ПРЕДПРОЛЕТНО
През прозореца навън гледам, Пролет пуква,
а във мен и край мен - нищо не се случва.
И защо ли, питам аз, всичко е по старо,
а сърцето в този час как е полудяло! ...

Един ден.. ще имам смелост да те погледна във очите,
един ден ще съм чиста като роса.
Ще спра да крия в джоба си мечтите,
ще спра да те каня само във съня.
Един ден, незнайно кой, ...

Кажи ми
Прекалено ли е да искаш да си щастлив?!
Да обичаш, да си за малко жив?!
Несломим да се чувстваш, да се довериш?!
Да подариш сърцето си, на нечие рамо да се успокоиш?! ...

(цикъл „Забавно за известните”)
Един млад автор твърде горделиво
поискал пред Волтер да прочете
творбата си. Изслушал търпеливо
писателят надутото конте ...

Не искам мъже да усещам до себе си,
не искам да чувствам ръцете им.
Изпепеляващи тялото в мрака
и кожата ми до болка раняващи.
Аз искам сам сама да остана ...

Февруарското слънце разплака леда
и потекоха сълзи, стопени от Времето.
Нейде птиче главичка изви и запя,
взело в ръчица на Слънцето стремето.
Младият вятър отново събуди с живец ...

Денят, в който сърцето ми пречупи,
като бисквита рохка,
поиска веднага да забравиш
и втурна се семейната ограда да укрепваш,
която пречеше ти, а сега – не те предпазва, ...

Здравей,
Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша...
Мисля си за теб и те сравнявам с перличка...
Рядкост си... Преди години влезе, като неканена песъчинка под черупката ми...
И точно както песъчинка попада в черупката на мидата и започва да я дразни, така и ти... ...

-Скитнико, къде си тръгнал по тоз далечен път?
-Тръгнал съм момиче, тръгнал съм на съд.
-Скитнико - защо - какво безумно стори?
-Чуждите сърца момиче, чуждите затворих.
Знаеш ли момиче що е да обичаш, ...

Благоверна съдба...
Благоверна съдба... в живота покълнах,
обич, любов във милувка прегърнах -
бляскаво, бисерно в роза червена.
Дълбоко впита в същността ми... ранена. ...

Съдбата на поета
Уискито във чашата стои,
глътката на гърлото се спира,
любов ли, болка ли си - спри,
уморих се и не мога да избирам. ...

Не ми напивай, менците, човече,
Ела да те гостя с червено вино.
С коси копринени е тая вечер.
И виното ми е незабравимо.
От тежък път завръщаш се, косачо, ...

* * *
Докато си набера букет
с кокичета -
цъфнаха минзухарите.
Докато си откъсна ...

Човекът уж от кал е бил направен,
защо от кал се вечно той предпазва?
Нали - пред Господа и днес изправен,
от него той за миг не се отказва?
Но с кал замерва другите събратя ...

Пиши, народе, пиши за Дякона...
Февруари дойде в твойто робско съзнание.
Проблесна, че в лето господне, там някъде
един човек е надал вик за въстание.
Плачи, народе, плачи за Апостола, ...

Така прости и Апостола
Да отнемеш вярата в свободата,
на един народ иконата да изгориш,
трябва да си с душа на Сатаната,
за чиято лошотията е фетиш. ...

Аплодисменти...
... за момичето със смелите мечти.
Дори след буря от провали
намира сили пак да продължи.
Аплодисменти... ...

прашна пустота
просто парадигмено
пролазва по периметъра перхидролен
прободена пергелено пеперуда
пак поисква прошка ...

Страната си обичаше той,
но, уви, не падна в бой.
Предаде го предател жалък*,
най-вероятно с интелект малък.
Плачи, народе, твой велик син загина ...

Детелинен танц
Не знаех колко си красив,
когато сутрин се събуждаш…
Очите ти – искри,
усмивка в мен възбуждаш! ...

"... умирам! Майко, помогни ми! Стоене, сине къде си милият ми син! Ето ме майко, тука... Долу в Ада! Помоощ! Стоенеее! Свидна рожбо... Нема ли некой да ти помогне!!? Нема, майко! Прости ми, не бех добър син... повлекох се по пустиите му шумкари! Стоене, чадо къде потъна, БОЖЕ! Помогни му..."
- Наро ...

В началото, когато се запознахме това ми харесваше. Дори го провокирах да ме ревнува, защото това ме ласкаеше.
Но бяхме заедно вече повече от година, и тази негова слабост вместо да намалява с времето, като че ли все по-силна ставаше. Въпреки, че живеехме заедно и че уж се познавахме добре и би тряб ...

Да лея ли сълзи аз всяка вечер,
за да оплаквам нашата любов!?
Аз знам, че няма да я върна вече.
Написахме и вече послеслов!
Дали си вече с друг, не зная... ...

Жива съм! Усещам всяка фибра в мен,
вървя по улици сред сгради и лица,
усмихват се, но всичко ми е като сън,
не си ги спомням, а уж съм у дома.
Пристъпвам в тази илюзорност ...

В простичката форма на барака,
скрита в най-затънтеното място
на гората, спряла съм и чакам.
Идваш ли? Часовникът тиктака.
Неведнъж дъждът отмива вече ...

Питах всички, питах ги за теб,
та да мога пак да те открия.
Търся те с разголено сърце,
ден и нощ във него аз те крия.
В пътя дълъг губя се навред, ...

Как искам тези дяволски ръце –
лиани гъсти – да не я прегръщат
и къщата ни в малкото селце
да я откривам все една и съща.
Бездомна и обраснала така – ...

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение II част - Истинските цветове
… Тя беше студена и безмилостна. Истинско зло. Привличаше към себе си цветно и измамно. Шарено…
... О. не беше размит между двата цвята бледо и безлично. Винаги ярък...
... Нищо не бе сиво в лошотията както втълпяват на хората...
# # # ...

Спор
Млад поет и поетеса
спорят двама, без намеса.
Всеки четка своето его,
че си има само него. ...

Кантата
/Превод от сръбски език/
Като опънат лък
аз ти свиря...
Написана в ноти, кантатата създаде ...

Вкусвам от сладостта и тя горчи,
усещам всичко, а то боли!
Протягам пръсти към свободата,
а стена се издига пред тила.
Да прескачам ли, да заобиколя? ...

Какво ли още търся Аз?
Изгубих себе си заради вас.
Защо да се намирам, като нямам
и мъничък смисъл тук да оставам?
Минало, подминало, заминало, ...

Раждането на Пленория
Преди много, много години на земята цареше пълен мрак. Беше царство на сенки, като по тъмната студена земя ходеше само бог Анур заедно само със своите духове. По време на мрака на земята бе сухо и никакво време не съществуваше, цареше само вечният мрак. Един ден от звездите сле ...

Аз съм Дончо на 14 години и искам да се самоубия. Живея с татко в София, а майка си не познавам. Седми клас съм в най-тъпото българско училище. За възрастта си съм дребен, с щръкнали уши и лице на премазан плъх. Животът ми е скучен и безсмислен – няма дори едно нещо на което да се зарадвам. Мисля, ч ...

> "Когато всичко отива на кино,
>
> това е сигурен знак,
>
> че трябва да излезеш от филма..." ...

There is something about your smile
A tinge of regret that has lost every style
A tinge that I see it's stuck in a net,
in a dream, burried deep and abandoned!
There is something else in your smile ...