Не блъскай в заключени порти -
толкова силно кънти,
че замлъкват птичи кохорти
и я тишината боли ...
Не разплисквай тихо море, ...

Време е да изхвърля от живота си всичко ненужно. Да се освободя от тежкият товар, който нося на плещите си - хората, които постоянно ме нараняват и от ненужните вещи. Искам да започна живота си отначало. Без болка, без тъга, да излекувам сърцето си. Но ми трябва вълшебен лек - жива вода, която да за ...

От сто години аз те помня
и все такава си билà.
Такава аз ще те запомня:
летяща с женствени крила.
С лице - божествена икона, ...

Наздравица за виното и любовта
Не може любовта без вино,
няма тръпка и гореща страст,
без огън любовта е немислима
и няма над душата власт. ...

Къде ме пращате насам-натам?
В Канада, в Гърция или Испания?...
Не сте познали! Аз съм луд талант,
да оцелявам именно в България,
където всичките скали са връх ...

Чувството те обзема. Една вълна се засилва към морския бряг, току ще се удари в голия хлъзгав камък и ще се разбие. Подгонена от устрема на своята ярост, тя завърта безпощадно частиците пясък, изпречващи се на пътя ù. Те се държат здраво за морското дъно, но не след дълго телцата им отмаляват и се п ...

Чувам как маршируват секундите,
чувам всяка стаена подвижност,
утаена на времето в блатото,
чувам днешни раздели до виждане,
чувам бъдещи утрешни бягства, ...

Нашата Обич
Да беше чаша,
тази обич наша...
В земята да я разбия,
следите да скрия... ...

Ослепялата нежност в съня ми
вдигна тост за душата ми болна
и горещите сълзи в дланта ми
все за тебе са - любов несбъдна.
И дори небесата да знаят ...

Не искам този сив свят.
Искам да вия до лудост.
Като вълк. Той ми е брат.
А ние с тебе сме... чужди.
Чуждо легло и чужди очи. ...

Защо поисках аз със теб да се познавам?
И аз направих всичко, ти да си до мен.
И смело срещу всички в този свят въстанах,
затуй, че чувствата напираха във мен!
Аз смело срещу този свят жесток застанах! ...

И сметище, и купища от думи…
От четвърт век – шизофреничен преход.
В сърцето ти – съсиреци, зулуми.
И няма цяр за тебе, ни утеха.
Инфаркт и удар! Бедствие, прокоба ...

Кошмар безпощаден, съня ми отрови,
бягах от някого през изсъхнали тръни,
дъхът ми улавяше мисли сурови,
а тръните раздираха жадно плътта ми.
Нещо забравено в мрака ехтеше, ...

Разголвай ме със думи и с очи,
със стих и музика - по твоя начин,
Вселената дори да замълчи,
когато аз за тебе всичко знача.
Извий ме като пролетна дъга, ...

Пиша само за теб,
а писмото... писмото ми всъщност,
като всички останали - няма да го прочетеш.
Искам само едно - да потрепне в теб някакво чувство,
искам само едно... искам само... да ме разбереш. ...

Вода и хляб. И кръстът. До пищова.
Едно е верую. А друго свободата.
Не бяха само черните гробове,
нито на майка ми сълзата свята.
Защото мойте нощи са тревожни, ...

Луната се показа в пълен кръг,
загадъчно забулена в мъглата.
Предлагаше любов, като на търг
и дълго предизвикваше съдбата.
На масата сервираха храна ...

Любовта е изпит. Всеки ден.
Конспектът – безпощадно сложен.
Не е за слаби. За сами – съвсем.
Назубрянето – невъзможно.
Трябва да изстрадаш. Всеки отговор. ...

Изписаха се тонове хартия
за българският син на Господ-Бог.
Обаче истината някъде се крие
и робът продължава да е роб.
От делото МУ свято - само думи... ...

Красотата никога не е била така категорична,
както я открих притихнала в очите ти.
Осъзнах, че имам истинска причина, лична
да те запленя завинаги – с обичане!
Да те омагьосам до побъркване, ...

