КОГАТО...
Когато луната остане сама
и лунният път заблести,
се раждат красиви и нежни слова,
в покоя запяват щурци... ...

Детенцето с панделки в косите
към църквата с дядко върви
и цъфнало кловче, ей там, от върбите
за здраве, в ръчичка, държи.
От стените гледат икони. ...

Здравей отново, мило дневниче!
Тук съм, за да ти разкажа за Него. Въпреки че трудно бих могла да го опиша с думи. Аз съм влюбена. Много. И не мога да преценя дали преди не съм обичала както трябва, или просто сега това е нещо повече от любов. Защото го усещам повече от любов. Ще ме разбереш ли, ако ...

На момичето, което ми върна магията...
Не зная точно как да ти го кажа,
но ще опитам и ще видим резултата...
За чувствата си как да ти разкажа?
Рискувам... Както винаги го правя... ...

Всичко вече от мен те отнема:
хора, думи, усмивки, коли..
Свърши, дано е навреме.
Всяка мъка дано преболи.
Къде си? - дървото ме пита ...

Какво е да си вятър?! Не разбирам…
Та вятър често във косите ми поспира.
Опитвам се, ръце протягам,
но как ли днес до него аз да стигна?!
И как да те приема?! Не, не мога. ...

дистанция
мълчание
студ
избор...
светлина или сянка ...

Докога
Докога оръжията смърт ще сеят
и ще има болести и глад?
Докога земите ще пустеят
и животът ни ще бъде ад? ...

Аз съм камъчето в твоята обувка,
зрънце пясък в твоето око,
не прощавам юдинска целувка,
каквото е било - било.
Аз съм твоя вярна сянка в дните сиви, ...

Добре дошли в порнографския 21 век. Ако сте пътували във времето и сте се нагледали на множество събития - тук пък може да се нагледате на пълен застой. И на женски крака. И гърди. И всякакви други атрибути. По нашенски казано "к'вот ви са доще". Пообиколете, така и така сте се отбили. Но всъщност к ...

Любовна нощ...
Въздишки... Стон...
Парещи ръце пълзят
по голо тяло...
Устни палят, ...

По плажа се намокря фрагментарност
и за момент добива плътен силует.
Но после пак изсъхва до молекулярност
и въздухът разнищва този плет.
Конкретиката се загубва във нощта ...

„Сбогом. Не те обичам вече.“ - каза ти.
Замина си. На стоп. От Фамагуста до отсрещния ù бряг.
„Сбогом. Не те обичам вече“ - прошепна ти.
Със шепот на любовник...
Излязох, за да купя вино. ...

По пътя на любовта
RеmaTe
Колкото пъти до тях я изпращах,
зад ъгъла виждах щастливи очи
и влюбен, по нея, се взирах в небето, ...

Двадесет и пет години по-рано…
- Е, можеш ли да го направиш?
- Кое?
- Да ме направиш най-великия човек с открития в областта на генетичните заболявания?
- Мога всичко, но нали знаеш, че в живота нищо не идва даром? ...

Виж звездите как трептят!
Заслушай се във тях...?
И тогава ти ще разбереш...
Как сърцето ми за теб тъгува.
Луната е почервеняла...!? ...

АНГЕЛ
Дори не знам рождената си дата,
не знам целунала ли ме е тя,
преди да ме остави на съдбата,
с надеждата сам пътя да вървя. ...

Това, че мъжът ù се беше върнал от отвъдното, беше голям шок за нея. Побърза да излезе от къщи, като взе сънотворно. Нервно гризеше зеленото киви, което намери в джоба си. Краката ù се подкосяваха и носеше в ръце любимата си котка Мишу - Ловецът на мишки. Съседката отвори вратата и я покани вътре. Н ...

И смисъла си ти, и дните ми в него.
Дори да ти прости, ще бъде временно.
Можеш ли да обясниш
непостоянството на времето.
Можеш ли да затвърдиш ...

Сънувах сън... във който бяха двама,
тъй влюбено щастливи. Суета.
Животът им, триъгълник и драма,
тайнствено забулен във мъгла.
Тя, младото момиче доверчиво, ...

Аз Кирчо съм, а той – Методи.
Близнаци сме. От Първомай.
Родени – в ЕСГРАОН се води –
на двайсет и четвърти май.
Навърших двадесет години. ...

Листата са пожълтели
от толкова много захаросани истини,
затварям страниците
и после клепачите,
запращам книгата в ъгъла, ...

Дупка в душата
Когато мечтите си отидат
и дойде страшната тъга,
тогава ще останат
само нашите деца. ...

целият град знае
че сутрин носиш цветя
и ги оставяш на входната
врата с ненадписана
бележка ...

И гълъбите отлетяха от таванското,
когато тихо се разделях с махалата.
Захвърлена тетрадка със домашното
във ъгъла се валя до стената.
Часовникът с махалото е спрял, ...

Как страшно спуска се мъглата,
със шепот тих... и стон зловещ.
И страшни мисли бият се в главата,
а тялото изгаря като в пещ.
С години аз за нея си мечтах, ...

В дъждовни дни измислям си слънца
и утвърждавам в себе си живота.
Човек не е подвластен на смъртта,
докато може сам да се надскочи.
Рисувам си сияещи вълни, ...

"Я надуй, дядо, кавала
след теб да викна запея"
тя, мамата си е и...а,
ама, нали трябва да се живее!
Засвири за Алтънлъ Стоян войвода, ...

Накарах слънцето да плаче.
И тишината се смали.
Заспах до облак млад, обаче
в мен не престана да вали.
Откраднах синьо от небето. ...

Шивачка съм, това работя, с това живея, хубаво е да ти кажа.
Няколко кашона са вече готови, ей там стоят до вратата, котката само се върти около тях и ги драска, защото и миришат на странно, на мокро, на живи сънища, ама да стоят там, къде да ги сложа?
До прозореца стоят кашоните със извезани вечери ...

Сърцето никога не остарява.
Нито пък кръвта гореща.
Нужни са само две топли очи
и една случайна среща.

Тихо, „Ноктюрно”
Тихо, „Ноктюрно”, някое си.
Безмълвно пръстите бягат по клавишите, настигайки, прескачайки, задминавайки се, мечтаейки в бледност...
Вечност, закована в рамка на стената, завършваща със завой.
Обратен! ...

- прибери си опашките...
приличаш на Хидра...
а тя се усмихва...
вдига ръка
и кокетно приглажда ...

Вместо сбогом
навих си на ината да похарча
оставащите ми секунди време
за щастие което доста понагарча
и няма как да се превърне в бреме ...

понякога знам
че си го правя
но понякога
искам пистолет
ще тъпча дулото му ...