***
Зимата открадна
Червените устни на лятото...
Превърнаха се в ледени сияния.
дата: 11. 07. 2014 г. ...

Колко пъти протегна ръката за милост?
Колко мили изходи на сън?
Колико пъти разказа на другите мъдрост?
Колко хули преглътна на ум?
Колко пъти си даде на просяка хляба? ...

По-близо до звездите
и на крачка от луната –
в двора на небето чак,
ще си плюя на петите,
ще летя и над водата, ...

Умрях точно в четири часа сутринта. Разбрах че е толкова, защото градския часовник е недалеч от нас и чух много ясно как отброи четири удара.
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята - напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за в ...

Тананикам тази сутрин
Обличам си жълтата рокля,
оная с цвят на лимон.
Мушици и слънчеви зайчета
мигом се влюбват във нея, вкопчват се – ...

Едни от нас са "за това",
а другите пък са напротив...
Но от хапливите слова,
разбрах, че спорят идиоти!
За келепири, разделени, ...

Не ме наказвай с твоята доброта.
Не ми отнемай правото да плача.
Аз искам своята свобода.
Да бъда жива - волна птица без палачи.
Душата ми прелива в цветове, ...

Очите ти блестят като опалващи опали,
косите ти се леят като златен водопад,
устните сякаш са малинови корали,
едва ли си любимка на жените в този град.
Разхождаш се с божествена походка, ...

Угасва бавно летен ден
Лескова се е сгушила в прегръдка на небето.
И тази дивна хубост е пред мен,
а долу вече спи полето.
До мен е прелестна жена ...

Позитивна значи да съм безропотно говедо,
на черното да казвам бяло
доверие да давам всекиму на кредит
със ум като стъкло, църцорещ вяло.
Да съм овца остригана до кожа, ...

Мога ли да те обичам вечер,
в малката задушна стая,
когато дланите ти милват
нощта изписана от вещици.
Мога ли да се преборя ...

Не си отивай, моля те, сестрице!
Поне за малко още остани!
Пак виждам уморените зеници
и зная, че животът ти тежи!
Животът... – низ от срещи и раздели ...

Нагоре, нагоре в простора ни чист
луната рисува във жълтата нощ
полегнали сенки в небесния лист.
Земята потъва във лунен разкош.
Притихнали птици заспиват на клон. ...

Нещо май аз не разбирам!
Уж ваканция било,
а не спират да ме карат
все да пиша и чета.
Вместо да играят с мене ...

Къщи-гробници, празни и пусти,
а прозорците – неми картини.
Във очакване, облаци късни
да измият стъклата – витрини…
В тях оглеждат се поостарели, ...

Вярвахме,
че Любовта е единствена и завинаги...
Но колко много огнища
край нас има изстинали...
Не искам клетви... Не искам обричане... ...

Недей да се завръщаш, нежелана.
В онази тиха, бяла слепота!
Там никой не очаквате засмяна
В косата ти проблясва белота!
Там всичко е замълкнало отдавна ...

symphonic black metal

Скитащ войник
Често съм ти разказвал истории
за това как живях живот на скитник,
копнеейки за този ден,
в който вземам ръката ти и ти пея песни! ...

Този дъжд ми дойде като нафора -
да нахрани и да причести.
Да е мен и без всяка метафора,
да ме плаче, когато боли.
Ежедневен вали ми под кожата ...

At this moment... I am wearing a dark Goth clothing
Surrounded thought
By air and sorrow!
Why can't I end this now?
Why do I feel beautiful ...

Едни такива сини намерения
в обратното на люляков следобед
и думи с непонятни междуредия
занитени на прага като спомен
... и кълнове поникнали по струните ...

Разруши се небето
и от него
космически късове лед се посипаха.
Падна мрак.
"По библейски наказва ни Бог" - ...

РАЗТВОРЕНА В СЕБЕ СИ
Разтворена в себе си, с пръсти
дъга пъстроцветна рисувам.
В роса за прозрачно ще бръкна,
пак пълен мигът образувам. ...

Ти се стремиш към поетична слава.
"Безсмъртие" е твоята мечта!
И аз, от все сърце, ти пожелавам
да те четат до края на света!
Но славата ...

Хайку
***
Всичкото с мярка!
Препълваш ли чашата -
Ще се прелее. ...

Среща
На гости влязох,
а се приютих,
сред редовете
на любимите поети. ...

пълно е
пространството с гласове...
дори и тишината
нощем гъмжи...
но в многото празни шепоти изгубен ...

Нощта сама завари ме отново,
във този късен... късен час!
Да заспя ли ? - Не, не мога,
мисля си за него аз!
Чудя се дали е буден, ...

Бях палаво дете. Много палаво. Нямаше ден без пакост, че понякога две, даже три. Все достойни за сурови наказания.
-Палава си като момче- така баба ми приключваше коментарите за белите дето съм сътворила.
Думите и ми звучаха като оправдателна присъда и постепенно загнездиха в мен мисълта:“ Колко им ...

Безразличие
За помен свещи и рождени дни,
за празници и мъка до забрава...
Свещта не пита за кого гори...
Безразлично бавно се стопява... ...

Защото се задъхвам от мълчания*
защото всичките недели са безлунни
и впиват пръсти в бледи очертания
по пясъка градят ме с устни
онези неузрели в двора ми малини ...

v
Една вечер, хубава и зимна, с мокър сняг и хладина, адвокатът Продан спря с колата пред гаража си. Позастарял, с много болежки от наднормено тегло, той нито за миг не бе загубил желание за власт и за пари. Работеше до мръкнало в кантората, доста след като всичките му служители си бяха отишли. Посл ...

Пристигнах в Равда! Ох, най-после!
Окапах – цяла нощ на път…
На пясъка горещ се пльоснах,
като изхвърлен от морето пън.
Погалваше ме нежно бризът, ...

Мрачна сянка в ъгъла стои.
Кой си ти?
Какво ли искаш тук от мен?
Аз вече съм сломен!
Нямам сили - идва края. ...