Тротоар
Напукан тротоар
на тънки глътки
дъжда поглъща.
Моли се да спре. ...

През гъстата мъгла със тебе се надбягваме.
Това е като лутане по пладне.
На метър от ръба, на крачка от пропадане
опитваме съдбата да откраднем.
И в този кратък миг - ефирна безтегловност, ...

Февруари истински ни изненада
с топлина и липса на мъгли.
Слънце ни се пада за награда.
Никак не се сеща да вали.
Пролетта май раничко пристига. ...

Стела
Бях понатрупал стаж в кафанчето. Барманството е доходно бачкане. Реших, че вече не ми отива да се вра по таваните, като по времето, когато чаках пощенски запис от 40 лева. Вече бях баровец и ходех с по 100 кинта джобни. С две читанки от Медицинската наехме едно апартаментче на Прага, самостоят ...

Среща с човека от подлеза
Вървях в подлеза на Централна гара и както винаги по обичая си, оглеждах хората, разсъждавайки върху тяхната външност, върху случайно или нарочно дочутите им разговори, върху възхитените погледи, които те отправяха към витрините с евтини парцали.
Още преди доста време - мож ...

Превърни ме в сълза и ме остави
в очите ти тихо да се скрия.
Да чакам търпеливо мисълта,
от която в земята да изстина.
Може да не е утре или днес, ...

Умът те забрави, Дяконе,
времето, времето безмилостно те затри.
Никой вече не помни твоето име,
сърцето, сърцето за свободата не тупти…
Тук светът е друг, Дяконе, ...

Не унивай, Живот!
Не умирай!
Да не губя сърцето си,
за да чувствам
всяка болка, тревога, ...

Прощавайте горчивата ми същност!
Тя често вами ще присяда.
И точно туй аз искам всъщност...
... сърцето си да изповядам.
Че млада съм още, а вече тежи ми... ...

Със всеки ден аз чувствам този свят
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите, ...

Покорно от свистене на камшици,
присвива плахо кучето уши,
а кучката не става за вълчица,
щом кротко до стопанина лежи.
Не носят те от вълчата омая ...

Огън и вода ме разделят.
Скорпионът и стрелецът на живота ми. Те ме съпровождат по всяко време и навсякъде. Стоят на другия край на леглото ми, щом стана рано сутрин, вървят до мен, когато се прибирам късно вечер. Ден и нощ обитават мислите ми, а щом нещата се усложнят, преминават в реални образи на ...

Безкрайна пропаст е пoд нас.
Ти се подхлъзваш на ръба.
Пропадаш ти и бързо аз
подавам ти една ръка.
Но ти тежиш като олово. ...

"Не е страшно да се родиш сред патици, ако се излюпиш от лебедово яйце!"
Ханс Кристиян Андерсен
Страшно е, Ханс... страшно е. Защото можеш никога да не срещнеш онези - от твоята порода. Можеш цял живот да живееш между чужди и да страдаш, че не си като тях.
Дотолкова да страдаш, че да се намразиш. Дъ ...

Жива съм
Понякога душата сбогува се със тялото,
но пак живее –
ту плаче, ту се смее...
и... разбираш – у живите боли... ...

На Хрис
Не мога да съм живо божество,
че нямам мощ и сила безгранична.
Човек съм само, малко същество,
по-крехко и по-слабо от тревичка. ...

Не беше ли последен онзи път,
във който си „простихме” (за последно)?
Не си ли казахме „На добър път”
или лъжата е била поредна?
Не сложихме ли край на тази болка, ...

Една дума ни освобождава от всички тегла и болки на живота: Тази дума е Любов!
/Софокъл/
Любов. Една единствена дума, криеща хиляди чувства и тайни. Нещо различно, нещо истинско, нещо, което ни прави щастливи. Онова малко нещо, което е в състояние винаги да ни усмихне. Онази магия, която ни кара да ...

Нямаше въздух,
защото докато пътувахме
като смачкани пилета,
издишахме всичко.
Тъкмо си мислих, ...