Тази нощ Дяволът
реши при мен да намине...
не почука..
стовари на масата вино...
и няколко грешни души... ...

Малка роза
Малка роза за тебе аз оставих
с надеждата, че ще я видиш някой ден,
че ще си спомниш за благите ни спомени,
случващи се ден след ден. ...

Приятелството е бисер на морското дъно. Щастлив е този, който го притежава, но още по-щастлив е този, който го запази. То не може да се купи с пари. Приятелството се печели с доверие, малко повече веселие и смях, разбирателство и повече любов в сърцето.
За мен, да имаш приятели в този материален свя ...

Посветено на "Реактивчик"
и неговото патологично желание
за самоизтъкване и "драчене"
с батковците.
Бай Бостан :-) ...

Love surfaces at the darkest hours
It helps us get through life, through ourselves
It knows our deepest fears, but holds us anyway
All hopeless, tired, smashed, nearing death
it still stands there, waiting for us to stand up to it and take it ...

One wish beyond the living,
one heartless soul that I'm seeing.
A fly to hеaven may be done,
a body in flames may be gone.
An endless wish flies away, ...

ЖИВОТЪТ – МИНУТА
Животът ми – низ от моменти,
отекват в душата дълбоко.
Махало безспир ги отмерва
и сменят се дните с посока. ...

Пламнали зеници
Докоснах се до теб и потреперах.
Прониза ме в сърцето и стрела.
Луната свети сребърна и бледа,
а аз съм също нея във нощта. ...

Защо така, госпожи, господа,
дискриминирате нормалността?...
Презирате вековните традиции...
Омесвате народи и езици...
Нима градите нов световен дом - ...

Аз толкова приличам на детето,
което в мен живее нелюляно,
в краката си не гледам, а в небето
и ето ме с превързано коляно.
Боли ме не коляното - сърцето, ...

Изгори ли, Любов, греховете си
във огньове, в които горя.
Виж се днес, все по-голяма си,
от надежди и вяра, които пося.
Не намери ли брод под звездите ...

Искам да избягам,
но не мога,
от бездната на самотата.
Искам да си тръгна,
но не мога, ...

Вие не знаете моят свят какъв е,
нито истинското ми име...
Само искате да споделяте
своите мисли, думи, песни!
Но аз не искам да ме помните ...

Накъде, за бога, отиде този свят?
Глезотии, чалга и никаква власт!
Конформисти навсякъде се врат.
Никого никога няма да разтърват.
Преструват се че са ,,някой друг''. ...

Все някога ще те забравя -
роди се стих и отлетя,
сама останала на гарата
прегърнах своята душа.
Замръзна вън капчука смешен, ...

Малките неща..
Във плен сме все на малките неща..
Ония, дето в тухли се превръщат,
и ден след ден изграждаме стена,
в без друго тясната ни къща.. ...

Дядо, аз съм Мими,
мама ме намери,
вечер все ме гушка
и не се чумери.
Вече дом си имам - ...

ОТ СОФИЯ ДО БУДАПЕЩА
Път; скали; запад.
Монумент на героите;
Вечните гори.
Граница – и час назад, ...

Изборът на Сизиф
Всеки ден ги навивам нагоре
малки улици на моите дни –
но търкаля кълбото надолу
непознат и инатлив Сизиф. ...

Седя и мълча
и разплитам мечти.
В сънят си пътувам
до малки планети.
Денем съм птица ...

В нощите, когато с тебе се сбогувам,
когато дори луната губи своя свят,
когато в себе си думите затварям,
дори когато звездите на сбогом ни зоват.
Точно когато сълзите си гоня, ...

Паднах от колелото, защото
главата ми сякаш още бе на леглото.
Изведнъж очите ми чудо неземно съзряха.
Краката ми да въртят педалите спряха.
След миг на земята се озовах, ...

Тони вървеше към смъртта си.
Без да го знае.
От ъгъла, към който крачеше щеше да го блъсне закъсняващ за интервю човек.
От дясната му страна, перпендикулярно на тичащия пешеходец, по булеварда се беше засилил мерцедес, каран младеж с нов автомобил и стар комплекс за малоценност.
Малко преди бързащия ...

БЪЛГАРИЯ
/ДА Бъде Благословена/
И бавно се връщат спомени побелели...
На мойта страна дълго писаната история,
Чрез ония тучни, крехки ливади зелени, ...

Вече нищо няма да е същото!
Няма да са същите камбани,
нито и въздишките на къщите...
... само тишината ще остане.
Няма да са същите дървета, ...

ІІ
... Мирела неистово натискаше педала на газта, без да съзнава накъде кара и с каква скорост се движи. Очите й пареха от сълзите, а главата и щеше да се пръсне от постоянно връхлитащите я спомени, мисли и чувства. Колата буквално летеше по пътя. Светлите петна от крайпътните лампи прелитаха покрай ...

Мое лятно момче посред есен,
ето пиша ти нещо за сбогом.
Твърде скоро светът стана тесен
и послушахме чуждите хора.
Стъпи криво, но аз те последвах ...

По Коледа се случват чудеса
е казал някой, някога - отдавна.
Любов, надежда, вяра, добрина -
това е дар и може би навярно
отвориш ли за тях добро сърце, ...

По угари пристъпвах, но потъвах в кал,
със ходила премазани без жал.
В пустинни бури стъпките си вграждах
когато миг след миг живота раждах.
Зареждах се с предвечния си Аз, ...

След хиляди срещи случайни
с безброй мълчаливи лица,
с прикрити или явни тайни,
с безкрайно страхливи сърца...
След толкова много проклятия, ...

Печат
Горчива съм.
Целувките горчат
по кожата ми -
бяла и студена. ...

А трябваше да ме обичаш
със цялата си нежност,
но сега си тръгваш
и оставаш безнадеждност.
Оставаш тъжни часове, ...

В сърцето си забих игли. Тъй нося в себе си венеца.
Пък той е с нишки от бодли. Такава е съдбата на светеца.
Отново пътят на душата сви. Към птиците в небесно ято.
А споменът в съня кърви. И връщам се към теб, обратно.
Как чудих се дали преди... съм чувствал неизмерна обич. ...

НЕЩАТА, КОИТО ДОСЕГА НЕ СЪМ ПРАВИЛ!!!
И за които трябваше да науча днес. Разбира се от един много специален човек, за който ще Ви информирам в някой по-късен етап от живота си. Той ми помогна да разбера, че в тези 12 точки има много повече думи отколкото съществуват на листа.
1. Любов, любов, любов ...

Закъсняват ранобудните петли
и тази сутрин продължи нощта,
а трябваше слънцето да осветли
градската фантазия в пустошта.
Късната заран в началото на деня ...

Коловозите - са вътре в душите ни -
или са в нашите сърца.
Те ще са в нас до края на дните ни.
И са в нас още от деца.
Това са нашите невидими граници - ...

Когато очи затворя,
виждам теб.
Свеждам глава към устните ти.
Поемам дъха ти.
Галя кожата ти.... ...

ТЯ
В мозъчната ми кутия разтвориха криле стотици пеперуди
Нежността торнадо от емоции вътре в душата ми събуди.
Не разбирах нито дума, дявол да го вземе,
Отдадох на свойта простота известно време. ...

Сбогуването е различно като хората,
при някои е драматично и кървящо,
но дойдат ли тъгата и умората,
да кажеш "Сбогом" става належащо.
Когато част от тебе иска да е другаде ...