Багри в картината
Рисува творецът картина поредна
и пак недоволно поклаща глава,
понеже е същата - сивкаво-бледна,
навяваща скука и мрачни слова. ...

В тъгата на нощта ме скрийте.
Нека никой не види пороя от очите,
стихията в мислите.
Само студеният вятър да ме съживява.
Луната лицето ми да разкрасява. ...

не съжалявам...
не страдам,
и не се упреквам...
просто се случи така -
ти искаше едно ...

Носталгия
Какво ще стане с таз страна,
какво ще стане с моята родина!?
Превърнаха я в руина, а беше
грейнала градина! ...

При(страстен)
По кожата остават ли ти белези?
Робуваш ли на гола суета?
Попитах те, защото си разглезена
от ласките във миг от нежността.. ...

В градината със детска люлка
след бурята набъбваше райграс
и там тревичка малка, като него,
в зеленото растях в захлас...
Така полека ширна се полето, ...

ПЛЮШЕНОТО МЕЧЕ
Плюшеното бяло мече,
дето дядо подари ми,
в ъгъла го сложих вече,
но с очички то следи ме. ...

Във средата на юни
посипан е храста ни с' сняг
от белинено-бели цветчета.
И кръжат над снега на рояк
пеперуди и други зверчета. ...

ГОСТИ
Небето над града пропадна -
блеснаха звездите голи.
Навън е лято - стана хладно.
Душата милост моли. ...

Една държава, родила се от времената на легенди и митове, преплела спомените си в приказки и песни, за да ги остави на едни поети, които често умираха твърде рано, за да се срещнат с нас... Психологически портрет на България? Но какво е България тогава? Масово ще кажем, че България е хората, народът ...

И виното е в мръсни чаши. Мръсни са почти душите.
На чуждото сте днес апаши. А своето без жал рушите.
Не слушате заветни фрази... щом думите са гниещ скелет.
И раната е само тази. И вечно ви оставя белег.
Това ли е съдба на братя... поробени в лъжовни чети? ...

Остави ги през ноември,
остави ги да не се познават.
Остави ги да се лутат и да търсят.
Остави ги и погледай
на маслината през малките листа ...

Стрелките на часовника тиктакат,
мисълта ми спира и в друг свят ме намира.
Там времето не е от значение
просто живееш сред полето широко,
лалета са твоите дни, ...

За всичкото, което не успях
от себе си за тебе да отнема,
сега изплащам своят грях,
и моля те, прости ми ти навреме!
Прости ми, че не бях готов, ...

Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него ù беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...

Каменни лица
Струят през вените ми ледени сълзи, горчиви,
и вятър от въздишки лъха във душата ми студен.
И каменни лица от бездната, отправени към мен
със свърнали очи, пресъхнали от самотите диви. ...

За виртуалната любов…
Провокирана от „Откровения“ и живеещите в сайта съдби на творци, една мисъл не ми дава мир и покой. Какво означава да обичаш виртуално, без да познаваш човека, без да знаеш нищо за него, какво обича, какво не обича, за какво се ядосва или пък страда…?!
Силата на словото е в със ...

We're driving slow through the snow on 5th Avenue
And right now radio's all that we can hear
Now we ain't talked since we left, it's so overdue
It's cold outside but between us it's worse in here
The world slows down ...

Дори и голямата любов е малка, ако не е споделена.
Надеждата е празен лист хартия,
от вятъра захвърлен в пепелта...
Няма го великия мечтан месия,
да възкреси я с пурурни крила. ...

Липсваш ми
Липсваш ми.
Какво да добавя?
Бленувам те.
Жадувам те. ...

Вземи крилете ми и полети високо,
безкрùла пак ще мога да живея.
Вземи смеха ми и се радвай на живота,
дори безрадостна ще мога да се смея.
Вземи ръцете ми и друга с тях прегръщай, ...

Труден за обичане. Да, такъв си ти. Днес посрещаш ме с усмивка, а утре без. Да, такъв си ти. Говориш малко днес, а утре ще мълчиш. Да, такъв си ти. Споделяш някакви терзания...
- Спри! - провикна се той.
Да, такъв съм. Труден за обичане. Страхувам се! Ти не се ли страхуваш, че може някой да те наран ...

Ехти от стъпките ни
цялата вселена.
Въздишките на времето
звънтят...
От всичко е ...

