tj96QFzOL5Y

Космически казус
Частният детектив Шерлота Тихостъпкова беше потънала в тресавището на аналитичния си ум и дедуктивните си залкючения. На перваза на прозореца й една дългоопашата сврака тракаше морз с клюна си. Отвън се вихреше декември със сбръчкано от недоволство небе и мъгла, скриваща под фередже ...

Усещали ли сте се някога уязвими, незащитени в света, в който пребивавате? На мен ми се случва доста често. Превърнали сме се в толкова неистински и роботизирани същества, думите, които изричаме повечето пъти са кухи, няма го огъня в тях, вътрешния де, който те кара да полетиш във висините.
Затова о ...

Коментарите Ви са добре дошли!
Невъзможното
Малката факличка се крепеше накриво на стената, а приглушеният й пламък ту лумваше ярко, ту затихваше и почти угасваше под напора на течението от вратата. Десетки избягали искрици се премятаха из мрака като светулки и изведнъж се губеха. Скидри тупаше моно ...

Луната сънува любов
Луната сънува любов
в ноти и в думи-мелодия и стих.
А аз рисувам мъничка калинка.
Топла е кожата ти, сънена и нежна. ...

Дядо Коледа, извини, че шептя
но се надявам да ме чуеш там,
край елхите..
Знам, че децата ти пишат писма,
аз листи си нямам, ...

Момчето от магазина
Гледаше навън,
подпрян на лакти:
миришещ на кебапчета
пазарен ден. ...

Не ме спъват камъни,
спъват ме само мисли:
Татко е вече пламък,
мама – възел от истини.
Хоризонтът – утопия, ...

Две късни сенки се промъкват
невидимо под моите очи.
И шумовете бавно млъкват
под електрикови лъчи.
Мъглата, сиво-зеленява, ...

В нечии чужди очи
и в парче шоколад,
в есенните треви
и в сърдития град,
в саксията празна, ...

Пак питаш по какво ще те позная,
когато с теб си тръгнем от света.
Душите ни когато ще са скитници в безкрая
и ще ни прегърне неизбежно вечността.
Те... белезите, знаеш ли са много. ...

Огънят в очите ти ме плаши.
А небето е опасно близко.
Като синя и бездънна чаша
цялото да го изпия искам.
Трепетът в гласа ти ме вълнува. ...

Крачиш по пътя си предначертан,
тичаш понякога луд, неразбран.
Нагоре, надолу, правиш завои,
гониш мечти сред мътни порои.
Срещаш приятели, верни, неверни, ...

зима без сняг…
слагам моркова
в супата
албум за Коледа
... редя снимки ...

Кръст дървен от дядо остана ми.
Скъп спомен. Към живите мост.
Със себе си нося го. Брани ме.
И гледам в очите Христос.
Кръст дървен след мен ще остане. ...

Обгърната с дебело одеало,
надзъртам през прозореца навън,
зимата облечена е в снежно бяло,
танцува в ритъма на коледния звън.
В ръката стискам топла чаша ...

Не искам да ме помниш тъжна,
потънала до кости във сълзи,
с торбички под очите,
останали от нощите сами...
Аз искам да съм пак за тебе ...

Разкажи ù всичко
и недей я лъга,
ако те обича, ще прости,
жената е и приятел, и съпруга,
и вярва сляпо във всяка дума. ...

Предъвквам пресолените си дни
и търся нещо, за да ги преглътна,
но... пустите - засядат ми. Дори
новогодишни светлинки да смъкна
от прашния таван на младостта, ...

Вярвах в Теб - но не бях покръстен...
Ала чувах ги твоите слова.
Дори не знаех как да свивам пръсти.
Ала има ли значение това?
Всъщност нищо не е толкова сложно : ...

Отново зима и отново студ...
Едно напомняне на Съвършенния
за тленността.
Щедростта на хората за Коледа - несръчно Разкаяние -
небрежно пуснали търговците отново в Храма. ...