Приказни мотиви
Чизмите на Котарака
нямат и следа от кал.
Сякаш че в дворец е расъл,
не сред селски прахоляк! ...

Дай ми силата да замълча!
Смислите се раждат и умират,
но след тях остават пустош и тъга!
Думите тревожно рикошират
върху неукрепнали места ...

Каза му музата: Свършват парите!
Грабвай писалото– нещо пиши!
Дойде ли есен, студени са дните –
гладни ще мръзнем, поете, помни!
Взе химикала. Написа два реда. ...

Тиктака времето безспирно...
И на конвейер години се редят.
В ритъма забързан
косите посивяват!
Вечерите дълги... ...

Джоплин лениво слушаше ромона на потока и мърморенето на листата. Май щеше да вали дъжд. Време беше да си събира нещата и да тръгва към дома. Дъжд. И какво като вали дъжд, помисли си. Защо хората вечно тичаха да не ги намокри дъждът. Все едно не се мокреха в баните си, по реки и морета. А и един дъж ...

Следобедът ще се изниже бавно
и тихо ще приседне на перваза
и с мислите, потеглили нанякъде,
по устните с дъха ми ще приглася
а някакви незрели думи ...

Далеч
далеч,
от светска суета,
където
свободата ...

В мен липсата е вакуумно-потискаща,
объркано-кръжаща болна птица.
Не чувам даже крясъка на присмеха.
Да виждам как - с простреляна зеница!
Безумно-тягостно мълчание пониква ...

Ситните капчици дъжд изчезнаха мигновено, щом се приближих до прозореца и леко дръпнах передетата, а след това се отдалечих и седнах на масата да решавам своите задачи, които ми бяха дали учителите преди много време. Сега вече съм на 22 години и това няма значение, защото, когато ме видят, че съм по ...

Болят ме очите да гледам света.
Болят ме, а близкото плаши и стряска.
Разкъртва ме всяка една суета,
обръща с хастара съвсем наобратно.
А мислите ми - гнусни жаби, ...

Ръце, очи, усмивки тихи.
Очаквания... Страхове.
Мълчания. Етюд за стихове...
Докосвания на криле.
Цветя от мигове. Букети. ...

Тишината стене...
Добрата тишина е наранена,
но не от звук, а нейна зла Сестра
прихлупи я с небето си студено;
Изпи дъха ù мъртвата уста, ...

Последвалите седмици бяха изпълнени с романтика. Дните ни минаваха, като кадри от любовна сага - вечери на свещи, разходки с лодка под звездите, лежахме прегърнати на пясъка и гледахме Луната, която се отразяваше в морето... Изобщо сапунен сериал.
Но от баба ми знам, че много лошо не е на лошо, но и ...

Отварям вратата на стария апартамент. Усещам аромат, аромат който ме завръща в отминалите ми години и ми шепне "спомни си". Нищо не се е променило. Всичко си е същото. Аз съм същата и вече друга. Книгите стоят подредени по рафтовете, потънали в прах, записките ми стоят разхвърляни по бюрото. Надраск ...

Без тебе няма плясък на вълни.
И шепот на поклащащи се лодки.
Без тебе тъпо кретат сиви дни.
И слънцето е блудкаво и кротко.
Без тебе няма тръпнеща луна. ...

Природата ни е скъпа, ценна,
нека я запазим от разрушение!
В тази държава слаба, бедна,
да мислим за нейното спасение!
Въглищният газ е зло опасно, ...

През големия прозорец се вижда огнения диск на слънцето, който мързеливо се търкаля зад гърба на тепето. Духа вятър и кара клоните на дърветата да се поклащат като ръце на екзалтирана публика на рокфестивала в Каварна. Кафените очи на Джон Доу се впиват настойчиво в моите и чувствам горещия му дъх в ...

Аз съм палаво детенце,
всичко искам аз да знам.
Ала мама все не дава
аз да пипам тук и там!
Но ще дойде време, ...

Ретро
И пак съм лека и духовна,
обичаща живота до разпад.
Студена някак, безтегловна -
без чувства, зимен водопад. ...

Загаси лампата…
Остави и тази вечер да стоим на тъмно в компанията на луната. Нека потънем в черния свят и бъдем погълнати от мрака. Не говори. Дори и когато устните ти напират да се отворят, затвори ги. Не искам думите да разкъсат спокойствието на тъмнината.
Пожелай си нещо. Ей така, направи го кра ...

По местата греховни и святи,
по пътеки от кози крака,
по билата със пряспи навяти
аз си търся другарска ръка.
Аз я търся в горите дълбоки ...

Химн на Радостта...
Великата безкрайност ме подема
на своита крила със дързостта-
а аз съм стих от светлата поема
която тук повтаря Вечността!... ...

На нашата любов крилете са вече отрязани
от тебе, любими, от тебе....
Ти заклейми я, до смърт я беляза
и сложи ù стреме...
От нашата любов какво ли остана!? - ...

по правило
показват само
едната си страна
другата им е тъмна
неосъзнати луни ...

Събудих се след обеда
и седнах зад лаптопа,
от транса да се изведа,
но бях си пуснал "стопа"!
След обедното спинкане, ...

Изменчиви са чувствата, делими!
Не са обичани от никоя жена!
Ти искаш все неща простими
Забравил, че обичта е скрита в дълга!
Нали и аз все искам да съм права. ...

Не мислете за мен... Аз отдавна воювам.
Да, така е - моят живот е война...
Тъкмо ще проверя, дали все още струвам.
Но не мисля за смърт, а за нежна жена.
Не тъжете за мен. Мой приятел е мечът... ...

Много хора -
с бутонни глави...
Програмирани. Като роботи.
Работи!... Дай!... Бутни!...
И пари направи!... ...

Животът ми премина
загледана във теб.
Минаваха години
все в този щур копнеж.
Гласът ти обич буди, ...

Съвършеният мъж се показа
пред моята стряха.
Погледна изкосо,
нарамил свежи идеи цял арсенал.
“Дали този танц Ви допада?!” ...

Аз не плача - душата ми плаче!
Аз не тъгувам - душата ми тъгува!
Аз не обичам - душата ми обича!
Аз ти подарявам цялата своя душа!

на Горан Тодоров
Времето минава толкова неусетно,
но приятелите лесно не се заличават,
щом още споменът живее, съответно
и приятелството от него не се лишава. ...

Музика тиха. Походка на котка.
Седни. Отпусни се добре.
Очите ми светят, а черната рокля
вещае сюрпризи, Момче!
Процежда завесата снопче едничко ...

Записано е единствено и само от мен в домашни условия,без абсолютно никакво аудио оборудване.Записът не е обработен професионално,текстът е ЛИЧНО мой и не е минавал през редактор.

Пиша ти, мила приятелко! Да те попитам „как я караш“!?
И да ти кажа, мила приятелко, без него как оцелявам.
Навярно и ти си изстрадала от живота, от тежкото бреме.
Навярно и ти като мен, понякога душата ти стене.
С неволите в дните се справям. Трудно, но бутам ги някак… ...