Луда птица
Една луда птица веднъж прелетя над мен.
Все за нея мисля оттогава всеки ден.
Разтворила безкрайните си криле,
близо до душата ми дойде! ...

Невзрачни, незабележими парченца от разкъсана душа
търкалят се по прашните пътеки. Подритва ги бездушната тълпа.
И никому ненужни там остават и чакат някой да ги събере
на топка свити, просейки пощада с протегнати треперещи ръце.
И само малко дрипаво девойче събрало в шепи малките зрънца, ...

Глухарчe - I
С глухарчеста косица тя е. С поглед,
Топлеещ, пращащ лъч след лъч към мен.
Със глас-милувка тя слуха ми гали,
Окриляйки смутения ми ден. ...

Ако е истина
/превод от сръбски език/
Ако е истина, че слънцето
само от изток изгрява?
Тогава, тогава ти си моят изток. ...

Разнищвам душата си лист подир лист,
ядрото стигам, но диря целостта
и нали съм си все проклет фаталист,
преди гръмко „Еврика!“ да изрека,
все гола препъвам се във мъдростта. ...

ЩЕ ДАМ…
Ще дам любовта си на вятъра
и нека погали дърветата…
Ще цъфнат ли пъпки в обятие,
родено извън Битието ни… ...

Въздишка
носталгия по вените тече
в очите гледам остаряващото време
а то самото бръчици плете
дано си хване онова което ...

Zaho - Райска Градина
Je te jure,
Le monde est injuste et ses couleurs blêmes.
Je veux fuir
Mais loin de tes lèvres je manque d'oxygène ...

И идва момент, в който разбираш, че каквото и да си направил за някого, то остава недооценено до момента, в който този човек не те изгуби и не разбере, че е имал единствено теб през цялото време. Тогава му става ясно, че никой друг не се е интересувал за него освен теб, че никой не се е старал да го ...

Усмихваш се.
Трапчинките "играят" на лицето ти.
Една ограда само ни дели...
Усмихвам се и аз - свидетел е оградата
и палещите слънчеви лъчи. ...

Пътуване..
На моя Приятел Стан
Къде си тръгнал? Навън е студено!
Хляб не си взел, дори капка вода...
На път щом поемеш в лошото време, ...

Вгледах се в нея. Беше толкова спокойна в съня си! Дали ако я целуна, ще се събуди? „Направи го“ – сякаш в съгласие потрепераха клепките ù. Наведох се.
***
Стоеше до колене във водата, а милионите звезди на небето до една блещукаха в косите ù. Имах чувството, че е стъпила накрая на лунната пътека и ...

Животът ми премина
притисната до теб.
Години са, години –
цветя във ширна степ.
Не виждах суетата, ...

Ръката ти в моята държа,
с очи ти се усмихвам,
не мога да замълча,
иде ми да крещя, че те обичам!
Разпознавам слънцето в косите ти, ...

ПОМНИ
Може би исках прекалено от теб
в отчаянието си да те задържа,
но единствено това ми бе потребно,
с което бих могъл да продължа. ...

Как да те видя сега като нямам очи,
да се взирам след теб ослепях.
Как да плача сега като нямам сълзи,
вместо теб с тях измих твоя грях.
Как да кажа “Обичам” като нямам уста, ...

Подари ми...
Добро утро, моя любов!
Денят пак ще е светъл и жарък.
Добро утро, моя любов,
днес съм роден и искам подарък! ...

Тимотей тръшна вратата на уазката, настани се удобно и се провикна през отворения прозорец.
- Идвайте, животни!
Кирчо и турчинът пуфтяха нервно, прегърбени от тежестта на оръжията, а последният се опитваше да удържи повода на немската овчарка, която нямаше търпение да се качи при стопанина си.
Русна ...

Тя е голям инат. Някои мислят, че е сладко. Е - не е! Тя много си пати от този си инат. Казва "не" от гордост, а иска да изкрещи "Да, по дяволите"! Тъпа гордост, тъп инат. Ама така е, овенче е. Та наскоро пак пострадала от магарешката си глава и ми разказа.
Запозна се с едно момче, хареса го. И неща ...

Детска невинна усмивка
появила се от една целувка,
целувка от любимото момче,
което е взело най-голямото парче
от малкото ù сърце. ...

