Чудя се накъде аз крача
не виждам пътя бляскав и красив,
а виждам само улиците сиви.
Губя те, любов, изчезваш от мечтите ми дори,
бавно избледняваш ти... ...

Щастието чувствам аз тогава,
кога завърна се в Родопа стара.
Красоти чутовни пред мене екват
и в сърце ми като звук отекват.
Листенца сребърни, тревици златни. ...

Мрак навсякъде таи се...
И вън и вътре тишина!
И мъка тегне във очите...!
А в мозъка ми само тя.
Защо побърквам се, не зная? ...

А казват: "Времето лекува!"
и болката щяла да спре...
Как моята болка ще се излекува?
В сърцето ми тя расте ли, расте.
Без глас останах аз да те викам, ...

Всичко има таен смисъл -
синева, усмивка, цвете.
Бог света ни е орисал
за добро. Не се бавете,
разгадайте тоя чуден, ...

Спряло е времето в малкия град,
бавно надигат се спомени сетни.
Живи са още и Слав, и Спартак,
зреят лозята под делници летни.
Горди са хората в славния град, ...

Беше прекрасна майска утрин. Разни хора крачеха наоколо и бързаха по разните си задачи. Малцина бяха тези, които забелязваха красотата на утрото, а още по-малко бяха тези, които се наслаждаваха на току що събудилата се природа. Вечерта бе валял дъжд и сега улиците и тротоарите бяха чисти. Слънцето б ...

Посрещам си в съня животи
в светлото насред душата,
стоя си и пред Бога кротко,
просто смятам си ги, смятам...
Навярно съм пленен от лудост ...

Огледалната Любов се счупи тихо...
и сълзите ù се скриха във студената трева...
Бяло вино сред простора на звездите
аз отпивам с теб в нощта!...
Устните са тъжни, пълни с дъждове болят. ...

Стани по първите петли.
Тръгни по изгрев и върви.
Във теб душата да светли
дори земя да се вдърви,
но ти поемай своя път. ...

Лесно е да вдигна двете си ръце
и да прегърна, вместо да нападам.
Лесно е да вдигна двете си ръце -
да се предам,
но кой обича предателите? ...

Душата ми е една огромна рана,
кървяща и отваряща се всеки път,
когато скалпела на злобата голяма
прорязва ме за пореден път.
Не зная право имам ли ...

Остани до мен Нека преглътнем сълзите
Остани до мен Нека променим нещата
Остани до мен Докато угаснат звездите
Аз вече съм смирен от ударите на съдбата
Трудно е да вярваш когато си лъган ден след ден ...

Щура омайница, сладка и дива,
смешна и чорлава, малка хлапачка.
Дърпа ръкава ми, после се скрива,
точица някаква, там под клепача.
Често играем на жмичка по детски, ...

Той е от онези... хладнокръвни мъже,
по които хлътваш така безобразно.
Без да усетиш, сърцето ти вече е взел
и го подмята – нахално и празнично…
Компромис не знае. Напряко минава, ...

ДА ТЕ ЗАБРАВЯ...
Заглъхват чувствата ми закъсняли
за толкова жадувана любов.
Движенията стават тежки, вяли,
без за надежда малка чакан зов. ...

УЛИЦИ
Обичам всички тихи улици,
по които се чува
как падат снежинките,
как се гонят котките, ...

Този ден е безличен и сив.
Монотонен, дори без тревога.
Обещай ми, че утре съм жив,
ти любов, без която не мога.
Вече нямам стремеж да вървя. ...

Любов ли? Да, все някъде се среща.
В очите на безумно влюбен мъж.
В сълзите на жена разбрала грешно,
че обич ли е – среща се веднъж.
Любов ли? Може би е като птица, ...

Коси-кафе,
благ ореол.
Душа-кадифе,
любовно ядро.
Очи-пожар! ...

Самоубийствен полет
Убийствено красиво чувство
да обичаш – първото изкуство!
Заедно със словото и свободата
любовта е полет в небесата! ...

ВЕЧНОСТ
Когато любовта умира,
не може нищо да я спре.
Самата тя е пожелала
това и значи ще умре. ...

1/ Да водим бащината си дружина,
това е на живота ни целта!
Затуй България се срина
и Мафията разцъфтя...
Такива сме от памтивека, ...

Товар ли ти е звездната вода
от стомната на твоя брат, Аквариус?
Щом в нея ще откриваш любовта си
и капки от звездите ще разтваряш
във всичките си делнични зори. ...

Ти винаги подсилваш огъня
в моята душа.
Ти винаги ме караш да се чуствам
като човек, приятел и принц.
Сърцето ми те харесва и се чуствам ...

Легенда
Една легенда знам... Красива...
...Разказа ми я стар монах-
в монашеската си килия,
погребал там Любов и Грях... ...

Прибра ми всичките вселени чекмеджето
и дървената челюст строго щракна.
Извън от орбита край твоята планета,
съм жива още!
(Моргата ще ме почака.) ...

Свикнах да те нямам,
в душата ми е като в църква.
Покой и тишина
те чакат да се върнеш.
Че и времето е спряло, ...

резонно
кръгодвижение
по острото
на живеца
от кръвосмешение ...

Някога вятърът довя едно семе на едно пропукано, огряно от вечен мрак поле. Това беше мястото, където в края на деня, преди настъпването на нощта, Слънцето се скриваше и не се показваше до началото на новия ден. Там единствено Слънцето бе уязвимо.
Семето бе упорито и упоритостта му се превърна в нуж ...