Ти
Ти си брегът, където е пристанището.
Пристанището, в което сърцето ми
пусна котва и притихна в обичане.
Даде ми изгрева светъл и капчицата роса, ...

Възкръсваше в друг, всеки който я вкуси...
Само Бог знаеше за добро ли е бùло...
От нежността ù заспиваше даже Изкуството.
Глупостта се забиваше в тялото, като жило.
Всеки, който бе с нея, си тръгваше бос, ...

Дим от цигара...
Надигаше се над пелената, която се беше получила от моето постоянно вдишване и издишване на катран и никотин. Тънкия слой пушек бавно се разсейваше и пропиваше стените със специфичния мирис на тютюн. Кафяв, ароматен и тежък.
Моите мисли - мисли на човек обременен от ежедневието, бит ...

Катеричка
Там, на горската поляна
ние бяхме с тати, с мама,
тя дойде при нас самичка,
там от близката горичка, ...

Седмична загуба на паметта
Двете братчета Ивко и Павко умуваха. Не биваше да наблюдават повече своята съседка Баба Яга през прозореца на къщата. Тая жена беше една от великите магьосници в света. Затова те трябваше да изпреварят с мисълта си нейното мислене поне с няколко хода, за да овладеят взриво ...

Обичам те! Обичам те! Обичам!
Ръцете ми вземи! Не се променяй!
Защото знам, че вечно ще те има,
невидима и спряла се до мене.
Живееш като неспокойна птица, ...

Стаята скривалище отново става,
завивките потъващ пясък,
усмивката желание издава
в очите онзи мистериозен блясък.
Очаквайки, прехапваш устни. ...

ДИАЛЕКТ
С Гочу, фчеръ бяйми нъ пъзари
зъ мръфкъ нящу дъ си земим,
амъ па нъ камък нъ удари,
ич ни ни устанъ времи. ...

Ела при мен и малко поседни.
Не! Не ме докосвай! И целувките си ги вземи!
Не ще го понеса! От тях така боли…
Не говори дори – достатъчни са твоите очи –
те ми казват всичко… без лъжи. ...

“Гробището за спомени” бе еманацията на правосъдната система в мегаполиса.Само по себе си това представляваше средство за екзекуция на осъдените, само че имаше не физически, а психологичен ефект. Машина, създадена чудовищно съвършена, която променя спомените и самоличността. Човек преминал през нея ...

Небето е само забрадка във възлите скрила, не виждаш ли,
на очите ти стона и на моретата ти синьото?
На пещерите ти болките. И в онзи ден,
на Фрина с очите когато погали
ръцете ми, ръцете ми търсещи, не виждаш ли, ...

Късата клечка
Напрегнато тракане по клавиатурите отекваше в офиса, една стая, обичайно жужаща и шумна, с мирис на кафе и женски кикот, сега бе тиха и напрегната, като обладана от духове. Една от двете трябваше да си тръгне. Бюджетни съкращения - каза главния мениджър. Те пиеха кафе в петък и работех ...

Солена любов
Каталина стоеше в стаята си и се гледаше в огледалото, мислейки си за него и за обичта й. Беше опитала всичко само и само да предизвика някакво чувство у него, но не успяваше. Само при една негова усмивка изпратена към нея от него, тя усещаше сърцето си три метра над небето. Любов беше ...

- Цено, накъде поведе овчиците? Рано е още за паша. Ще ядосаш баба Марта.
- Е, Петре, рано е, ама свърших храната им. Я виж, слънце пекна, може да постопи тук-таме снега и да намерят под него тревица. Та нали вече сме в Марта.
- Така де, точно защото сме в Марта, я. Нали и аз това ти казвам - недей ...

боли ли го камъка
когато разбира
че не е сам във вселената
нещо повече
че е свързан ...

Един приятел написа книга за родословното си дърво. И ”Как я намираш?”, ме запита.
Много е хубава!
Само че какво родословно дърво е това – то не е дори клонче, не е и пъпка, не е дори и върхът на пъпката. Ти си роден преди 50 години, баща ти преди 80, дядо ти преди 110, а прадядото ти, с когото запо ...

Есен във Велико Търново...
...А град ли е, или икона
и истина, или поверие,
но той виси пред нас на склона-
от Слънце, Есен и Мистерия ...