Беше студена зимна нощ, мъгли прокуждаха светлината, снежинки се въртяха в замаян танц, зловещите сгради на безприютния град стърчаха като надгробни плочи. Едно малко момиченце с руса къдрава коса и сини очи търсеше със залутан поглед в тъмнината шейната на Дядо Коледа, изпълнено със съкровени копне ...

И ти си тръгна, взел перо в душата.
Там също ще ти трябва. Да, пиши!
Изписвай свойте думи в светлината,
а ние ще четеме... през сълзи.
Словата ти сега са бели птици, ...

Българино, събуди се, погледни нагоре:
Виж как ярко слънце твоето лице огрява!
Българино, събуди се, погледни наляво:
Виж татко ти последна силичка за тебе дава!
Българино, събуди се, погледни надясно: ...

Отначало се тръшна – не давам да ма оперират и тва е. За кога, ма? Осемдесе и шес съм станала, осемдесе и седма карам.
После лекарите я убедиха, че трябва, че не е страшно, и баба се примири. И почна да слуша като никога. Рентгени, ехографии, изследвания на гладно, каквото кажем, тя изпълнява безроп ...

Звезда ти беше сред звездите.
Блестеше като пълната луна.
Даряваше със топлина браздите.
И гонеше най-гъстата слана.
В компания сред ярките комети, ...

последна песен -
ангел прави гаргара
с ледена роса

За този и всички други животи
Да очакваш. Без да искаш. Без да знаеш. Без да знаеш кога. И това тихо очакване да засилва хаоса, в който твоето съществуване намира безпочвен смисъл. Хаоса, порядъчният хаос, който изпълва безсмислените ти делници с безпорядъчни чувства и желания.
Да бъдеш. Да бъдеш ве ...

Що не си такъв?
Беден съм. Пари си нямам,
ала имам зла жена.
Нявга вдигам бяло знаме,
друг път съм като стена. ...

Душата на скитник...
Да бродиш по отъпкани пътеки към едно далечно утре.
Следа в следите да оставиш жадуван лъч не ще завариш.
Вървейки с наведена глава твоите стъпки ще отекват само в тъмнина.
И ето я нощта... Не можеш да пребориш слабостта, която те владее, ...

Стои пред мен омаен лик
очите - облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.
Посягам към стената огледална - ...

Дървоядът на самотата впи зъби в тишината на стаята,
надуши хастара прокъсан на бедната ми душа...
Под пепелта на старите ласки своята вена протяга
коларският път, водещ до моето вчерашно аз...
Биберонът на спомена ...

"...това е моето писмо до света,
който никога не ми отговори."
Е. Дикинсън
Появих се като
всеки стрък живот ...

***
Той беше Георги.
Тук го оставих преди време.
Тук идвам...
Охлювче намирам ...

Здравей,
Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша....
Отразявам се в теб, като в огледало...
Оглеждам се в теб.
Опознавам се през твоите очи... ...

(разказът е номиниран в конкурса на Марсианско общество)
I***
Колкото и странно да изглежда, аз съм по-далеч от всичко, което можете да си представите. Тук се чувствам като цар, дават ми това, от което се нуждая, гледат ме, както се казва, като писано яйце. Но аз не съм в рая, нито пък съм на Земята ...

ЗАДУШНИЦА
Задушница.
Тихо гробовете спят,
сякаш завити с юрган -
синкав е още снегът ...

Протегнах ръце, леко изтласках тялото си и водата ме пое в хладната си прегръдка, само за миг, колкото да ме предаде в неговата. Близо до мен премина медуза, усетих, че ме е парнала и изпищях, а той ме целуваше и се смееше.
- Твоите целувки са по-парещи от тези на медузата, но не се оплаквам...
Каза ...

Празен лист се втренчва в мен,
странността от него блика…
Духът ми сякаш угнетен
от дълбоко иска да извика.
Писецът вдигам с тежък звук, ...

Дали сълзите ми усещаш, татко,
когато плача на гроба студен?
Знаеш ли колко ми липсваш
и колко болка има в мен?
А знаеш ли колко е празно сърцето ...

Под маската на врага
Не винаги чужд се крие
Скриваме ние от разума
Туй що в душата гние
Врагът не чужд за нас е ...